Решение № 8556 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2008 г.

Решение № 8556 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Христофор Хоанг Нгуен от гр. София подадена чрез адв. Овчаров против решение № 789 от 31.07.2008 г. постановено по адм. д. № 3655/2007 г. по описа на Административен съд - София - град. Поддържат се доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съда не е изпълнил задълженията си да укаже на жалбоподателя за кои обстоятелства не сочи доказателства, едностранчиво е обсъждал събраните доказателства по делото и не е взел предвид, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Ответната страна - не се представлява и не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на касатора против заповед № 1187/2.07.2007 г. за 24 часово задържане в 01 РПУ София на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Производството по оспорване на административния акт е съединено с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди. Административния съд е отхвърлил жалбата като приел, че заповедта е законосъобразна и издадена при спазване на материално правните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което се установява от събраните в административното производство доказателства. Със същото решение е прекратил производството по предявения иск на основание чл. 207, ал. 2, изр. 1 от АПК. Решението е правилно, като постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при спазване на материалноправната норма. Посочените от касатора доводи като отменителни основания, са несъстоятелни. В мотивите си решаващия съд много подробно и законосъобразно е дал отговори на всички въпроси, посочени като нарушения и в касационната жалба. Случаят касае правомерно задържане на нарушител на обществения ред в рамките на допустимия от закона срок. Установено е било по делото, че жалбоподателя се е включил в провеждан митинг и въпреки предупреждението на полицейския орган да се отстрани от пътното платно, тъй като пречи на движението не е изпълнил разпореждането. За приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е достатъчно да бъде установено, че лицето съзнателно пречи на изпълнението на служебните задължения на полицейските органи, макар и да е предупреден за това. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа е правомощие на полицейския орган, което той може да приложи по отношение на лице, което след като е надлежно предупреден съзнателно пречи на органа да изпълни задължението си. Разпоредбата на чл. 63, от ЗМВР регламентира различни видове мерки за административна принуда, с оглед обезпечаване дейността на органите на МВР. Тези разпоредби нямат характера на мерки за наказание за осъщественото от тях поведение с оглед разпоредбите на НК. В конкретния случай оспорената заповед за задържане съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР както правилно е приел решаващия съд, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, правното основание за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. По силата на тази специална правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. Действително видно от оспорената заповед такива не са посочени, но сам по себе си този факт не е достатъчен за да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като няма пречка мотивите да бъдат извлечени от документите изготвени във връзка и по повод издаването на оспорения административен акт (докладна записка, протокол за обиск, обяснения на жалбоподателя, акт за установяване на адм. нарушение). В тази връзка правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на материалния закон при издаването на заповедта. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Видно от разпореждането и определението постановени в хода на процеса, съдът в изпълнение на служебното начало е указал на жалбоподателя за допуснати пропуски н процеса т. е спазена е разпоредбата на чл. 171, т. 4 от АПК. Служебното начало обаче, не може да бъде възприемано като основание за освобождаване на жалбоподателя от задължението да доказва твърденията си. Служебното начало следва да се прилага внимателно от съда с оглед не допускане на нарушаване на единно основаните принципи на процеса - равенство на страните. С оглед на изложеното, съдът приема, че касационната жалба е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК