Решение № 970 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. М. М. от гр. Свети Влас, подадена чрез процесуалния представител адв. Карагьозов, срещу решение 5128 от 08.07.2024 г., постановено по адм. дело 1367/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 1660 от 27.06.2023 г. на заместник кмета Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за нищожност на процесната заповед, както и се твърди, че същата е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради невръчване на констативния акт на другия собственик на строежа. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът заместник кмета Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Д. К. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на И. М. срещу заповед 1660/27.06.2023 г. на заместник кмета Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на И. М. и Д. Г., в качеството им на собственици, да премахнат незаконен строеж Пристройка, изградена на източната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 11538.3.104.1.95, върху открита тераса на четвърти етаж, който строеж е V-та категория и е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и заповед 8 от 09.01.2020 г. на кмета на Община Несебър, както и в предвидената писмена форма. Прието е от съда още, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е спазена процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - съставен е констативен акт 11 от 19.12.2022 г., с който е установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа. Според съда безспорно по делото се установява, че е изпълнена пристройка на източната фасада на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.104.1.95, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, V-та категория, за който не са издадени строителни книжа в нарушение на нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което се подкрепя от заключението на допуснатата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това съдът е обосновал извод за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е от съда още, че процесният строеж не попада във времевите периоди, посочени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото данните по делото сочат, а и от заключението на вещото лице се установява, че строежът е изпълнен в периода 2011 г. - 2013 г., обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорената заповед е издадена от заместник кмета Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър в съответствие с предоставените му правомощия, на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, със заповед 8/09.01.2020 г. на кмета на Община Несебър, която заповед е приложена по делото като част от административната преписка, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е нищожна. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационната жалбоподателка е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в която процедура е съставен констативен акт 11/19.12.2022 г., който и акт изрично е посочен в оспорената заповед. От приетите по делото доказателства се установява също така, че този констативен акт е връчен на жалбоподателката, която и е упражнила правото си на възражение, съгласно приложеното възражение вх. Н2-КС-602/30.01.2023 г. Обстоятелството, че по делото се установява, че този констативен акт не е редовно връчен на другия адресат на оспорената заповед, не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. В тази връзка следва да се има предвид също така, че жалбоподателката не може да се позовава на нарушение на чужди процесуални права, съответно посочения в заповедта като адресат и съсобственик на процесния строеж Д. Г. разполага със самостоятелен ред за защита. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ пристройка, изградена на източната фасада на апартамент, върху открита тераса, с приблизителни размери 5.20 м./3.40 м. и височина 3.00 м., с ограждащи стени от итонг и PVC дограма, както и с обособен вход към терасата, в завършен вид, и функционално свързана със самостоятелния обект, като присъединява допълнителна площ към него, които обстоятелства се потвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, от извършен оглед на място се установява, че строежът е с размери в план 3.67 м./5.40 м, със стени-тухлена зидария итонг, стоманобетонна покривна плоча с покритие от хидроизолация, дограма PVC, както и с изградени ел. инсталации и довършителни работи. По делото се установява също така, че процесната пристройка е извършена без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ така изграденият строеж е незаконен. В тази връзка следва да се има предвид, че представеният по делото договор от 10.11.2013 г., сключен между жалбоподателката и ЕлемарЕООД, за изграждане на допълнителна стая към студио 95, е ирелевантен за спора, както неотносимо към спора е и представеното разрешение за строеж 104/28.11.2012 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, което касае строеж надстройка, различен от процесния. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че по отношение на процесния строеж, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждането му в периода 2011 г. 2013 г., са неприложими и разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,