Решение № 12250 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2015 г.

Решение № 12250 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1678/9.09.2015 г. по адм. д. № 1234/2014 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е изменен РА № 161305096/19.12.2013 г. като фактически е отменен в частта за допълнително начислен ДДС 102 290,15 лв със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмено възражение и писмена защита моли жалбата на втория касатор да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение било прекомерно. Втора касационна жалба е подадена от [фирма] против решението в частта, с която РА е потвърден за допълнително начислен ДДС 81 598,08 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли решението в тази част да бъде отменено, както и РА, и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 161305096/19.12.2013 г. в частта за допълнително начислен ДДС като е намалил начисления ДДС от 183 888,23 лв на 81 598,08 лв със съответни лихви. В РА е начислен допълнително ДДС 41 090,34 лв с лихви за периода м. 8 и 9.2010 г. върху стойността на неосъществени вътреобщностни доставки в Е. и 61 199,81 лв с лихви за периода м. 12.2011 г. и м. 1.2012 г. за неосъществени вътреобщностни доставки в Гърция на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. В отклонение от данните в SCAC информациите, обсъдени в РД, съдът е приел, че не е спорно по делото, че естонският и гръцкият получател са декларирали ВОД. За представените Т2L декларации, които се съставят по данни от ревизираното лице съдът е приел, че установяват произход на стоката от Европейския съюз, но необосновано е приел, че установяват физическото пренасяне на стоката на територията на друга държава членка. За доставките в Е. съдът е приел, че представените потвърждения и фактури установяват извършване на вътреобщностни доставки. Макар, че е цитирал дължимото съдържание на потвържденията по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС съдът необосновано е приел, че представените потвърждения имат изискуемите реквизити по цитираната разпоредба. Видно от приложените потвърждения в тях не са посочени вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта. По делото не е доказано да са транспортирани стоки от една държава членка в друга държава членка, поради което правилно органите по приходите са приели, че не е доказано осъществяване на вътреобщностни доставки и са начислили данък върху добавената стойност по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за стоките, които вместо в Е. са реализирани в страната. За вътреобщностните доставки в Гърция са представени потвърждения, които не съдържат посочените по-горе реквизити плюс име на лицето, предало стоките, изискуеми по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и неправилно са преценени от съда като годно доказателства за транспортирането на стоките от страната до друга държава членка. Неправилно съдът е посочил, че само една от товарителниците не е подписана от превозвача. Видно от делото всички товарителници в кл. 23 съдържат само печат на превозвача. Съдът правилно е приел, че товарителницата удостоверява условията на превозния договор и получаването на товара от получателя. Правилно е цитирал чл. 5, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. По чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. Предвид цитираното изискване на чл. 51, ал. 1 от З. неправилно съдът е приел, че представените неподписани от превозвача товарителници са годно доказателство за превозния договор и предаване на стоките на получателя, посочен в кл. 24 от товарителниците. Изводът на съда, че е доказано транспортиране на фактурираните стоки от страната до територията на Гърция е необоснован и несъобразен със събраните по делото доказателства. Решението в частта, с която е изменен РА като е намален начисленият ДДС от 183 888,23 лв на 81 598,08 лв със съответни лихви е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В РА е начислен данък върху добавената стойност 81 859,08 лв със съответни лихви върху стойността на липсващи стоки, установени при извършена проверка и инвентаризация от приходните органи, резултатите от която са приобщени по преписката с протокол от 19.07.2013 г. Инвентаризацията е проведена на 11.01.2012 г. Данните в нея са сравнени с данните в инвентаризационен опис на дружеството към 31.12.2011 г. по сметка 304 - стоки и е констатирано, че в периода 1.01.- 11.01.2012 г. са издадени фактури за вътреобщностни доставки в Гърция от ревизираното лице на занижени стойности. Установени са липси на стоки на стойност 407 990,39 лв, върху която стойност на основание чл. 79, ал. 3 и 4 от ЗДДС е начислен данък в размер 81 598,08 лв с лихви. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, практиката на СЕС и правилно е приел, че е доказано наличие на основание за приложение на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Доводите на втория касатор против решението в тази част не са основателни. В РА е определена стойност на липсващите стоки по-ниска от разликата между наличните по сметка 304-стоки и установените налични стоки при извършената инвентаризация, но тъй като не може да се влошава положението на обжалващия РА в тази част не следва да се изменя. Позоваването на чл. 79, ал. 10 от ЗДДС в случая е неоснователно, тъй като твърдяните вътреобщностни доставки в Гърция на занижени цени не са осъществени. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 4368,88 лв или общо 8737,76 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,