Решение № 1313 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5612/2007 г.

Решение № 1313 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5612/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218и, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ф., Л. В. Ф., Н. В. Ф. и Д. В. Ф. от гр. С. срещу решение № 161 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 146/2006 г.на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Въззивният съд не извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, а само споделил неправилните фактически и правни изводи на първата инстанция. Игнорирани били част от доказателствата по делото, сочещи че по плана от 1930 г. имотът на наследодателя на ищците е граничил на юг с улица, както и свидетелските показания, че върху спорните части от имота наследодателят на ищците упражнявал необезпокоявано давностно владение. Неправилно съдът се позовал единствено на единичната експертиза на вещото лице М., което било в разрез с останалите доказателства по делото. Мотивите на въззивния съд били вътрешно противоречиви. Липсвала преценка за приложението на § 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), в редакцията след измененията с ДВ бр.54/56 г. и чл. 74а от ПР на ЗПИНМ (отм.). Ответникът в производството М. Г. К. от гр. С. оспорва жалбата. Подробни доводи развива в писмен отговор и писмени бележки. Ответникът - община С. не взема становище по жалбата. Третите лица-помагачи - Д. Г. А., М. Г. Ч., П. Г. А. и Ц. Г. А. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд при условията на чл. 218з от ГПК (отм.), е било оставено в сила решение № 313 от 6.08.2003 г. по гр.д. № 1163/2001 г. на Смолянския районен съд, в частта, с която са били отхвърлени предявените от Е. Н. Ф., Л. В. Ф., Н. В. Ф. и Д. В. Ф. искове по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, с които се иска да бъде установено по отношение на община С., че при заснемане на кадастралната карта е допусната непълнота и грешка, като 170 кв.м., представляващи част от подпорна стена на имот пл. № 1195, за който е отреден парцел ****от кв.54 по плана на кв. Райково, гр. С., неправилно са заснети като имот без номер на община С., отреден за озеленяване, както и да се приеме за установено, че при заснемане на кадастралната карта е допусната непълнота и грешка, като 68,5 кв.м., повдигнати в жълт цвят на скица № 331/11.03.67 г. неправилно са заснети като имот пл. № 1196, за който е отреден парцел ****ХХ-1196 от кв.54 по плана на Р., гр. С.. В. съд е приел, че по плана на гр. С. от 1930 г. имот пл. № 750 от кв.73 е записан на името на Л. Ф. /праводател на ищците/, като за него е отреден парцел ****, граничещ от юг с улица. Имотните и парцелните граници не съвпадат, като има придаваеми части от имота към съседни парцели, както и от съседни имоти към парцела. Към имот пл. № 750 принадлежат и частите, присъединени със знак Z, с площ общо от 170 кв.м., които са спорни по настоящото дело. По следващия план от 1965 г. бившият имот пл. № 750 съответства на имот пл. № 1195, като от спорните 170 кв.м. част от 49 кв.м. са включени към съседния имот пл. № 1196, записан на името на М. А.; 61кв.м. - в терен, който няма планоснимачен номер и 38 кв.м. - в реализирана улица. За имот пл. № 1195 е отреден парцел ****, записан на името на ищците, като в южната му част, между парцела и улицата, има терен, отреден за озеленяване. няма данни за процедура по отчуждаване и завземане на терена за озеленяване. Местоположението на южната граница на имота по плана от 1965 г. и по плана от1980 г. е едно и също. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че дворищната регулация от 1930 г. има вещно действие, като отчуждаването на придаваемите части от един имот към съседни парцели става по силата на самия план. Съдът се е позовал на чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места в княжество България от 1905 г. и чл. 39, ал. 3 от ЗБНМ от 1941 г. Прието е, че частта от имот пл. № 750, която по последващия план от 1965 г. е отредена за озеленяване, се счита за отчуждена по силата на самия дворищно-регулационен план, съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ, а не след заплащане на дължимото обезщетение. Оттук е направен извод, че няма непълноти и грешки в действащия кадастрален план по отношение на имот пл. № 1195. Обсъден е и договорът за доброволна делба от 1957 г., като е прието, че от него не може да се направи категоричен извод за точните граници на получения от В. Ф. имот. Настоящият състав приема, че въззивното решение е частично неправилно. Спорни по делото са 170 кв.м., образуващи по плана от 1930 г. на с. Р., община С., два имота - северен и южен, отбелязани със знак Z като принадлежащи към бившия имот пл. № 750 от кв.73 по същия план, записан в разписния лист като собствен на праводателя на ищците Л. Спорни са и придадените с плана от 1930 г. към парцела на Л. Ф. № Х* части от съседни имоти, попадащи в южната част на парцела, до главния път, който граничи с него. С последващите кадастрални планове от 1965 г. и от 1980 г., част от северния имот, отбелязан със знак Z по стария план, с площ от 22 кв.м., попада в имота на ищците пл. № 1195, а останалата част с площ от 61 кв.м. не е нанесена в кадастъра и попада в терен без планоснимачен номер, отреден за озеленяване.Същевременно по-голямата част от южния имот, присъединен със знак Z към имота на ищците по предходния план, попада в имот пл. № 1196, записан в разписния лист на името на праводателка на ответника М. Г. К.. И на последно място - придадените с плана от 1930 г. части от съседни имоти също попадат в терен без планоснимачен номер, отреден за озеленяване. Южната регулационна линия на бившия парцел **** е изместена на север, при което площта на новия парцел **** е намалена. Настоящият състав счита, че по отношение на спорната част, попадаща в имот пл. № 1196 по кадастралните планове от 1965 г. и 1980 г., въззивното решение е правилно като резултат - т.е. не е налице грешка в кадастралния план относно тази част. Съображенията за това са следните: По-голямата част от имот пл. № 1196 включва в основни линии една от спорните по делото части - южния имот, присъединен със знак Z към имот пл. № 750 на ищците по плана от 1930 г. Ищците не са установили правото си на собственост върху тази част и затова не могат да претендират за грешка в последващите кадастрални планове, изразяваща се в това, че имотът е означен с пл. № 1196 и е записан на името на друго лице, вместо да има пл. № 1195,като част от имота на ищците. Ищците не притежават документи за собственост върху тази спорна част, а отбелязването със Z за принадлежност към имот пл. № 750 по стария план само по себе си не създава право на собственост. Договорът за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 10.04.1957 г., с който прекият им праводател В. Ф. е получил в дял южната половина на парцел ****, опираща до главната улица, от една страна не е документ, с който може да се установява право на собственост, а от друга страна с него не може да се установи точното положение на получения от В. Ф. имот, съгласно заключенията на вещите лица по делото. Следва да се има предвид и това, че към момента на сключване на договора е действал планът от 1930 г., съгласно който наследственият парцел **** е имал за южна граница главната улица и е съвсем естествено тя да фигурира и в договора за делба. Едва при кадастралния план от 1959 г., одобрен през 1965 г., в югозападната част на бившия парцел **** се появява имот пл. № 1196, записан на името на праводателката на ответника М. Към този момент праводателят на ищците В е обжалвал плана, но в друга негова част, като не е възразил срещу имот пл. № 1196, съвпадащ частично с южната присъединена част към имот пл. № 750 по стария план. Такова възражение той не е направил и при последващия кадастрален план от 1980 г., където имот пл. № 1196 продължава да фигурира в същите граници и със същото отбелязване за друг собственик. Нещо повече - от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Щ/собственици на съседни имоти/ се установява, че в южната част имотът на ищците е достигал до главната улица, но в югозападната част е имало камара камъни, които са го отделяли от имота на М. А., който е бил общо около 100кв.м. За този имот С. Д. А. се е снабдила с констативен нотариален акт № 95, т.I, № 287/93 г., констатациите на който не са оборени, а впоследствие го е продала на ответника М. Г. К.. Напротив - наследодателят на ищците В през 1975 г. се е снабдил с констативен нотариален акт само за имот пл. № 1195, включен в парцел ****, но не и за имот пл. № 1196, част от който е спорна по настоящото дело. Ето защо по отношение на тази спорна по делото част, включена в имот пл. № 1196, не е доказано твърдението за собственост на ищците, а оттам - за грешка заснемането при кадастралните планове от 1965 г. и от 1980 г. Въззивното решение е правилно и по отношение на спорната част, съвпадаща с придадените по регулация части от съседни имоти към най-южната част от парцел **** по плана от 1930 г. По делото няма данни да са заплащани суми за придадените по регулация части, от което следва, че планът от 1930 г. не е бил приложен и с новия план от 1965 г., при действието на чл. 38, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) и § 72, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.), правилно южната регулационна граница по стария план не е приета за имотна граница по новия план. Обжалваното решение е неправилно единствено в частта, с която искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, насочен срещу община С., е бил отхвърлен по отношение на една от спорните по делото части, с площ от около 61 кв.м., съответстваща на северния имот, присъединен със знак Z към имот пл. № 750 по плана на с. Р. от 1930 г. Тази част е оцветена в червено и е означена с буквите АБВГДА по скица № 3 на вещото лице инж. М към заключението му от 26.11.2002 г. Скицата отразява плана на гр. С., кв. Райково от 1980 г. и е неразделна част от настоящото решение. В тази част действително е налице непълнота в кадастралния план от 1965 г., възпроизведена и в плана от 1980 г., тъй като имотът не е нанесен като част от имота на ищците, а попада в терен без планоснимачен номер, отреден за озеленяване. Този имот е бил присъединен със знак Z към имот пл. № 750 по плана от 1930 г., записан по разписния лист на името на праводателя на ищците Л. Вярно е, че за тази присъединена част също липсва документ за собственост, но от друга страна тя е била владяна необезпокоявано от Л. Ф. и от сина му В. според свидетелските показания през един продължителен период след 1930 г., поради което при изработването на плана от 1965 г. е следвало да се изхожда от положението на имот пл. № 750 според стария план, като южната имотна граница на новия имот 1195 е следвало да съвпада с южната граница на спорната част, по буквите ВГДА от посочената скица. Съгласно цитирания § 72, ал. 2 от ППЗПИНМ, се изработи според първоначалното /преди регулацията/ положение на недвижимия имот, като изключението във втората част на същия текст не намира приложение, тъй като спорната част от имота не е била придадена по регулация към парцел **** и не се е налагало уреждане на сметки за заемането и по законния ред. Посочената непълнота в кадастралните планове от 1965 г. и от 1980 г. е съществена и вероятно би се отразила на регулационните предвиждания. В тази част искът е основателен и следва да бъде уважен, след частична отмяна на обжалваното въззивно решение. Следва да се има предвид и това, че въпросната част не е била отчуждена по силата на уличнорегулационния план от 1965 г., тъй като отчуждителното действие на плана, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), в редакцията му след измененията с ДВ бр.54/56 г., във връзка с чл. 74а от ЗПИНМ (отм.), настъпва след заплащането на обезщетение на собственика, а в случая няма данни за това. В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II ГО,