Решение № 111 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2077/2018 г.
ВАСIII отделение07.01.2020 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – гр. София, пл. "Славейков" 4 а да заплати на ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от управителя си Р. Димитров разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 111 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2077/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) – гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петкова против решение № 230/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 194/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от управителя си Р. Димитров, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Тошев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски направени пред настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд – Кюстендил е постановил правилно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от управителя си Р. Димитров, против Комисия за защита на потребителите – гр. София с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо на 1533. 39 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и разходи по изпълнително дело във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № К-7597/23.07.2012 г., издадено от гл. директор към Главна дирекция "Контрол на пазара" на Комисия за защита на потребителите – гр. София. Съдът е установил, че молителят е ползвал услугите на адвокат, във връзка с административно - наказателното производство, по което е издадено НП № К – 7597/23.07.2012 г. на Гл. директор на ГД "Контрол на пазара" при КЗП гр. София. Представеното пред първоинстанционният съд копие от изпълнително дело на ЧСИ, доказвали и извършените от ищеца разходи, произтекли от издаденото и отменено в последствие НП. Установил още връзката между направените разходи и издаденото НП, както и тяхната стойност. Претендираните вреди са разграничени и индивидуализирани като последица, спрямо отмененото от съда НП. С обжалваното решение КЗП е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1533. 39 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата 360 лева, представляваща съдебни разноски пред първата съдебна инстанция. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че решение на РС - Кюстендил № 150/10.03.2016 г., постановено по НАХД № 312/2015 г., влязло в законна сила на 09.04.2016 г., е отменено НП № К-7597/23.07.2012 г., издадено от издадено от Гл. директор на ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с която на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. По делото ищецът е бил представляван от адвокат. Обосновани са изводите на съда, че претендираните от ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90 вреди са пряка и непосредствена последица от предприетите действия на ЧСИ. Той е бил сезиран с искане от КЗП да събере посочената сума и да я преведе по тяхна сметка, поради което се явява посредник в отношенията между ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90 и КЗП. Административният орган не е съобразил, че наказателното постановление не е влязло в сила към момента на уведомяването на ЧСИ. Това е било причина за заплащане на дължимата глоба от ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90 без законово основание. Установено е, че по делото всички факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане на КЗП да се събере дължимата сума по наказателното постановление от ЧСИ, макар че то не е било влязло в сила. Приел е, че от представените писмени доказателства с вх. № 2629/03.07.2017 г.; вх. № 2748/07.07.2017 г.; вх. № 2790/12.07.2017 г.; копие от изп. дело № 20137420400477, свършено на 16.02.2016 г. на ЧСИ В. Александрова /рег. № 742, район на действие ОС – Кюстендил/; Решение № 150/10.03.2016 г. на РС – Кюстендил, по НАХД № 312 по описа на съда за 2015 г., влязло в законна сила на 09.04.2016 г. е безспорно, че ищецът е извършил разходи във връзка с изпълнително дело, за което е заплатил сумата общо сумата в размер на 1533. 39 лева. За да уважи исковата претенция решаващият съд, посочва наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В заключение е прието, че извършените разходи за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган поради което е приел иска за основателен и е осъдил ответника пред първата инстанция да заплати сумата от 1533.39 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Пред Административен съд – Кюстендил са представени доказателства по НАХД № 312/2015 г., влязло в законна сила на 09.04.2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на 1533. 39 лв. разходи по образуване на изпълнително дело № 20137420400477 от ЧСИ В. Александрова. Извършените плащания са във връзка с обжалването и отмяната на НП. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ЕТ "Р. Димитров" – РОССИ – 90, със седалище гр. Кюстендил, представлявано от управителя си Р. Димитров е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1533. 39 лева общо разходи по образуване на изпълнително дело № 20137420400477 от ЧСИ В. Александрова в производството по съдебно обжалване на НП. Ищецът не би осъществил тези разходи, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски – чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите са в размер на 350 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 г. (лист 11), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение