Решение № 6614 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 381 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело 536/2024 г. Административен съд Добрич, ІV - ти състав, е отхвърлил жалбата на Е. С. М., [ЕГН], от гр.Добрич, [улица], срещу Ревизионен акт (РА) Р 03000324001264 091 - 001/09.07.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с Решение 171/30.09.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 1 290,66лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. М., [ЕГН], от гр.Добрич, [улица], чрез адвокатско дружество Янков и съдружници със седалище и адрес на управление гр. Добрич, [адрес], представлявано от адвокати М. Янков и В. Златарова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд - Добрич е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Добрич и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Стефанова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Е. С. М., [ЕГН], от гр.Добрич, [улица], срещу Ревизионен акт (РА) Р 03000324001264 091 - 001/09.07.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с Решение 171/30.09.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя са установekr задължения за данъчни периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1985 лева и лихви за просрочие върху тях в размер на 692.32 лева; за задължителни вноски за обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице в размер на 2853.30 лева и лихви за просрочие върху тях от 995.37 лева; за допълнително задължително обществено осигуряване в универсален фонд на самоосигуряващо се лице в размер на 963.95 лева и лихви за просрочие върху тях от 336.27 лева; за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице в размер на 1542.33 лева и лихви за просрочие върху тях в размер на 538.05 лева. Първоинстанционният съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е завършила в определения от него срок, че актът е издаден от компетентни органи и в предвидената за това форма, при липса на нарушения, водещи до неговата нищожност. Прието е още, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и акт са подписани с квалифицирани електронни подписи. Първоинстанционният съд е описал на стр.4 5 от решението фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число установените факти и обстоятелства, наличието на хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК, обуславящи провеждане на ревизията по особения ред, начина на определяне на данъчната основа при условията на чл.122,ал.2 ДОПК и установяване на съответните задължения за данъци и осигурителни вноски. Отбелязано е, че в рамките на съдебното производство задълженото лице не е ангажирало никакви доказателства за направени разходи, съответно не е направил възражения относно начина на определяне на данъчната основа и размера на задълженията. Позовавайки се на Тълкувателно решение 2/02.02.2022г. по т.д. 8 / 2020г. на ВАС административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за установените задължения за осигурителни вноски. Направен е краен извод за законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Добрич е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Е. С. М. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът излага доводи, че данъчната основа не е изчислена по аналог, а на базата на недоказано предположение, като същата е определена на база на доходите на друго физическо лице С. С. М., собственик на транспортното средство, без да бъдат събрани конкретни доказателства дали ревизираното лице е извършвало превози и е получавало възнаграждение. Поддържат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел всички относими факти и обстоятелства от значение за спора, в резултат на което са направени необосновани изводи за законосъобразност на ревизионния акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че Е. С. М. е физическо лице, без регистрация като едноличен търговец и за ревизираните периоди от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. не е водил счетоводна отчетност. На база на предоставена информация от ОД на МВР е установено, че за посочените периоди лицето има общо 132бр. преминавания на държавната граница, като същите са групови и са извършени с моторни превозни средства /МПС/ с българска и чужда регистрация. На база на събрани в хода на ревизията доказателства, в това число приобщени материали от ревизията на С. С. М., собственик на транспортно средство микробус Мерцедес Спринтер с рег. [рег. номер], с което са извършани превози на пътници, органите по приходите са приели, че ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие извършване на превоз на пътници . С оглед на тези констатации са изградени изводи за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.2 и 7 ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК и данъчната основа е определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК. По отношение на приходите от превоз на пътници същите са определени от броя на пътниците, умножен по единична цена в една посока от 80евро /156,47лв./, а разходите са определени на броя пътувания през отделните години, за разстоянието Добрич Берлин, при взет среден разход на автомобила 8л/100км. и на база на средната цена на горивата за съответната година, като на тази база са определени задължения за данък по чл.48,ал.2 ЗДДФЛ и за осигурителни вноски. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации на ревизиращите органи не са оборени от задълженото лице въпреки дадената му възможност да ангажира доказателства, поради което ревизионният акт като законосъобразен следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основните оплаквания на касатора са за необоснованост на изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Навеждат се аргументи, че при решаване на спора първоинстанционният съд не е съобразил всички относими към спора факти и обстоятелства, в резултат на което са направени грешни изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Направените оплаквания са неоснователни. По същество касаторът оспорва както констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.2 и 7 ДОПК, така и начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК и установените въз основа на нея данъчни и осигурителни задължения. Противно на изложеното в жалбата, че констатациите на акта са изградени на база на влезлия в сила ревизионен акт на собственика на основното транспортно средство С. С. М., от констативната част на ревизионния доклад се установява, че изводите на ревизиращите органи за извършване на търговска дейност по занятие от ревизираното физическо лице Е. С. М. и наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК не са изградени единствено само чрез възпроизвеждане на констатациите по ревизията на С. М., а чрез множество събрани доказателства, в това число справки от ОД на МВР и обяснения на трети лица. Действително органите по приходите не са извършвали дейност по изискване на обяснения от пътували с физическото лице лица относно заплащани суми за превоза, като това е обосновано с ангажирането на значителен ресурс, а определената средна цена на курс от 80 евро е с оглед на дадени писмени обяснения от собственика на транспортното средство, а същата е в близост и до цената на автобусните билети по същата дестинация за ревизираните периоди. Разходите за гориво са определени на база на изминатото разстояние по дестинацията Добрич Берлин, средният разход на автомобила е определен на база на справка за конкретния модел в публични източници, по който начин е определена и средната цена на горивото за отделните периоди. Както и друг път е посочвано в съдебните решения, до определяне на данъчна основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПРК се стигнало в резултат на поведението на ревизираното лице, като същото е имало възможност да ангажира доказателства и да опровергае същата. Въпреки дадената му възможност от първоинстанционния съд, такива доказателства не са ангажирани. При това положение първоинстанционният съд обосновано е направил извод, че констатациите на ревизионния акт, ползващи се с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК, не са опровергани от задълженото лице. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионния акт, Административен съд Добрич е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. На основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП - Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 290,66лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,