Решение № 16009 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2018 г.

Решение № 16009 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси вр. чл. 144 и чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столичната община, против Решение № 2585 от 18.04.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5215 по описа за 2017 г., с което по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Доверие" АД е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 204765-1/30.12.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи "Овча купел", Дирекция "Общински приходи" при Столична община, с който е установено задължение за данък при придобиване на имущества по дарение за жалбоподателя в общ размер на 2 852, 41 лева и лихви в размер на 669, 55 лева, потвърден с Решение № СО/ОД17-РД28-30/20.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел единствено, че е опорочена процедурата по издаване на оспорения акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, като не се произнесъл по същество по законосъобразността на административния акт. Установяването на задължения по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ можело да стане както с ревизионен акт, така и с АУЗД. В случая са били налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД. Съдът не съобразил, че жалбоподателят не отговоря на условията за освобождаване от данък по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗМДТ вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Ответникът по касационната жалба Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Доверие" АД, чрез адв. В. Петрова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Подадена е частна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Доверие" АД против Определение № 3405 от 30.05.2018 г. на АССГ по адм. д. № 5215/2017 г., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 2585 от 18.04.2018 г. по същото дело в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столичната община, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и основателност на частната жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира касационната и частна жалби процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По касационната жалба

Касационната жалба е основателна.

С оспорения пред АССГ АУЗД, по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 204765-1/30.12.2016 г., на жалбоподателя са установени данък при придобиване на имущества по дарение от МБАЛ "Доверие" в размер на 2 852, 41 лева и лихви в размер на 669, 55 лева.

Актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основана и дължимия данък или ЗОВ по чл. 105 от ДОПК. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за определяне на задължението или размера му /вж. чл. 106, ал. 1 от ДОПК/. Затова и допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието на задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда на чл. 103 от ДОПК. Това е и причината поправката с нова декларация извън срока за деклариране да поражда правни последици /чл. 103, ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК/. Деклариране вън от срока, което не отстранява несъответствия, не поражда правни последици за целите на данъчното облагане, дори деклараторът да е поканен към това от органа по приходите – чл. 103, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК.

С акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. С арг. от чл. 106, ал. 3 от ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Само част от ревизия следва да бъдат процесуалните действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и за ЗОВ /вж. чл. 110, ал. 2 от ДОПК/.

В случая процесуалните усилия на администрацията са насочени към установяването на отсъствие на предпоставките за данъчно-задължено лице за освобождаване от данък върху дарения по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "е" вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Щом се установяват данъчни задължения, актът за установяването им е ревизионният /чл. 108, ал. 1 от ДОПК/, който е заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Освен спецификите на динамичния фактически състав на ревизионното производство в съпоставката му с това за поправка на грешки в декларирането, различно е съдържанието на заключителния акт /вж. чл. 120 от ДОПК/, както и компетентните органи по приходите. След 1.01.2013 г. РА се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, докато актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се издава еднолично от орган по приходите.

Липсата на компетентност на издателя има за последица нищожност на административния акт. Прогласяването й от административния съд е било дължимо по правилото на чл. 168, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Неправилното решение следва да бъде отменено като вместо него се постанови прогласяване на нищожността на АУЗ.

1. По частната жалба

Частната жалба е основателна.

Пред първоинстанционният съд е представно доказателство за банков превод на адвокатско възнаграждение по цитиран договор за правна помощ, представен в оригинал пред настоящата инстанция, поради което не е имало основание за отхвърляне на искането за изменение на решението в частта за разноските. Определението подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови друго, с което Столична община бъде осъдена да заплати още 480 лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство.

При този изход на процеса СО следва да бъде осъдена да заплати и 480 лв. разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 236 АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение