Решение № 10864 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2016 г.

ВАСПетчленен състав18.10.2016 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на на "АСС Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище за отмяна на влязлото в сила решение № 2996 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8294/2015 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. ОСЪЖДА "АСС Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. "Трети март" № 40 да заплати на М. Й. Н. от гр. София, ул. "Незабравка" № 11 сумата 2400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10864 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Образувано е по искане на "АСС Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище за отмяна на влязлото в сила решение № 2996 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8294/2015 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Твърди се, че при постановяване на процесното решение не е било съобразено, че в концесионната площ съществува стара действаща кариера, която е експлоатирана още през 70-те години на миналия век, обстоятелство, което било от съществено значение за делото. Едва на 18.04.2016 г., Дружеството успяло да се снабди с доклад за извършени детайлни геоложки проучвания на варовици за пътно-строителни работи на находище "Бежаново" от 1970 г. Иска се отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът Директор на РИОСВ - гр. Плевен, не е взел отношение. Ответникът М. Й. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Стефан Павлов, поддържа теза за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство. Ответниците В. В. В., В. Н. Л., В. Д. В., И. В. Т., Й. П. Л., Д. Х. Т. и И. Д. М., изразяват същото становище. Ответниците кмет на община Луковит и кмет на Кметство с. Бежаново, община Луковит, не са взели отношение. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При условията на чл. 239, т. 1 АПК, основанията за отмяна почиват на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира, факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. С решение № 2996 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8294/2015 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение е оставено в сила решение № 257 от 1.06.2015 г. по адм. д. 744/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. Предмет на спора е била законосъобразността на Решение № ПН-1-1 от 1.08.2014 г., за оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на РИОСВ - гр. Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Изграждане на кариера за добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище "Гечовското" в землището на с. Бежаново, община Луковит, област Ловеч" с възложител "АСС Инженеринг". В решение № 2996 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8294/2015 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение, изрично е посочено: "Съдът правилно е кредитирал и заключението на вещото лице - оценител на земеделски земи от което се установява, че концесионната площ е определена на 303,936 дка, площта на находището е 216,484 дка; че имотите, които са включени в площта по предназначение биват земеделски земи, които са частна собственост на юридически лица и частна собственост на физически лица, горски територии, които са държавна и частна собственост; кариера - публична общинска собственост на община Луковит, пасища и пасища с храсти. " В тази връзка твърдението, че при постановяване на процесното решение не е било съобразено, че в концесионната площ се включва и кариера, не кореспондира на доказателствата по първоначалното и касационното дела, които са били обсъдени при разглеждането им, включително и наличието на кариера "Бежаново". Ето защо и представеният с искането за отмяна Доклад за извършените детайлни геоложки проучвания на варовици за пътно-строителни работи на находище "Бежаново" от 1970 г., не установява ново обстоятелство от съществено значение за делото. За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че молителят не съобразява, че към 1970 г. правният режим върху недвижимите имоти в България е бил различен, с оглед действащото тогава законодателство. Казаното се отнася и до регламентиращата експлоатацията на находища от полезни изкопаеми нормативна уредба към тази година. Освен това молителят, който е възложител на инвестиционното намерение, при проявен интерес, е могъл да се снабди с процесното доказателство още по време на инстанционния съдебен контрол върху оспорения администативен акт. По изложените съображения настоящето искане, като не установяващо основание за отмяна на влялото в сила, атакувано по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка чл. 239, т. 1 АПК решение, се възприема като неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Молителят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Ответникът М. Й. Н. е заплатил на процесуалния си представител адвокат Стефан Павлов сумата 2400 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 6.06.2016 г., по чийто размер не е направено възражение за прекомерност. Предвид изхода по спора през настоящата инстанция, цитираната сума, представляваща адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

Цитирани разпоредби

1