Решение № 6875 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2015 г.

Решение № 6875 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Юлия Николова Ганева против решение по адм. д. № 1922/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението като неправилно, тъй като писмото, с което са дадени указания от общинската администрация за представяне на допълнителни документи във връзка със заявлението й, не е получено от нея на посочения в книжата адрес. Тъй като не могла да присъства на съдебното заседание от 21.05.2015 г. по уважителни причини не е представила доказателствата, които притежава и са необходими за произнасянето от административния орган. Представя заявление до Български пощи и отговор № 50/13.02.2015 г. на началник станция 20 . Ответната страна кметът на община Царево не изразява становище. Постъпило е възражение от община Царево, представлявана от кмета Георги Лапчев, която е юридическо лице по чл. 14 от ЗМСМА, не е участвала като страна в съдебното производство пред първоинстанционния съд, поради което възражението не следва да се взема предвид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото жалбоподателката е получила съобщение на заявения от нея адрес с указания да представи допълнително доказателства, но не е изпълнила указанията. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административното производство е започнало по заявлението на Юлия Николова Ганева вх. № 94-01-2633/9.07.2014 г. до кмета на община Царево, с което като физическо лице е поискала категоризиране на място за настаняване- бунгала в гр. Ахтопол. В заявлението е посочила адрес за кореспонденция гр. София, ж. к. Надежда, ул. "Демир капия" № 63 и телефонен номер за връзка. Към заявлението е представила договор за наем, акт за собственост и скица на имота. С писмо № 94-01-2633-1/7.08.2014 г. подписано от кмета на община Царево на заявителката е указано да представи допълнителни доказателства относно образование, професионална квалификация, стаж в туризма, езикова квалификация, предвид чл. 125, ал. 5 от Наредбата за категоризация на средствата за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечение. Съобщението е изпратено на адреса по заявлението с обратна разписка и е получено на 9.08.2014 г. от лице с имена "Д. Петрова", чиито подпис се намира в графа "пълномощно". Не е посочено качеството на лицето получило съобщението. Отказът на кмета е оформен със заповед № РД-01-636/26.08.2014 г. като единственият довод е, че лицето не е изпълнило указанията и не е представило поисканите документи. За да отхвърли жалбата като неоснователна с решение № 173/30.01.2015 г. по адм. д. № 1922/2014 г. по описа на АС - Бургас, съдът е приел, че указанията, които са дадени до жалбоподателката са правилни, а считано от 9.08.2014 г. в указания 14-дневен срок не са изпълнени. Съдът приел за неоснователна защитната теза на Ю. Ганева, че съобщението не е получено, с аргумент, че то е изпратено на адреса в гр. София, съобщението за отказа също не получено от жалбоподателката, но жалбата до съда била своевременно подадена. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С разпоредбите на чл. 61 от АПК са уредени правила за връчване на съобщения в административното производство. Съобщаването се извършва на заинтересованото лице, а когато лицето не е намерено на посочения адрес, се постъпва по начините в чл. 61, ал. 3 от АПК - съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на административния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК урежда възможност и за устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице или чрез отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В случая съобщението за представяне на допълнителни документи не е връчено на жалбоподателката лично, нито на упълномощено от нея лице. По АПК е недопустимо съобщенията на администрацията да се връчват на други лица, след като страната не ги е упълномощила. Разпоредбите на чл. 46 от ГПК не се прилагат, защото няма препращане към тях, а чл. 144 от АПК се намира в в Дял трети на АПК и се отнася само за съдебното производство. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 61, ал. 3 от АПК да оповести указанията до страната или да извърши устно уведомяване по чл. 61, ал. 2 от АПК, за което е имало възможност предвид посочения в заявлението телефон за връзка. Поради това настоящата инстанция намира за необоснован и несъответстващ на данните по делото и на закона извода на съда за неизпълнение на дадени указания до жалбоподателката, станало причина за отказа. По делото е от значение обстоятелството на кого е връчено съобщението, а не на какъв адрес е изпратено (както приема първоинстанционния съд) . Аргументът, че и съобщението за издадения административен акт не е получен от жалбоподателката, а от друго лице, но жалбата била подадена до съда в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК е ирелевантен за спора. Административният орган е постановил отказ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е имало за последица непопълване на административната преписка с доказателства, относими за произнасянето по заявлението, отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Това се доказва и от писмените доказателства, които жалбоподателката представя в съдебната фаза на производството. Отказът следва да бъде отменен, като административната преписка следва да се изпрати за ново произнасяне по заявлението от фазата на даване на проверка на указания за представяне на допълнителни доказателства . Жалбоподателката не претендира разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение