Решение № 4479 от 26.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Павлов, срещу Решение 2 от 03.01.2023 г., постановено по адм. дело 7619/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-19-02/22.06.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение. Според касатора неправилно и необосновано, при превратно тълкуване на материално-правните норми, без да почива на нито едно пряко или косвено доказателство, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Твърди се още, че не е посочено в мотивите на съдебното решение в какво се изразява противоречието със закона, както и неправилно се сочи, че заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата или в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът В. Георгиева, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Спасова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Георгиева, срещу заповед РА-19-02/22.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 10 от ЗУТ и чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и въз основа на констативен акт 2/20.01.2021 г., е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и забрана достъпа до строеж Намеса в конструкцията на сграда в апартамент 1, разположен на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 68134.702.301, съставляващ УПИ ХХIII 301, кв. 217, м. Подуяне Редута по плана на гр. София, с възложители и извършители жалбоподателката и Н. Кисов. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка на място на 01.02.2020 г. е установено направа на отвори в апартамент 1 с размери приблизително 90смх210см между антрето и всекидневната стая и с размери 230смх210см между кухненския бокс и трапезарията, като при извършена последваща проверка на 11.01.2021 г. е констатирано, че са изпълнени отвори за врати с размер около 90смх200см в други три стени на апартамента, без да са одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, който е определен на пета категория. С оглед изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която при извършен оглед на място вещото лице е установило, че направените отвори в стените, отбелязани върху Приложение 1 към констативен акт 2/20.01.2021 г., са действително извършени, като местоположението и размерите им съвпадат с графично показаните, като към момента са монтирани и врати и дейностите по ремонта са завършени, а по данни на собствениците ремонтът е завършен през месец март 2021 г. Според вещото лице с извършените строителноремонтни дейности в апартамента, изразяващи се в направата на отвори в съществуващи зидове, конструкцията на сградата не е засегната и тя има необходимата носимоспособност и устойчивост на сеизмични въздействия, отговарящи на нормативните изисквания. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, то същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал извод, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като с извършените строително ремонтни дейности в апартамента не е засегната конструкцията на сградата не са засегнати носещи стени, и тя има необходимата носимоспособност и устойчивост на сеизмични въздействия, отговарящи на нормативните изисквания. Според съда процесното преустройство представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и за същото не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Прието е от съда също така, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 2, чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и чл. 223 ал.1, т. 3 от ЗУТ, както и че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда, въпреки направеното възражение с представени множество писмени документи в хода на производството от жалбоподателя, същите не са обсъдени от административния орган, който ако беше направил това щеше да достигне до различен краен резултат. Съдът приема също така, че в заповедта не се излагат също така никакви мотиви какво налага опразване на строителната площадка. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод, че отразеното в заповедта като фактология не се установява по делото, поради което не е налице правното основание за издаването й. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилен е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по различни от изложените в съдебния акт мотиви. Разпоредбите на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, послужили като правно основание за издаване на процесната заповед, предвиждат, че при констатиране от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране на незаконния строеж, с която се забранява и достъпа до този строеж. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е наличието на извършващ се строеж, т. е. изпълнението на строежа да не е приключило, а да се осъществява към момента на извършената проверка и съставянето на констативния акт, както и към момента на издаване на заповедта за спиране на строителството и забрана на достъпа. По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, както в случая спирането е до издаване на заповед за премахване на строежа. Следователно, само в случаите когато един строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, е в процес на изпълнение започнали и продължаващи строително-монтажни работи, са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до този строеж. В процесния случай с оспорения административен акт е наредено спиране изпълнението на строеж Намеса в конструкцията на сграда в апартамент 1, разположен на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 68134.702.301, и забрана достъпа до него поради това, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото е изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства обаче не се установява в конкретния случай да се извършва строителство на строеж Намеса в конструкцията на сграда в апартамент 1, разположен на първи етаж в жилищна сграда, което да бъде спряно. Напротив, от съдържанието на констативен акт 1/11.01.2021 г. и констативен акт 2/20.01.2021 г., е видно, че описаните строителни дейности направа на отвори, вече са извършени и не се съдържат никакви данни при направената проверка на място да е установено в момента извършването на строително-монтажни работи. Такива данни липсват и в оспорената заповед, като в нея, както и в констативния акт, изрично е посочено, че описаният строеж е изпълнен към датата 11.01.2021 г. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че ремонтните дейности в процесния апартамент 1 са завършени и по данни на самите собствениците строителството е завършено през месец март 2021 г., т. е. строителни дейности, свързани с извършването на процесния строеж, към момента на проверката и на издаване на заповедта не са осъществявани. По делото няма доказателства за извършвани на място строителни и монтажни работи, а напротив, констатирано е само реализирано строителство както към датата на проверките, така и към датата на издаване на оспорената заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че обстоятелството, че част от строежа към датата на проверките е бил реализиран в груб вид и е недовършен, доколкото на трите отвора в стените впоследствие са монтирани врати, не обосновава извод за наличие на строеж, който се е изпълнявал към релевантния момент. Ирелевантно относно приложимостта на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ е обстоятелството в какъв вид е строежа в груб вид или завършен изцяло, доколкото за да се спре строителство по реда и на основанията на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ следва да е налице строеж в процес на изпълнение, респ. не подлежи на спиране преустановено вече строителство, било то и в недовършен вид. Последното, ако е незаконно, подлежи на премахване независимо дали е завършено, т. е. в случая надлежният административен акт, който органът е следвало да издаде е заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, а не такава по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Поради изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на административния съд, че извършените в процесния случай строително-монтажни работи представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Това е така, тъй като от една страна приетата по делото съдебно-техническа експертиза неправилно е кредитирана от първоинстанциония съд, след като същата не установява по безспорен начин извършването на текущ ремонт, доколкото тя е изготвена изцяло само въз основа на констатациите на други специалисти, приложени по делото. От друга страна бланкетното заключение на вещото лице не кореспондира с част от приетите по делото писмени доказателства, за да може да се приеме за безспорно, че с извършените строително-монтажни работи, изразяващи се в направата на отвори в съществуващи зидове, не се засяга конструкцията на сградата. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, независимо от мотивите на решението, доколкото същото като краен резултат е правилно. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 400 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,