Решение № 4493 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2020 г.

Решение № 4493 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. А. и А. А., действащи чрез своята майка и законен представител- В. П., всички от гр. Благоевград, подадена чрез процесуалния им представител адв. С. А. от АКБ, насочена срещу Решение № 350 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 366/2019 г. на Административен съд- Благоевград (АС Благоевград). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи моли решението на административния съд да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявената искова претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Моли за присъждане на разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, (ГДИН) в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно приетото от съда, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Счита, че следва да се отхвърли касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд- Благоевград е сезиран с искова молба от Ф. А. и А. А., действащи чрез своята майка и законен представител В. П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която са предявени субективно съединени искове с посоченото правно основание, за заплащане на сума в размер от 50 000 лева за всеки от ищците, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени силни емоционални болки и страдания в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН, извършени на 16.04.2016 г. при и по повод изпълнение на административна дейност, довели до смъртта на бащата Ф. М., което им се отразило негативно, изживели тежко смъртта на баща им, затворили се и не желаели дълго време да общуват с майка си и с приятелите им, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С обжалвания съдебен акт- Решение № 350 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 366/2019 г. на Административен съд - Благоевград са били отхвърлени така предявените искове, като неоснователни. За да достигне до този резултат административният съд от фактическа страна е установил следното, че Ф. М. е постъпил в затвора в Бобов Дол на 25.02.2015 г. Диспансеризиран е към МЦ с диагноза: чернодробна цироза, хроничен хепатит С, захарен диабет ИЗТ, наркомания от 1990 г., като е бил лекуван интравенозно хероин, морфин, лидол. Страдал е и от декомпенсирана чернодробна цироза, разширени вени на хранопровода, кръвоизлив на разширените вени, остра кървяща язва на дванадесетопръстното черво и хроничен панкреатит. По време на престоя му в затвора в Бобов Дол е провеждано инсулиново лечение с Актрапид и Инсулатард. Назначено му е било диетично хранене - диета № 9 от 25.02.2015 г. Получавал е и хепатопротектори - Карзил, витамин С като поддържащо лечение. Ежедневно след конвоирането му в МЦ в определените по график часове М. собственоръчно е аплицирал изписаната му доза инсулин в МЦ в присъствието на свидетеля Л. На М. е било предоставено писмено разрешение от началника на затвора да изнася добавката към диетата от столовата в килията за профилактика на евентуална хипоглекимия при инсулино лечението. От страна на М. към 04. 2016 г. не е имало оплаквания за липса на инсулин или за пропуснати часове за апликация на лечението, нито оплаквания от него по отношение здравословното му състояние. Административният съд е установил също, че на 16.04.2016 г. дежурен главен надзирател бил св. К. П.. След като получил сигнал от мл. инсп. Г., че М. се е оплакал, че през нощта е повръщал кръв разпоредил същият да бъде конвоиран до Медицинския център в затвора и извикал екип на Спешна помощ. В Медицинския център М. бил прегледан от д-р О. от ЦСМП- Кюстендил филиал Дупница в присъствието на свид. Л., свид. П. и свид. Г. За извършеното посещение д-р О. направил записване в болничната книга на затвора, където е записана датата и часа на прегледа. Докторът установил, че кръвното налягане му било нормално и че за момента състоянието му е нормално и му обяснил, че трябва да бъде настанен в болнично заведение за изследвания и проследяване на състоянието му. В присъствието на свид. Л., свид. П. и свид. Г. М. категорично отказал да бъде настанен в болнично заведение и заявил, че иска прекъсване на изпълнението на наказанието, за да се лекува. Свидетелят П. наредил лишеният от свобода да се прибере в групата и разпоредил на мл. инспектор Г. да продължи наблюдението, защото той е най-близо до лишените от свобода. Административният съд констатирал още, че на обяд М. отказал да си апликира инсулина и отново поискал прекъсване изпълнението на наказанието, за да се лекува. За този отказ св. Г. докладвал на св. П. и последният разпоредил отново М. да бъде отведен в МЦ. Там след разговор със свид. П. М. апликирал инсулина. Свид. П. отново му предложил да го хоспитализират в болницата в гр. Дупница, но М. отново отказал и бил отведен в групата. Свидетелят Г. периодично обикалял да наблюдава М., като същият не се е оплаквал. Следобед на 16.04.2016 г. около 17. 00 часа св. Г. отново докладвал на св. П., че на М. му е лошо. Свидетелят П. дошъл до групата и пак предложил на М. да го заведе в болницата, и този път той се съгласил и тръгнал. Свидетелят П. организирал конвоя и около 18. 00 часа М. бил закаран с кола на затвора в МБАЛ "Св. И. Рилски 2003" - гр. Дупница. От съда било установено, че в Епикриза /лист 86 от д. п./ са записани подробно снетата анамнеза, направените изследвания и резултатите от тях и проведеното след приемането на М. в болничното заведение лечение. Предприета е била терапия с обемзаместващи течности, водно- солеви разтвори, кръвоспиращи от различни медицински групи, инхибитори на протонна помпа. Проведена е енд. хемостаза на кървяща язва Улкус булби дуодени, кислородотерапия. Поръчани са 3 сака кръв и кръвна плазма, но пациентът е имал нови кръвозагуби, вследствие на което е разгърнал картина на хеморагичен шок, остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност, довели до леталния изход, въпреки проведените КПР. Въз основа на така установеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, административният съд е приел, че в случая не се доказват твърдените в исковата молба факти, досежно незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН, които да са в нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани. В заключение съдът се е направил извод, че липсата на първата предпоставка за основателността им – незаконосъобразно бездействие, освобождава съда от задължение да се произнася по останалите, тъй като изискването на закона е за кумулативното им наличие. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищците не са се справили с възложената им от закона доказателствена тежест- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал, съгласно приложимата правна уредба. Административният съд обосновано приема, че не са представени доказателства, за незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. При липсата на така посочената изискуема предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на ответника по този ред. От първостепенния съд е извършен анализ на приложимите законови разпоредби от ЗИНЗС и подзаконови от ППЗИНЗС. Правилно АС Благоевград приема, че не е налице бездействие на администрацията на Затвора Бобов дол, изразяващо се в неполагане на грижи за здравето на М. за процесния период. Видно от приобщените по делото доказателства, спрямо лицето са полагани необходимите медицински грижи, съгласно Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Администрацията на Затвора Бобов дол е осигурявала на М. изпълнение на предписанията на лекарите, необходимите лекарства, медицински консултации и лечение- чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС. ГДИН е изпълнила своите законоустановени задължения и не е налице незаконосъобразна дейност. Няма данни за служители на администрацията, които със своите действия да са попречили на права на ищеца, нито са проявили бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение по закон да осъществи свое право. Същата администрация няма правомощия и съответно не носи пряка отговорност за начина на осъществяване на лечение и резултатите от него. Не е налице бездействие по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, след като са осигурени необходимите прегледи, консултации и диагностика. Правилни са доводите на АС- Благоевград, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищците. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, адм. съд е извел законосъобразни изводи, като е приел исковите претенции за неоснователни и недоказани. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на исковете като неоснователни, както правилно е приел и адм. съд. Съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – трето отделение,