Решение № 5029 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2011 г.

Решение № 5029 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Евтим Костадинов, в качеството му на Председател на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА), против Решение № 4247 от 30.09.2011 г., постановено по адм. дело № 2669/2011 г. от Административен съд София - град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт в следствие нарушение на материалния закон, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна - Вартерес Асадур Кочиян, чрез пълномощника си адв. Д. Джубелиев от АК - Пловдив, представя писмено становище, което поддържа и в съдебно заседание, за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено доказателство и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразно, решение № 180 от 26.01.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността на Вартарес Асадур Кочиян към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че в случая незаконосъобразно е извършено задължително установяване на принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона, тъй като не е установено, че г-н Кочиян е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3 в периода от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на закона, нито да е заемал публична длъжност или да е извършвал публична дейност към 22.12.2006 г. При това положение е приел, че макар и издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, оспорваният административен акт е незаконосъобразен.

Решението е правилно и ще следва да се остави в сила при следните съображения:

По делото е безспорно установено, че със Заповед № КВ-230 от 14.05.2010 г. (л. 18) на министъра на отбраната на РБ, на осн. чл. 146, т. 2 и чл. 169 от ЗОВСРБ, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, е прекратено правоотношението за изпълнение на военна служба на полк. Вартарес Кочиян - "началник на отдел "Окомплектоване и отчет" в Управление "Личен състав" на подел. 46430 - София и същият е отчислен от списъчния състав на Съвместното оперативно командване, считано от 21.05.2010 г., съгласно Заповед № 183 от 18.05.2010 г. на командващия на Съвместното оперативно командване (л. 19).

Не е спорно също, че Вартарес Кочиян - род. на хх.хх.хххх г. в гр. Пловдив има лично досие № 68859 в Управление 03-05-03-ДС, категория "резидент" с псевдоним "Георгиев" и дата на регистрация 27.04.1984 г. (л. 24, л. 25, л. 26).

В списъка на лицата, "които заемат публични длъжности в МО, считано от 25.05.2010 г." (л. 34 - 36) Вартарес Кочиян е посочен като "началник сектор в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" (л. 35), но от доказателствата по делото е видно, че такава длъжност той не е заемал. Последната длъжност, от която е освободен при пенсионирането му е "началник на отдел "Окомплектоване и отчет" в Управление "Личен състав".

Решението, с което е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е издадено след пенсионирането на г-н Кочиян - на 26.01.2011 г. (л. 38).

Установено е също, че новото длъжностно разписание на администрацията на Министерството на отбраната е в сила от 25.05.2010 г., към която дата той е бил освободен от заеманата длъжност и отчислен от списъчния състав на Съвместното оперативно командване.

Правният спор в случая е дали при такава фактическа установеност Комисията има правомощие в условията на обвързана компетентност по чл. 26, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, да установи принадлежност към органите по чл. 1.

Оспорваният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 при проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 15 и т. 26 от Закона.

В чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН са уредени изчерпателно четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 е "задължително":

1. за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници;

2. за лицата, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизане в сила на този закон, т. е. до 23.12.2006 г.;

3. за лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон - 23.12.2006 г.;

4. за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3 от Закона за информация относно необслужваните кредити.

От данните по делото - удостоверение за служебния стаж е видно, че в периода от 2000 до 2008 г. Вартарес Кочиян е бил командир на 91 позиционен полк Пловдив; от 1.06.2008 до 9.09.2009 г. - началник на направление "Отчет на личния състав" в Съвместно оперативно командване София и от 9.09.2009 до 20.05.2010 г. - началник на отдел "Окомплектоване и отчет" в Управление "Личен състав" в Съвместното оперативно командване (л. 147).

Нито една от тези длъжности не отговаря на критериите, посочени от законодателя в чл. 38 от Закона за администрацията, свързани с понятията Централна и териториална администрация на изпълнителната власт. Отделно от това нито в периода от 10.11.1989 до 23.12.2006 г., нито към 23.12.2006 г. г-н Кочиян е заемал публична длъжност или извършвал публична дейност съгласно критериите на чл. 3, т. 15 и т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБН.

Настоящият съдебен състав вече се е позовавал на мотивите към законопроекта на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представени в парламентарното заседание на 29.06.2006 г. и поддържа становището си, че с този закон законодателят цели да бъде информирано обществото за принадлежност към органите по чл. 1 на онези лица, заемали или заемащи публични длъжности към точно определени моменти, т. е. управлявали и управляващи към точно определен момент. Именно затова Комисията има правомощия по чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 да установява обстоятелства, които са били налице в миналото към точно фиксирани два момента - към 10.11.1989 г. и към 23.12.2006 г. Само в хипотезите на чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН Комисията има правомощия, които упражнява без такива ограничения.

Ето защо по настоящия казус решението на Комисията е издадено без да са налице посочените в мотивите материално-правни основания на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Освен това решението не спазва и целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Комисията е процедирала неправилно, като е обявила принадлежност на лице, което не отговаря на законовите изисквания на чл. 26, т. 2 и т. 3 вр. чл. 3, т. 26 на Закона и което след 21.05.2010 г. вече не е заемало никаква длъжност в състава на МО.

Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,