Решение № 7297 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2021 г.

Решение № 7297 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. Ветрен, общ. Септември, чрез адвокат Ч. Ч. против решение № 983/07.12.2020 г. на Административен съд, Пазарджик, постановено по адм. дело № 978/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0.0.0612/3/01/04/01 от 13.08.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 236, ал. 2 ГПК. Счита, че правните изводи на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че вземането по договор за безвъзмездна финансова помощ не е публично вземане. Поддържа, че оспореният АУПДВ е издаден при липса на влязъл в сила административен акт за възникване на вземането. По приложението на материалния закон, счита, че съдът неправилно обвързва изпълнението на задължението за наличие на изискуемите в договора насаждения, с представените по делото фактури за реализирана стока, тъй като такова задължение не е предвидено. Ответникът - директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0.0.0612/3/01/04/01 от 13.08.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 13/06/1/0.0.0612 от 1.03.2016 г., като ползвателя няма право на второ плащане по договора, прекратен е договора на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договор № 13/06/1/0.0.0612 от 1.03.2016 г. във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и на А. С. е определено задължение в размер на 24 447. 50 лева представляващо полученото първо плащане по договора и публично държавно вземане със съответните лихви от датата на установяване на неизпълнението. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган - директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и материална компетентност, при условията на делегиране на правомощия съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и приложената по делото заповед № 05-РД/2709 от 17.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Актът е издаден в писмена форма при спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.) и предвид обстоятелството, че периодът на мониторинг по договора, сключен от А. С. не е изтекъл, както и на основание § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е приложен общият ред за установяване на публичните държавни вземания с АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. Според съда в конкретния случай, нарушението, поради което се търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение на договорни задължения по чл. 9 от договора за финансова помощ, поради което първото плащане се явява недължимо по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. уреждаща правните последици по силата на препращане от Регламент № 1306/2013 г. По приложението на материалния закон е приел, че констатираните нарушения на чл. 9, ал. 1, т. 2 и 4 от договора, представляват основания по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., при които бенефициерът няма право да получи второ плащане по договора и дължи възстановяване на полученото първо плащане. От фактическа страна съдът е установил, че А. С. като ползвател по договор № 13/06/1/0.0.0612 от 1.03.2016 г. При проверка на място на 13.08.2018 г. във връзка със заявка за второ плащане от 06.06.2018 г. е установено, че не е отглеждала краставици открито производство, отглеждани по биологичен начин или в преход към такъв през стопанската 2017/2018 година, разположени на 22. 500 дка, представляващо нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 от договора, както и че не е изпълнила целта, заложена в договора, представляващо нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора. По отношение на второто нарушение, съдът от заключението на съдебно - агрономическата експертиза е установил, че при регистриране на А. С. като земеделски производител през стопанската 2014/2015 година, тя е разполагала с 17. 817 дка, от които домати открито производство 12 дка и 5, 817 дка угар. При тези данни икономическият размер на стопанството е определен на 9902 евро СПО. Съгласно бизнес плана в края на третата година - 2017/2018 година е посочено засаждане на краставици 22. 500 дка или индивидуален СПО 14 069. 47 евро. Съдът е приел, че по делото не е доказано А. С. да е отглеждала краставици открито производство, по биологичен начин или в преход към такъв през стопанската 2017/2018 година, разположени върху 22. 500 дка. На основание чл. 6 от договора задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 01.07.2018 г. При проверката на 13.08.2018 г. контролните органи на ДФ "Земеделие" е констатирано, че не са открити растения, краставици, силно е затревено, няма проведени агротехнически мероприятия. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - агрономическата експертиза и е приел, че при засети семена пред периода, твърдян от жалбоподателката не е възможно да се извърши плододобив на краставици към 30.06.2018 г. Според съда констатациите на органите при ДФ "Земеделие" - РА, че не се установяват растения, краставици, а само затревени площи, са достатъчни да се приеме за установен фактът, че няма краставици на открито. Съдът е обсъдил показанията на св. К. и е приел, че твърдението за засаждане на краставици на 22 дка за един ден е неправдоподобно и не променя изводите, че краставици не са отглеждани. Показанията на св. А. Д. според съда са общи, тъй като е извършвал множество проверки. Свидетелят е потвърдил констатациите при проверката, че растенията са 3-4 листенца, като посочва, че така описва най- слабо развитите растения. Свидетелят не сочи, че на място при проверката на 22.06.2018 г. е имало краставици за бране, които да бъдат продадени към 30.06.2018 г. Според съда по делото липсват и косвени доказателства за фактите по отглеждане на краставици. Описва се, че основно засаден е сорт "Г." и за пресаждане сорт "Тести Кинг". От заключението на експертизата, съдът е приел, че развитието на двата сорта е сходно. Според експерта ако същите са засадени на 30.05.2018 г. както се твърди и е посочено в таблицата на извършени дейности, представена на сертифициращия орган на 22.06.2018 г., то по време на проверката на място на 13.08.2018 г. е щяло да има плододаване, което да се отрази от проверяващите. Във връзка с направеното оспорване на документите от 22.06.2018 г., издадени от сертифициращия орган, съдът е приел, че не удостоверяват отглеждане на соченото количество краставици и на цялата площ от 22. 500 дка. Продажбата на готова продукция в обема, в който е отразен в представените от жалбоподателя фактури, не кореспондира с останалите доказателства по делото. Относно показанията на св. К., че 10-12 човека са помагали при оран и засаждане, е посочено, че не се подкрепят от другите доказателства за лицата, наети на работа в стопанството. Дори и да е използван собствен разсад и помощ от приятели за оран и засаждане, не се установява, това да е извършено на площ от 22. 500 дка. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че жалбоподателката не доказва положителния факт по отглеждането на посочената. При установените по делото обстоятелства е обоснован краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Решението съдържа мотиви, фактически установявания по релевантните за спора факти и обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и експертно заключение, както и изводите на съда по всяко от основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, съответно когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. В случая не е спорно по делото, че административното производство е образувано по заявка за второ плащане на А. С., подадена на 06.06.2018 г. в предвидения от закона срок. Фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ са: неизпълнение на задължението за отглеждане на краставици, открито производство на площ от 22. 500 дка през стопанската 2017/2018 г. и неизпълнение на задължението за увеличаване икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. Видно от бизнес плана на жалбоподателката, увеличаването на икономическия размер на земеделското стопанство с 4 166. 77 евро чрез отглеждане на общо за стопанството 22. 5 дка краставици на открито в третата година от развитие му, е част от специфичните цели, за които е сключен договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Неизпълнението на дейностите по отглеждане на краставици на открито е установено при извършените проверки на място, констатациите от които са удостоверени в съставените от проверяващите органи на ДФ "Земеделие" контролен лист от 13.08.2018 г., контролен лист от 24.08.2018 г. и доклад от 25.10.2018 г. Представените при втората проверка фактури за закупуване на семена и фактури за реализирана продукция, не кореспондират с констатациите за състоянието на обработваните площи при проверката на място на 13.08.2018 г. - силно затревени площи, с големи площи пропадания на насажденията на краставици, открито производство и останалите доказателства по делото. Принципно вярно е посоченото в касационната жалба, че в договора за безвъзмездно финансова помощ и бизнес плана към него не е предвидено задължение за реализация на готова продукция. Посочените документи са представени от жалбоподателката за установяване изпълнението на дейностите по отглеждане на краставици на открито в имотите, които стопанисва. Съдът е обсъдил и представените писмени доказателства от сертифициращо дружество "Екогрупо Италия" ООД, клон България за извършена проверка на земеделския производител на 22.06.2018 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изпълнението на дейностите по отглеждане на краставици е установено от посочените документи и показанията на св. А. Д. Твърденията на ползвателя за реализирана готова продукция към 30.06.2018 г. не кореспондират с констатациите в доклада за инспекция от 22.06.2018 г. за фазата на развитие на растенията. Заключението на вещото лице - агроном при отговора на четвърти въпрос е, че не може на 22.06.2018 г. (датата на извършената от сертифициращия орган инспекция) растението да е във фаза 2-ри лист и след 8 дни да се наберат 9000 кг краставици. Вещото лице изрично е посочило, че отразените в дневника мероприятия не са достатъчни, за да отговорят на потребностите на отглежданата култура като зеленчуков растителен вид. От съвкупната преценка на доказателства по делото законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., при които ползвателят няма право на второ плащане и дължи възстановяване на полученото първо плащане по договора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че определянето на подлежащото на възстановяване първо плащане е обусловено от влязъл в сила административен акт за възникване на задължението. Нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. предвижда последиците от неизпълнение на договора при условията на кумулативност - ползвателят няма право на второ плащане и възникване на задължение за връщане на полученото първо плащане. Няма пречка двете волеизявления на административния орган да са обективирани в един акт. Доводите на касатора, че вземането за възстановяване на полученото първо плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР 2014 -2020 не представлява публично вземане, е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,