Решение № 112 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6072/2007 г.

Решение № 112 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6072/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Образувано е по касационни жалби на Д. Д. К. и М. А. П. и двамата от гр. С. Касаторът Д. Д. К. обжалва решение № 170 от 20.06.2007 г. по гр. д. № 461/2006 г. на Смолянския окръжен съд в частта, в която е отменено решението на Районен съд гр. С., постановено по гр.д. 566/2005 г., с което е уважен иска по чл. 21, ал. 1 СК за движимите вещи на обща стойност 7 540 лв. и вместо него е постановил ново, с което този иск е бил отхвърлен изцяло, в частта в която е оставено в сила решението на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен иска му да се признае за установено по отношение на М. А. П., че в резултат на трансформация на предбрачно лично имущество е изключителен собственик на микрохотел, построен в парцел **** -140, кв.8 по плана на с. Ш. лъка, както и в частта, с която се признава за установено по отношение на М. А. П., че в резултат на трансформация на предбрачно лично имущество е собственик на 1 800/3044.84 ид. части от микрохотела, като в останалата част искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба се прави оплакване, че в обжалваните части, решението е неправилно, поради нарушаване на съществени процесуални правила и поради необоснованост - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторът моли в тези части решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковата му претенция да бъде уважена изцяло. М. А. П. от гр. С. обжалва решението в частта, с която се оставя в сила решение по гр.д. № 566/2005 г. на Смолянския районен съд с което се признава за установено по отношение на нея, че Д. Д. К. в резултат на трансформация на предбрачно лично имущество е собственик на 1800/30044,84 ид. части от микрохотел, построен в парцел **** -140, кв.8 по плана на с. Ш. лъка. Касаторката прави оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението в тази част да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или касационната инстанция да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявеният от Д. К. иск. Двете страни взаимно оспорват жалбите си. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество: Досежно касационната жалба на Д. Д. К.: Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението в частта, в която е предмет на обжалване с неговата касационна жалба. За да обоснове наличието на пълна трансформация на предбрачно лично имущество при придобиването на процесния микрохотел в с. Ш. лъка, касаторът ищец едва пред въззивната инстанция е въвел твърдението, че сумата от 1 800 000 лв., получена от продажбата на имот в гр. С., придобит по завещание, е била вложена за закупуване на държавни ценни книжа, а не е била предмет на лихвоносен влог в "Б", както се твърди в исковата молба. По този начин касаторът се е домогвал да установи в процеса, че гражданските плодове, получени от тази сума са на по-висока стойност от лихвите, получени от олихвяване на вложената в банката сума. В съответствие с процесуалните правила, въззивният съд правилно е приел, че въвеждането на това твърдение, представлява ново обстоятелство на исковата претенция - съответно изменение на обстоятелствената част на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК (отм.) такова изменение е допустимо само до приключване на делото пред първата инстанция. Доколкото изменение на обстоятелствената част на предявеният иск, не е било предприето от ищеца и съответно допуснато от съда до приключване на делото пред първата инстанция, съдът не е следвало да събира и обсъжда доказателства във връзка с него. Независимо от това направените от него изводи относно това, че по делото не е установено пълна трансформация на предбрачно лично имущество при придобиването на микрохотела в състояние на груб строеж, са правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства. Правилно и в съответствие със забраната, визирана в разпоредбата на чл. 133, б. "в" ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че е процесуално недопустимо със свидетелски показания да се установява извършването на сделка или сделки с държавни ценни книжа на посочената стойност. Същевременно, представеното по делото удостоверение на "Е" АД, изх. № 9400/0469 от 01.09.2005 г. установява, че касаторът ищец е бил вложител в банката, като липсват каквито и да било данни, че е извършвал сделки с ДЦК. Касаторът не може да се позовава и на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с в.л. С. Т., която сама по себе си не установява наличието на такива сделки, а тяхната доходоносност, при това без наличие на данни за техния конкретен вид и условия. С оглед на горното, касаторът ищец не е успял да установи в процеса трансформация на лично имущество на стойност по-голяма от вложените в банка "Б" 1800 000 стари лева и съответно наличие на пълна трансформация на лично имущество при изграждането на хотела в груб строеж. По иска за пълна трансформация на лично имущество при закупуване на движими вещи, представляващи обзавеждане на микрохотела на обща стойност 7 540 лв. касаторът ищец е твърдял, че вещите са били закупени със средства от безлихвен кредит в размер на 60 000 000 стари лева. Видно от договора, кредитът е бил отпуснат на неговата фирма като Е. търговец "Д". От представеното по делото писмо на Министерството на околната среда и водите изх. № 2* от 30.11.2005 г. се установява, че кредитът е бил погасен през периода от 28.02.2000 г. до 17.09.2005 г. С оглед тези данни въззивният съд правилно е приел, че кредитът е бил погасяван по време на брака, прекратен с развод с влязло в сила решение от 11.08.2004 г. Изразеното във обжалваното решение становище, че касаторът би могъл да претендира трансформация, само ако кредитът е бил възстановен със средства придобити от търговската му дейност, е в съответствие с разрешенията, дадени в ТР № 1/2001 г. на ОСКГ на ВКС. Данни в тази насока обаче по делото няма. С оглед на това в сила е презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК, че погасяването е извършвано със семейни средства и придобитото имущество - в случая обзавеждането на микрохотела, е съпружеска имуществена общност, какъвто извод прави и въззивната инстанция. С оглед на изложеното, решението, в частта, в която се обжалва от касатора Д. Д. К. не страда от визираните в нея пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила. В съответствие с уважената част от исковете, въззивната инстанция е присъдила и направените по делото разноски. Досежно жалбата на М. А. П.: И. за спора по делото са навежданите в касационната жалба на тази жалбоподателка доводи относно това, че имотът, върху който е построен хотела не е индивидуална собственост на касаторът К., а семейна имуществена общност. В случая това е без значение, доколкото предмет на иска с пр. осн. чл. 21 е микрохотела, който представлява самостоятелен обект на собственост, изграден е по време на брака между страните и по силата на чл. 19, ал. 1 СК до доказване на противното, представлява съпружеска имуществена общност. Дори да се приеме, че мястото върху което е бил построен е също съпружеска имуществена общност това не се отразява на този негов статут, а точно обратното. Това не означава обаче, че по отношение на хотела не може да се води иск за трансформация на лично имущество тъй като, както се посочи, същият е самостоятелен обект на собственост. Ирелевантно за спора е и обстоятелството дали имотът, върху който е построен хотела е бил продаден на ОбНС - с. Щирока лъка от наследодателите на К. и неговата сестра или от тях двамата след като същият в последствие е бил реституиран. Релевантно за спора е обстоятелството, дали сумата от 1 800 000 стари лева е получена в резултат на продажбата на придобития по завещание имот от Д. К., дали тази сума е била вложена Б. "Б" и дали след като същата е била изтеглена от него е послужила за заплащане стойността на извършеното строителство на микрохотела до етап на груб строеж в размер на 3 044 844,05 стари лева/. В касационната си жалба касаторката изтъква, че тези обстоятелства не са установени по безспорен начин и чрез преки доказателства. Действително преки доказателства, установяващи горните обстоятелства по делото не са събрани. Съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства - предварителен договор за покупко - продажба на получения по завещание имот от 22.02.1994 г. и нотариален акт от 11.04.1994 г., с който продажбата е била изповядана пред нотариус, удостоверение изх. № 9 400/0469 от 01.09.2005 г. на Б. "Б", удостоверяващо, че на 27.09.1994 г. по депозитната сметка на касатора К. е постъпила сумата 1 800 000 лв., а на 29.11.1994 г. е изтеглена сумата 1 990 932,09 лв. и показанията на разпитаните свидетели /М., Т., Н., Т., Ч./ обаче, макар и съдържащи косвени данни, могат да обосноват извод, че в крайна сметка разплащането за извършеното строителство е осъществено със средства, имащи за произход получената от продажбата на завещания имот цена. Още повече, че на тези макар косвени данни ответницата не е противопоставила никакви твърдения и никакви доказателства, че средствата за заплащане на микрохотела имат друг произход. Действително, видно от представения нотариален акт за продажбата на завещания имот, същият е бил продаден за цена 162 942 лв. Купувачът на имота, - П. М. - разпитан като свидетел по делото, е потвърдил положения от него подпис на предварителния договор, което само по себе си потвърждава автентичността на договора. С оглед на това следва да се приеме, че предварителния договор играе ролята на "контра летър", който удостоверява действителната цена, на която имота е бил продаден. Предвид изложеното, направените от въззивният съд фактически изводи съответстват на събраните по делото доказателства като въз основа на тях съдът правилно е приложил материалния закон. Не се установиха и съществени процесуални нарушения при постановяване на решението в обжалваната част. С оглед на това решението в тази част не страда от релевираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, разноски не се следват. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то гражданско отделение