Решение № 1571 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ММ Партнерс 2020 ЕООД срещу решение 3908/15.10.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. 193/2024 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-16001323002194-091-001/24.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 16 083.39 лева и за лихва за забава общо 1 676.56 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди допуснати от съда процесуални нарушения, проявени в откриването на производство за проверка на представени от него частни свидетелстващи и диспозитивни документи по преклудирано оспорване от ответника и опущения в познавателната му дейност заради отказ да цени гласните доказателствени средства и да възприеме доказателственото значение на отразяването на фактурите в дневниците за продажбите на доставчика. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставките по фактурите, за които е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Сочи информационните източници за установяване на доставките. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Първостепенният съд е отхвърлил оспорването срещу частта от РА, с която са установени в тежест на ММ Партнерс ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне и за лихви за забава. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в д.п.м. 08.2022 г., м. 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2022 г. и м. 02.2023 г. Основания за корекцията са: начисляването на ДДС в размер 371.60 лева в д.п.м. 08.2022 г. по издадена от ДЗЛ фактура, която не е включена в дневника му за продажбите за данъчния период; отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 15 711.79 лева, упражнено в данъчни периоди м. 06, 07, 10, 11 и 12.2022 г. и м. 02.2023 г. по включени в дневниците за покупките 17 бр. фактури с посочен доставчик Транс оборот ООД и предмет на доставките покупки и отречено данъчно предимство в общ размер 641.48 лева по две фактури на Тейк енерджи ЕООД, упражнено повторно. С РА са определени лихви за забава върху задълженията за ДДС за внасяне, които са резултат на корекциите. Закъснителна лихва в размер 2.50 лева е определена и за забавеното включване в дневника за продажбите за д.п.м. 06.2022 г. на издадени от РЛ 4 бр. фактури от д.п.м. 05.2022 г. Според инстанцията по същество РА е издаден от компетентни органи по приходите във формата за действителност и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Съдът е приел, че издадената от ММ Партнерс 2020 ЕООД фактура 1000000030/04.08.2022 г. не е включена в дневника му за продажби за д.п.м. 08.2022 г. и в следващите данъчни периоди и начисляването на ДДС и на лихви за забава от органите по приходите е в съответствие с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Съобразено с правилото на чл. 175 ДОПК било определянето на закъснителна лихва за отразени в по-късен данъчен период фактури. При решаването на спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на Транс оборот ЕООД съдът е обсъдил предпоставките за възникване на субективното публично право и избраните от администрацията правни основания по чл. 70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 ЗДДС да го отрече. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е доказал осъществяването на документираните в отчетните регистри на страните по доставката стопански операции. Не били представени в извънсъдебната фаза на производството фактурите, по които е ползвано данъчното предимство. Автентичността на представените в хода на съдебното дирене фактури била оспорена от ответника и автентичността им останала недоказана. Протоколите за извършена транспортна услуга, съставени от ММ Партнерс 2020 ЕООД и Транс оборот ООД били представени в последното заседание по делото. Липсвали доказателства за извършване на транспортната услуга. Съдът е ценил заключението на СИЕ за констатация, че доставките по фактурите не могат да бъдат индивидуализирани В обжалваното решение е споделено разбирането на органите по приходите, че ДЗЛ неправилно е упражнило повторно правото на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен по резултата си. Липсват касационни оплаквания срещу частта от съдебния акт, която разрешава спора за съществуването и размера на задълженията за ДДС и за лихви за забава в корелация с начисляването на ДДС в размер 371.60 лева в д.п.м. 08.2022 г., отреченото данъчно предимство в общ размер 641.48 лева по две фактури на Тейк енерджи ЕООД, упражнено повторно и за закъснителна лихва в размер 2.50 лева за забавеното включване в дневника за продажбите за д.п.м. 06.2022 г. на издадени от РЛ 4 бр. фактури в предходния данъчен период. С арг. от чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 218, ал. 1 АПК тази част от първоинстанционното решение е извън обхвата на инстанционния контрол. Съдът не е дължал допускане на оспорването от ответника на истинността на договорите за транспорт между жалбоподателя и доставчика Транс оборот ООД и на фактурите от същия доставчик. Датата на договора е част от съдържанието му. Доколкото интересите на администрацията могат да бъдат увредени от антидатирането на документите, в чието съставяне не участва и датата на които е оспорила, то в тежест на ползващия се от документите жалбоподател е да докаже достоверната дата по чл. 181, ал. 1 ГПК. Оспорването на датата на документа по чл. 181, ал. 1 ГПК е различно от оспорването на верността му. Оспорването на верността е неприложимо за частните документи. Датата не е в обхвата на фактите, установявани с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а частните документи не притежават обвързваща доказателствена сила за съдържанието си. Несъмнено в Закона за счетоводството /вж. чл. 6, ал. 1/, както и в чл. 114, ал. 1 ЗДДС посочването на име и фамилия и полагането на подпис за получателя не са част от необходимото съдържание на фактурата, като първичен счетоводен документ. Поставянето на подпис от получателя не влияе върху редовността на данъчния документ, съответно не засяга задълженията на доставчика /като това по чл. 82, ал. 1 ЗДДС да е платец на данъка/ или правата на получателя, включително правото на приспадане на данъчен кредит /ако са осъществени и останалите предпоставки по закона/. В случая не битието на фактурата като данъчен и счетоводен документ е от значение, а възприемането ѝ като писмено доказателствено средство частен свидетелстващ документ и то за установяване на правно релевантния за спора факт на получаване на услугата. Отричането на автентичността на документа в частта за насложеното изявление за знание не го дисквалифицира като данъчен документ (доколкото и неподписването няма такива последици) и не е основание за отричане на правото на приспадане на данъчен кредит заради отсъствието на формалната предпоставка за възникването му. Опущенията на съда не са с признаците на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са повлияли на констатациите му за релевантния за спора факт на осъществяване на доставките, по които е отречено данъчното предимство, и не са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /действителното извършване на облагаемата сделка според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. С представянето в хода на съдебното дирене на данъчните документи, по които е ползвано данъчното предимство, не е изключено основанието по чл. 71, т. 1 ЗДДС заради отсъствие на формалната предпоставка за възникването му, доколкото фактурите на притежават съдържанието по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и 6, ал. 1, т. 4 ЗСч. Решението на Съда по дело С-271/12 отрича значението на следващо отказа да се признае правото на приспадане предоставяне на информация по непълна фактура. Непълнотата на фактурите, освен че ги дисквалифицира като формална предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит, препятства и доказването на осъществяването на доставките /като това с представянето на протоколи за приемане на резултата от транспортната услуга/. В обжалваното решение липсата на персонален субстрат у доставчика за осъществяване на доставката не е възприето като индиция за разколебаване на доказването. Затова и доводите на касатора, ползващи аргументи от практиката на Съда, са неотносими към съдържанието на съдебния акт. Съобразено с логическите и опитните правила е очакването на съда за съставяне на документи, които обичайно съпътстват извършването на транспортна услуга. Пропускът на страните по доставката да ги съставят или на жалбоподателя да ги представи засяга убедителността на доказването. Процесуалните закони не съдържат уредба на конкретни доказателствени средства за установяване на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Казуистична уредба е и немислима предвид многообразните проявления на независимата икономическа дейност, която предполага оставяне на различни информационни следи от нея, а съответно и източници на информация. Основан на правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна не е провела несъмнено доказване. Затова и в съответствие с материалния закон е решен в полза на администрацията спорът за съществуването и размера на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение в обжалваната част. При този изход спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 1 998.40 лева за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение