Решение № 15636 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2018 г.

Решение № 15636 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3508 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2397/2018 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявеният от Д. Недялков иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 900 лв. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е тълкувал и приложил едностранно материалния закон, като не е обсъдил в цялост приложените и приети по делото доказателства. Това според касатора е довело до допускане на нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като необосновано е прието, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Не е установена по безпорен начин причинно следствена връзка между твърдените от ответника вреди и отменената заповед № 8121 К-1179 от 26.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание ". Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите му претенции в претендирания размер. Ответникът - Д. Недялков представляван от адв. Виденов в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател твърдения, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с приложимите материалноправни норми и е необоснован. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК иск от Д. Недялков, против Министерство на вътрешните работи (МВР) за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната сума считано от 04.05.2017 г. до окончателното и изплащане. Вредите основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед № 8121 К-11179 от 02.04.2015 г. с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание ". С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 900 лева, ведно с лихва върху нея, считано от 04.05.2017 г. до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 3000 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и разноски по делото в размер на 10 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Присъдил е и дължимата лихва от датата на отмяната на административния акт от който са настъпили вредите а именно 04.05.2017 г. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Първоинстанционния съд е постановил решението си след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни. Няма причина да не се даде вяра на показанията на разпитания св. Маринов, който е бил в близки служебни отношения с ищеца по делото и който установява психологическото и емоционално състояние на ищеца след наложеното наказание, поради което и правлино съдът ги е ценил наред с другите събрани доказателства. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи относно частична основателност на исковата претенция. Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на отговорността, такава не може да бъде ангажирана. В конкретния случай преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност обуславя направения от съда извод за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно претърпени от ищеца неимуществени вреди – отрицателни преживявания и душевен дискомфорт вследствие незаконосъобразно наложеното му дисциплинарно наказание със заповед № 8121 К-1179 от 02.04.2015 г. Съдът, съобразявайки всички установени в хода на съдебното производство фактически обстоятелства – периода от налагането на дисциплинарното наказание на 02.04.2015 г. до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение на 04.05.2017 г., характера и интензитета на породените негативни преживявания, е определил обезщетение законосъобразно и съответно на критерия по чл. 52 от ЗЗД по справедливост в размер на 900 лева, и е отхвърлил иска в останалата му част до 3000 лева. Противно на твърдяното в касационната жалба съдебната практика, която съдът е и цитирал в мотивите си е постоянна и непротиворечива, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното наложено наказание, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 900 лева. Правлино съдът е преценил, че лихвата следва да се присъди от датата на влизане на съдебното решение на ВАС с което е отменено наложеното дисциплинарно наказание, а именно 4.05.2017 г. С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019 г. и списък на разноските. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение