Решение № 1020 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2014 г.

Решение № 1020 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 3253/18.12.2013 г. по адм. д. № 1794/2013 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 031203224/11.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Инеова" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Ако съдът приеме жалбата за основателна, моли да се вземат предвид представените доказателства за наличие на основания за прилагане на СИДДО с Франция, Белгия, Албания и Дания, по които данък при източника не се дължи. Представя допълнителни доказателства в тази насока. Поддържа, че съдът неправилно не уважил искането за разноски за 432 лв транспортни разходи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031203224/11.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за 2010 г. е определен данък по чл. 195 ЗКПО 114 174,67 лв с лихви, изчислен върху изплатения доход от ревизираното лице на негови чуждестранни подизпълнители по 6 бр. договори между "Инеова" ЕООД и "Евроконтрол" /Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването/. Ревизираното лице има сключени 8 бр. договори с подизпълнители с конкретно посочен предмет. За да уважи жалбата съдът е възприел изводът на вещото лице, че предоставяните услуги от подизпълнителите на ревизираното лице не представляват даване на съвет, препоръка, разрешаване на конкретен проблем на възложителя, не могат да се използват самостоятелно, поради което съдът е приел, че не представляват консултантски услуги по смисъла на § 1, т. 9 ЗКПО и технически услуги поради това, като за тях не се дължи данък при източника на основание чл. 12, ал. 5, т. 4 и чл. 195 ЗКПО. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при постановяване на решението е основателен. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по чл. 202 ГПК заедно с другите доказателства по делото. Посоченият по-горе извод на вещото лице противоречи на описания от него в заключението предмет на възложените по договорите услуги, противоречи и на заключението на вещото лице в съдебно заседание на 29.10.2013 г. на л. 148, гръб, в първия пасаж, че всички данни се събират и предоставят като консултации. В заключението на вещото лице е описан предмета на възложените услуги. Съдът в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил събраните по делото доказателства, предмета на договорените услуги, описан в приложенията към договорите, не е направил самостоятелни изводи за характера на услугите, нито е обсъдил противоречията в писменото и устно заключение на вещото лице. В съдебно заседание вещото лице подробно описва извършваните услуги като изискващи специална квалификация от лицата, които ги изпълняват, което обстоятелство има значение за преценката представляват ли договорените услуги консултантски такива. Не са обсъдени и доводите на страните по спорните по делото обстоятелства. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение относно характера на договорените и извършени услуги от чуждестранните лица без място на стопанска дейност на територията на страната. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят събраните доказателства, заключението на вещото лице, писмено и устно и доводите на страните по чл. 236, ал. 2 ГПК. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,