Решение № 2185 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2011 г.

Решение № 2185 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калоян Ангелов Ангелов от гр. Плевен срещу решение № 481/27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 589/2011 г. на Административен съд град Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1690/6.06.2011 г. на началник отдел "Досъдебно производство" на Областна дирекция (ОД) на МВР град Плевен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - началникът на Отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР град Плевен не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Плевен е била заповед № 1690/6.06.2011 г. на началника на отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че през периода 4.01.2011 г. - 19.03.2011 г. не е изпълнил постановления от 3.01.2011 г. и от 24.02.2011 г. на прокурор Асен Даскалов за провеждане на разпит пред съдия в качеството на свидетел на Иван Ангелов Иванов, с което е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирала доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за неизпълнение на указания на наблюдаващия прокурор, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на отдела е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните нарушения, но се твърди, че е въпрос на оперативна самостоятелност разследващият орган да изпълни указанията на прокурора, дали да разпита пострадалото лице пред съдия. Акцентира се и върху факта, че целеният резултат от разследването е постигнат, независимо от неизпълнението на прокурорските указания, тъй като в последствие съдът е постановил осъдителна присъда за извършителя на престъплението. Тази доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неизпълнението на постановления от 3.01.2011 и от 23.02.2011 г. на прокурора за провеждане на разпит на пострадалото лице пред съдия. Причините, довели до неизпълнението на писмено постановление са елемент, относим към вида и степента на наказанието, но това е въпрос на свободна преценка на дисциплинарнонаказващия орган. Правилно е тълкуването от АС на разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР (обн. в ДВ, бр. 88/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), която е императивна и съгласно която писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В случая същата е приложимата правна норма, нарушена от жалбоподателя и тя изключва приложението на ал. 3 на същата норма, даваща правомощия на разследващия полицай да взема решения по свое убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като се ръководи от закона. Редакцията на двете цитирани алинеи на чл. 54 от ЗМВР води до единствения правилен извод за неоснователност на оплакванията, че писмените указания на прокурора са незаконосъобразни, а преценката дали те да бъдат изпълнени от разследващия полицай е въпрос на оперативна самостоятелност. При наличие на императивна правна норма, която задължава разследващият полицай да изпълни задължително писмени указания на прокурора, не е налице незаконосъобразност на разпореждането на прокурора. Същото е законосъобразно и пряко свързано с разследването, а преценката какви процесуални действия следва да бъдат извършени в хода на производството е предоставена на прокурора, а не е въпрос на оперативна самостоятелност на разследващия полицай. От друга страна ирелевантно за извършване на дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателя е дали са настъпили негативни правни последици от липсата на разпореденото процесуално действие - разпит на свидетел пред съдия, тъй като законовата норма не въвежда настъпване на вреди от неизпълнение на служебното задължение на разследващия полицай. Поради това обосновано е прието от АС, че независимо от постановената осъдителна присъда по извършеното от жалбоподателя разследване, те я неотносима към реализиране на дисциплинарната му отговорност. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,