Решение № 250 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 169/2010 г.

Решение № 250 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 169/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 232/2009 г. по описа на Ямболския окръжен съд, отмяна на постановеното по реда на чл. 382, ал. 7 НПК определение от 08.10.2009 г., както и на определение по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК от същата дата в частта, в която е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на осъдения И. И. В. в "открит" тип затворническо общежитие. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на материалния закон. В искането се изтъква довода, че незаконосъобразно - в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът е одобрил по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК споразумението за първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наложеното на осъдения В. наказание "лишаване от свобода", в затворническо общежитие от "открит" тип и също такъв, по отношение на приведеното в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание "лишаване от свобода", по влязлата в сила на 11.04.2007 г. присъда по н.о.х.д. № 424/2007 г. на Ямболския районен съд, вместо режима да е "Строг" и изтърпяването да се проведе в затворническо общежитие от "закрит" тип. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да се уважава. В представените писмени бележки това становище подробно е аргументирано, като се акцентира върху постигнатия до този момент превъзпитателен ефект върху осъдения. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определенията постановени по него от 8.10.2009 г. в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 71 от 8.10.2009 г. по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК по н.о.х.д. № 232/2009 г. ОС-Ямбол е одобрил споразумение по силата, на което И. И. В. се е признал за виновен в това, че на 3.03.2009 г. около 18.00 часа в гр. Я., в съучастие като съизвършител с друго наказателно-отговорно лице, в местността "Ормана" са отнели чужди движими вещи на обща стойност 352,90 лв. от владението на Х. И. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда спрямо Х. А., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК той е осъден на три години и девет месеца лишаване от свобода, като е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от "открит" тип. С определение № 72 от 8.10.2009 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието на И. И. В. от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението, на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години по влязлата в сила на 11.04.2007 г. присъда № 332/26.03.2007 г. по но.х.д. № 424/2007 г. на Ямболския районен съд, като е определено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален "Общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип. Определението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК не е обжалвано и протестирано и е влязло в сила след изтичане на обявения с него 15-дневен срок за това. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на присъдата, в частта по определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията и типът на затворническото общежитие е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Деянието предмет на определението № 71/8.10.2009 г. по н.о.х.д. № 232/2009 г. на ОС-Ямбол е извършено в определения изпитателен срок от три години по присъдата по н.о.х.д. № 424/2007 г. на РС-Ямбол, с която е бил приложен института на т. н. "условно" осъждане. При това положение, съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС наложеното на В. наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от "закрит"тип. В такова по тип затворническо общежитие и първоначален "Строг" режим той следва да изтърпи отделно и приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание по н.о.х.д. № 424/2007 г. Това е така, защото с присъдата от 26.03.2007 г. по него, В. е осъден на лишаване от свобода, при което, независимо че е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, нормите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС не могат да намерят приложение. К. не е съобразил посочените обстоятелства, съдът е приложил неправилно закона при определяне първоначалния режим на наказанията и съответно-затворническите общежития, в които В. следва да ги изтърпи. Това нарушение определя основателността на искането за възобновяване, отмяна на определения № 71 и 72/8.10.2009 г. по н.о.х.д. № 232/2009 г. на ОС-Ямбол в рамките, очертани от искането и връщане на делото за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК