Решение № 14183 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2015 г.

Решение № 14183 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Снежанка Василева Димитрова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Х. Томов, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област София, в частта му относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 49206.2682.44, пореден № 35, находящ се в землището на с. Мрамор, район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване - ниви (орна земя). В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; заповед № РД-02-15-3 от 09.01.2015 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП), засягащ землищата на гр. София и с. Мрамор - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34-ПР/2010 на МОСВ; финансова обосновка; доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С Решение № 250 на МС от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област София. В приложение към т. 1 и 2 от решението са описани имотите, които се отчуждават в с. Мрамор, район "Връбница", Столична община, като под номер по ред 35 е посочен и имотът - предмет на оспорването, както и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота е посочена жалбоподателката Снежанка Василева Димитрова. Като доказателство за собственост към жалбата е приложен договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, от който е видно, че Димитрова е изключителен собственик на процесния недвижим имот. С договор № Д-44 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагането на оценката, а именно от 02.04.2014 до 02.04.2015 г. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемателно-предавателен протокол от 02.06.2015 г. Посочената цена за имота - предмет на оспорването в настоящото производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателката и за изясняване на обстоятелствата по делото с определение от 14.10.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата, която е в няколко варианта, е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде "оценител на имоти". Вещото лице е представило оценителна експертиза на 02.11.2015 г., като съответно на 03.11.2015 г. и на 23.11.2015 г. е представило допълнителни варианти към нея. При изготвянето на експертизата от 02.11.2015 г. вещото лице е използвало 8 сделки, които са използвани и от административния орган. Посочен е размер на обезщетение за отчуждената част от 1,004 дка от цялата обща площ 3,365 дка на имот 49206.2682.44 в размер на 14 434 лв. при определена от административния орган оценка в размер на 13 139 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че разликата в размера на обезщетението се дължи на това, че в оценката на административния орган са използвани: една сделка, в която предмет на сделката е земеделска земя, но с начин на трайно ползване ниско застрояване, и друга сделка (НА № 7), обект на която са два имота, които са посочени с отделни цени - т. е. възприети са като две отделни сделки. Допълнителната експертиза е изготвена по молба на ответната страна, като при изчисляването е изключен НА № 100 - сделка за имот, спрямо който съществуват сервитути и строителни ограничения. Така обезщетението за отчуждената част от процесния имот е посочено в размер на 9358 лева. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната нова експертиза, като същата е представена на 23.11.2015 г. в два подварианта. В първия подвариант са изключени НА № 8 и № 89 - поради факта, че първият е за сделка между свързани лица, а вторият е за имот, който е продаден под данъчната оценка. Така посоченият размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 18 629 лева. Във втория подвариант на експертизата е посочен размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот 13 968 лв., като вещото лице е посочило, че при направата на този подвариант двата имота, които са обект на НА № 7, са разгледани като две отделни сделки, тъй като тези два имота са посочени както с обща, така и с отделна цена. При така установените обстоятелства от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение, като жалбоподателката е поискала изменение на оспорения акт в частта относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен имот. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото, че според предназначението си имотът - предмет на отчуждаване, представлява земеделска територия - нива, и като такава е отчужден. За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания, и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерий за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава, представлява земеделска територия - земеделска земя - нива, разположен в район "Връбница". Върховният административен съд намира, че вторият подвариант на експертизата от 23.11.2015 г. с посочен размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот в размер на 13 968 лв. е обективен и отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. Това е така, защото в този вариант вещото лице е използвало поотделно двата имота - обект на НА № 7, т. е. разгледани са като две отделни сделки, тъй като двата имота са посочени както с обща, така и с отделна цена. В оценителните експертизи от 02.11.2015 и от 03.11.2015 г. продажбата на двата имота с НА № 7 е разгледана като една сделка, а първи подвариант на експертизата от 23.11.2015 г. е неприложим, защото е изключена сделка, която е сключена по данъчна оценка на продавания имот, а това не е основание за изключването на такива сделки, без да е установено по надлежен ред, че те са симулативни. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 13 139 лв. се явява неравностойно, поради което същото следва да бъде изменено на 13 968 лева. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски по настоящото дело в общ размер на 250 лв. - внесени депозити за вещо лице. По делото няма данни за платен адвокатски хонорар, поради което разноски за адвокатско представителство не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,