Решение № 13836 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2020 г.

Решение № 13836 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, чрез юрк. Димитрова, срещу Решение № 2253 от 31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 410/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на "Грундинвест" ООД, с ЕИК *********, е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-1018 от 17.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с Решение № 1 от 28.01.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър и община Несебър е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 2 010 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че дружеството е собственик на недвижим имот - ПИ с идентификатор 53045.503.111, находящ се в гр. Обзор, м. "Ефрем чешма", която местност попада в границите на район "Обзор - Южен плаж", в който се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2013 г. Всички условия за определяне на таксата са били налице и установените с акта задължения на "Грундинвест" ООД за такса битови отпадъци (ТБО) и за трите й компонента, са отменени незаконосъобразно от съда. Излага съображения, че изводът на съда, че представените по делото доказателства сами по себе си не установяват функционирането на депо през спорните периоди е неправилен. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството против АУЗД бъде отхвърлена. Ответникът - "Грундинвест" ООД, чрез адв. Матеев, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото в общ размер на 1 680 лв., съобразно представен списък (л. 65). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУЗД № МДТ-1018 от 17.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с Решение № 1 от 28.01.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Не е било спорно, че през 2013 г. "Грундинвест" ООД е собственик на недвижим имот 53045.503.111, находящ се в гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-59 от 14.09.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м. "Ефрем чешма", с площ от 14 563 кв. м, трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване: "За почивен лагер", съгласно нотариален акт № 118 от 28.12.2006 г. За този имот е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Установените с процесния АУЗД задължения на дружеството за ТБО са в общ размер на 9 776. 26 лв. главница и 5 258. 52 лв. лихва. Със заповед № 1589 от 30.10.2012 г. кметът на община Несебър (л. 25- 31), на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2013 г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 2. 1 е посочен гр. Обзор и са изброени множество улици, намиращи се в града. В т. 2. 2 от заповедта е посочен КК "Обзор-север", а в т. 2. 3 е посочен Обзор - южен плаж. По делото са изслушани и приети съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно-техническа(СТЕ). Според заключението на вещото лице по СИЕ размерът на главницата за такса битови отпадъци и лихвата на задълженията за 2013 г. по процесния акт са изчислени вярно. Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че притежаваният от жалбоподателят ПИ с идентификатор 53045.503.111 попада в границата на район "Обзор - южен плаж", включен като т. 2. 3 в Приложението към заповед № 1589 от 30.10.2012 г., в която се определят районите, за които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2013 г. Според СТЕ по описаните маршрути в представените пътни листи, не може да се приеме, че маршрутите включват точно района на процесния имот. За да отмени установените с оспорения АУЗД задължения, административният съд е приел, че актът е материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че от събраните доказателства не е доказано по категоричен начин обстоятелството процесният недвижим имот да е включен в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за данъчен период 2013 г. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на вещото лице по СТЕ и е приел, че никъде в представените пътни листи не е записан като част от маршрута "Южен плаж", още по-малко самият имот, независимо, че до него се стига по тупик, поради което е направил извод, че не са представени доказателства услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за чистота на териториите за обществено ползване действително да са предоставяни от Общината. Съдът е приел, че имотът на дружеството е УПИ и за него има одобрен и влязъл в сила ПУП, но според вещото лице по СТЕ, имотът не е част от населеното място гр. Обзор, което е достатъчно основание да се приеме, че такса за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване не се дължи. По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че в случая не са налице условията по чл. 71, т. 3 ЗМДТ да се събира тази такса, тъй като генерираните на територията на гр. Обзор битовите отпадъци не се обезвреждат в съществуващо и законосъобразно действащо към 2013 г. депо. Решението е правилно. Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на услугите от общината, какъвто е и смисълът на нормата на 62 ЗМДТ. Осъществяването на всяка една услуга, за която се дължи - услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, следва да бъде доказано от страна на административния орган. Това е частен случая на правилото, че за административния орган е тежестта да докаже фактическите и правни основания за издаване на административния акт (чл. 170, ал. 1 АПК). Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, които като резултат се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице по СТЕ, от което се установява, че към момента на огледа имотът е бил обрасъл с растителност и неподържан, като в него няма съдове за сметосъбиране. Вещото лице, при разпита му в съдебното заседание на 1.10.2019 г., е заявило, че за имота на жалбоподателя има ПУП, т. е. той е УПИ, но се намира извън границите на населеното място гр. Обзор. От една страна, имотът е част от т. нар. "Южен плаж", тъй като е в обхвата на регулационния план, от друга - до имота може да се стигне по път, който наподобява улица - тупик, т. е. само ако се отиде до самия имот, а не по маршрут, който минава покрай него може да се престира услугата по сметопочистване. В приложението към заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (л. 32 от делото на АС) е посочен гр. Обзор и конкретно изписани улици в населеното място, както и Курортен комплекс "Северен плаж" и "южен плаж". Първоинстанционният съд е приел, че последното наименование е изписано с малки букви по следния начин: "2. 3. Обзор-южен плаж", откъдето, чрез граматическо тълкуване, може да се направи извод, че приложението към заповед № 1589 от 30.10.2012 г. на кмета на Община Несебър (л. 28-31) визира самия плаж, а не местността "Южен Плаж", която би била изписана с главни букви, като наименование на географско обозначение. Тези мотиви не се споделят от настоящия съдебен състав, но те не променят правилните крайни изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тази, за поддържане на териториите за обществено ползване, да са реално предоставяни от общината. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че никъде в представените пътни листи не е записан като част от маршрута на сметопочистване районът "Южен плаж", още по-малко процесният имот, което обосновава крайния извод на съда, че не е доказано осъществяването на услугата по сметопочистване на имот, който не се използва, не генерира отпадъци и няма съдове за събирането им. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реално извършване на услугата по поддържане чистотата на обществените територии - чл. 62, т. 3 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, а административният орган има доказателствена тежест за установяване и на този факт. Обосновано административният съд е приел, че представените длъжностно разписание на дейност БКС към Кметство Обзор в сила към 1.01.2013 г. и към 1.11.2013 г. и справка за разходите за дейност БКС към Кметство Обзор за периода 2012-2015 г., които установяват наличието на технически и финансов потенциал за извършване на обсъжданата услуга, сами по себе си, не доказват реалното осъществяване на услугата. Липсват доказателства за отчитането на действително извършени дейности по почистването и поддържането на обществените територии в гр. Обзор. В същия смисъл вж мотивите на Решение № 5170 от 29.04.2020 г. по адм. д. № 889/2020 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение. Обосновано е прието от първоинстанционният съд, че дружеството не дължи и заплащане на компонента от ТБО – за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Събраните доказателства, не установяват функционирането на депо през 2013 г. Представеният по делото Акт за частна общинска собственост (АЧОС) е съставен през 2014 г., като липсва строителна документация, от която да се установява моментът на въвеждане на депото в експлоатация за процесния период. При липса на първични и вторични счетоводни документи, от които да е видно, че са направени разходи за обезвреждане на отпадъците и поддръжката на депо, обосновано съдът е приел, че практически, отпадъците са се извозвали до нерегламентирано сметище извън града, която дейност не може да се приеме за обезвреждане на отпадъци по смисъла на § 11 от ДР на Закона за управление на отпадъците. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендирани и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 1 680 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение