Решение № 15221 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2011 г.

Решение № 15221 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ради Илиев Заров, от гр. Ямбол против решение № 123/14.07.2011 г. по адм. дело № 130/2011 г. на Административен съд - Ямбол, в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу заповед № СП 4-1159/13.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предметът на касационен контрол е детерминиран от касационната жалба и касае съдебното решение в частта му, в която е неблагоприятно за касатора. Със заповед № СП 4-1159/13.09.2010 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане е разпоредил Ради Илиев Заров да възстанови сумата от 558.65 лева, представляваща недобросъвестно получена целева помощ за отопление за периода м. 10.2008 г. - м. 08.2009 г., ведно със законната лихва за забава. Релевантните по спора факти сочат, че органите по социално подпомагане са отпуснали на жалбоподателя целеви помощи за отопление със заповеди № СП-4-1370/30.10.2008 г. в размер на 276,15 лева и заповед № СП-4-1159/7.09.2009 г. в размер на 282,50 лева. При извършена проверка органите на дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол са установили, че получилото помощите лице в рамките на административните производства по тяхното отпускане е декларирало неверни данни. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том VII, рег. № 6079 н. дело № 726/2005 г., съставен на 21.10.2005 г. от нотариус № 452 по регистъра на Нотариалната камара, Ради Илиев Заров се е разпоредил със собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1950 кв. м, съставляващо поземлен имот VI-524, в кв. 41 по плана на с. Бояново, община Елхово, област Ямбол, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 75 кв. м за сумата от 5 169,70 лева. Като е отхвърлил оспорването съдът е постановил своето решение след вярно изясняване на фактите по делото и точно прилагане на материалния закон. Право на социална помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, едно от които е да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. По делото е установено, че Заров е прехвърлил правото си на собственост върху свой недвижим имот - представляващ дворно място с площ от 1950 кв. м, съставляващо поземлен имот VI-524, в кв. 41 по плана на с. Бояново, община Елхово, област Ямбол, ведно със застроената в него жилищна сграда. По този начин е реализиран фактическия състав на правоизключващо основание за получаване на социални помощи за отопление и законосъобразно административният съд е приел, че разпореждайки възстановяване на незаконосъобразно получените помощи, органите по социалното подпомагане са приложили точно материалноправните разпоредби. Неотносими към спора са фактите, досежно обитаемостта на процесната сграда и първоинстанционният съд законосъобразно не ги е ценил. Неоснователни са доводите на касатора, че след отмяна на определението на Ямболския административен съд, с което производството е било прекратено, делото е следвало да се разпредели на друг съдебен състав. Инвокираните съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 22 от ГПК са неоснователни. Съдебният състав, който е разгледал спора по същество се е произнесъл по процесуален въпрос във връзка с упражняване правото на съдебно оспорване и не са били налице основанията за отвод или разглеждане на делото от друг съдебен състав. Съдебното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,