Решение № 11723 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2014 г.
ВАСII отделение06.10.2014 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/25.02.2014 г. по адм. д. № 1033/2013 г. на Административен съд София-област. ОСЪЖДА Иван Любенов Иванов да заплати на Георги Янев Биков направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11723 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Любенов Иванов, чрез неговия пълномощник срещу решение № 178/25.02.2014 г. по адм. д. № 1033/2013 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Самоков чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за основателна. Ответникът Георги Янев Биков, чрез своите двама пълномощници застъпва становище за неоснователност на касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответниците Гюрка Крумова Иванова, Янко Димитров Янев и Спиро Янев Биков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Янев Биков срещу заповед № ЛС-01-1142/05.09.2013 г. на кмета на община Самоков, с която на основание § 8 ПЗРЗУТ е одобрено изменение на ПУП-плана за регулация между поземлен имот УПИ ХVIII-65231.912.233, кв. 184 по съществуващи имотни граници при неприложена регулация с УПИ IХ-65231.912. 232 и УПИ VII-65231.912.236 по зелени линии, цифри и щрихи. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че за границата между процесните имоти няма сметки за уреждане по регулация, тъй като вътрешната регулационна линия минава по имотната граница и регулацията е приложена. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Спорният момент в случая е вътрешната регулационна граница между УПИ ХVIII и УПИ IХ покрива ли имотната по предишен регулационен план и приложена ли е дворищната регулация за тази граница. Видно от заключението на вещото лице последният регулационен план е от 1978 г. По този план южната /вътрешната/ дворищна регулационна линия между двата парцела минава по имотната граница на имоти с планоснимачни номера ХVIII-3332 и IХ-3333. За тази граница няма сметки за уреждане по регулация, като само от имот 3333 се отчуждават 41 кв. м. за улица, като регулацията по действащия регулационен план е приложена. Издадената заповед, според вещото лице, изменя регулационната линия между двата имота по имотната граница, определена с одобрената кадастрална карта. При тези, установени от фактическа страна данни не са налице материалноправните предпоставки на § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПЗРЗУТ: За да се издаде заповед със съдържание като оспорената, следва да се касае за неприложен дворищнорегулационен план с отчуждително действие. В случая релевантните факти не са идентични с материалноправните предпоставки на цитираната новела. Дворищнорегулационният план от 1978 г. няма отчуждително действие по отношение на двата процесни, съседни дворищнорегулационни парцели, тъй като не предвижда придаване, заплащане и заемане на части от тези два имота. По този план вътрешната дворищнорегулационна линия минава по имотната граница, поради което дворищната регулация няма отчуждително действие. Същата е приложена на място, тъй като не се налага придаване и заемане на части от двата имота, нито са предвидени сметки за уреждане по регулация. Предвид изложеното изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е законосъобразен. Що се касае до обстоятелството, че обжалваната заповед предвижда вътрешната регулационна линия между двата имота /сега УПИ-та/ да минава по граница, заснета като имотна по одобрената кадастрална карта, то това е ирелевантно за нейната валидност и законосъобразност съобразно правното основание, на което е издадена - § 8 ПЗРЗУТ. Ако одобрената кадастрална карта променя имотните граници по влязлата в сила дворищна регулация, въпросът би могъл да бъде повдигнат в процеса на одобряване на кадастралната карта. При положение, че същата е влязла в сила, приетите от нея за имотни граници могат да бъдат адаптирани към регулацията чрез изменение на действащия подробен устройствен план, но не по реда на § 8 ПРЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на Георги Янев Биков направените пред касационната инстанция разноски, но за един адвокат, макар да се представлява от двама. Следва да се присъдят разноски в размер на 150 /сто и петдесет / лв. по първото представено за касационната инстанция пълномощно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 8