Решение № 5551 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16382/2013 г.

Решение № 5551 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16382/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Веселинов Василев, Стоянка Христова Василева и Веселин Колев Василев и тримата с адрес: гр. Варна, ул. Арх. П. Момилов № 27, чрез пълномощник - адвокат Женя Ананиева, гр. Варна, ул. Габрово № 2 А, ет. 3 срещу решение № 2570 от 18.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2441/2013 г. на Административен съд - Варна. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание касаторите не се явяват, с писмено становище, чрез пълномощник, поддържат жалбата и искат от съда да отмени решението на административния съд. Ответникът - кметът на район Приморски към община Варна, чрез процесуален представител с писмено становище по делото, оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 343 от 05.06.2013 г. на кмета на район Приморски при община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 21, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища на Общински съвет - Варна, наричана Наредбата и въз основа на решение по протокол № 02 от 21.05.2013 г. на комисията по чл. 6 от Наредбата е прекратен договорът за наем на общинско жилище в гр. Варна, ул. Арх. П. Момилов № 27. Мотивите за прекратяването на договора са, че срокът за настаняване е изтекъл на 10.03.2013 г. и освен това чл. от семейството на наемателите не отговаря на условията, посочени в Наредбата на Общински съвет - Варна за продължаване на наемното правоотношение, защото притежава идеална част от недвижим имот. В мотивите си първостепенният съд е приел, че обстоятелството, че Стоянка Василева притежава 5.75 идеални части от поземлен имот в гр. Варна, ул. Р. Жинзифов № 12 препятства тя и нейното семейство да бъдат пренастанени за нов период в общинското жилище. Намира за основателно и правилно прекратяването на договора за наем, поради изтичането на неговия срок, както и счита, че заповедта е издадена и при спазване целта на закона, тъй като имало данни по делото за възможност на лицата да закупят жилище, а те не го били сторили. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано, което обуславя касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. От събраните по делото доказателства съдът установява, че административният орган се е позовал на обстоятелства, които са били налице и през 2010 г., когато е сключил договора за наем. Подходил е твърде формално и не е приложил правилно и обосновано материалноправните разпоредби, които гарантират правата на гражданите с установена жилищна нужда. Съгласно цитираните в оспорения административен акт разпоредби на чл. 21, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 9 от Наредбата на ОбС - Варна в общинско жилище нямат право да бъдат настанени лица, които притежават собственост или идеални части от такава, която е годна да задоволи жилищните нужди на нуждаещите се. Административният орган не е отчел обстоятелството, че установената собственост е от 5.75 кв. м идеални части от 329 кв. м, което е крайно недостатъчно да задоволи жилищните нужди на жалбоподателите. Жилищната нужда на Василев и семейството му е установена с приетите писмени доказателства, още повече, че семейството се е увеличило с още двама членове, от които бебе на 9 месеца. Административният съд е възприел становището на административния орган и в мотивите си е доразвил основанията за неоснователност на искането за продължаване на наемното правоотношение, като се е позовал на писмени доказателства и документи, които не са посочени в мотивите на оспорения акт. Предоставената на административния орган правна възможност с чл. 46, ал. 4 от ЗОС за продължаване на наемното правоотношение е насочена към охраняване на субективното право на гражданите с жилищни нужди да имат дом, който да обитават необезпокоявани. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че заповедта на кмета на район Приморски в община Варна е издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е подписана и ратифицирана от Р България, обнародвана е и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право и се прилага преимуществено, ако противоречи на норма от вътрешното право. Съгласно чл. 8 от Конвенцията е гарантирано правото на личен и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е въведено с ал. 2 на този текст и те могат да бъдат ограничавани, само при предвидени в закона случаи, какъвто в настоящия случай не е налице. Гарантирането на човешките права и свободи, респективно тези, които гарантират правото на личен и семеен живот и жилище съгласно чл. 8 от Конвенцията са материалноправните предпоставки, с които съдът следва да се съобразява при преценката за законосъобразност на процесната заповед. С тази заповед е осъществено неправомерна намеса в правото на жалбоподателите на необезпокояван личен и семеен живот в предоставеното им жилище. Не са взети предвид всички обстоятелства, които да са релевантни за процесния период и не е отчетена материалното състояние и жилищната нужда на касаторите. Собственикът на жилището - община Варна има регламентирани и гарантирани със ЗОС правомощия да охранява икономическия си интерес като се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди. В случая съдът по съществото на спора е установил обстоятелствата по издаване на оспорената заповед и в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че тя съответства на тях, както и на целта на закона. Развил е мотиви, които не се споделят от настоящия състав и които са в допълнение на мотивите на административния орган, което е неправилно е незаконосъобразно. Решението не е обосновано предвид на събраните доказателства и тяхното отражение в хипотезите на приложимите правни норми от вътрешното право и приложимото право, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед на кмета на район Приморски при община Варна да се отмени като материално незаконосъобразна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд