Решение № 14394 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2017 г.

Решение № 14394 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 91, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по жалби на О. Б., на "Пролес - Инженеринг" ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. и на "Юлен" АД със седалище и адрес на управление в гр. Б. против решение № 35 от 13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е оттеглено решение № 26 от 2.03.2017 г., с което на основание чл. 60, ал. 2 във връзка ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г. Изложени са оплаквания за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Заинтересованата страна - Дирекция "Национален парк П." не е взела отношение. Ответникът - министъра на околната среда и водите, в становище от 14.11.2017 г., излага теза за законосъобразност на оспореното решение. О. Б. попада на територията на Национален парк "П." и има правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като то има отношение към осъществяване на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014-2023 г. Казаното се отнася и до "Пролес - Инженеринг" ООД, което дружество е изготвило цитирания проект. Правният интерес на "Юлен" АД се определя от качеството му на концесионер на част от Национален парк "П.", по силата на Решение № 514 от 3.07.2001 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 61/2001 г. и Решение № 738 от 9.11.2001 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 98/2001 г. Жалбите са подадени в 14- дневния срок от оповестяване на решението, което оповестяване се установява от констативен протокол № НСЗП-278 от 13.03.2017 г., находящ се на стр. 17 от делото. От изложеното се налага извода, че жалбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 91, ал. 2 във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С решение № 35 от 13.03.2017 г., министърът на околната среда и водите е оттеглил свое решение № 26 от 2.03.2017 г., с което на основание чл. 60, ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г. По силата на чл. 85, ал. 4 ЗООС, министърът на околната среда и водите е компетентния орган да прецени с решение необходимостта от екологична оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90. Становището по екологична оценка има характер на индивидуален административен акт и преценката да допусне или не предварителното му изпълнение е в правомощията на органа по чл. 85, ал. 4 ЗООС. Резултатът от процесното решение по същество е да не се допуска предварително изпълнение на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014- 2023 г. Следователно решение № 35 от 13.03.2017 г. е издадено от компетентния орган. В конкретния случай, предвид правната природа на оспореното решение, като акт по чл. 91, ал. 1 АПК, следва да бъде преценена неговата законосъобразност, с оглед изискванията на цитираната норма. В процесното решение са цитирани шест броя жалби срещу решение № 26 от 2.03.2017 г., подадени до Върховния административен съд, копия от които се съдържат като доказателства по делото. Решение № 35 от 13.03.2017 г. е издадено в 7-дневния срок по чл. 91, ал. 1 АПК. Що се касае до възраженията, че подалите жалбите физически и юридически лица не са имали правен интерес, то тези възражения не са съобразени с текстовете на чл. 3, т. 4 и т. 11 от Закона за опазване на околната среда, както и тези на чл. 9, § 3 във вр. с чл. 2, т. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), които норми административният орган е бил длъжен да съблюдава. Решение № 35 от 13.03.2017 г. е акт по упражняване на право на отзив на предходен такъв, с който е допуснато предварително изпълнение. Обстоятелството, че това решение е издадено отделно и след решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г., с което е преценено да не се извършва на екологична оценка, не го прави незаконосъбразно по аргумент от хипотезата на чл. 60, ал. 2 АПК. В чл. 60 АПК, законодателят не е визирал краен срок, с изтичането на който правото на административния орган да издаде акт по предварително изпълнение, се погасява. Несъмнено актът, с който се отменя разпореждане за допуснато предварително изпълнение, независимо от акцесорния му характер, представлява волеизявление на административен орган, с който се създават, респ. засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, поради което е образувано и настоящето дело. Това е определящото, а не мястото на разпоредбите на чл. 60 и чл. 91 в Административнопроцесуалния кодекс. По своята същност правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК представлява определена от закона възможност, органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба/жалби от заинтересованата страна/страни и определен срок. С оглед на това, нормата на чл. 91, ал. 1, независимо от систематичното й място в Г. шеста АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения административен акт и е без значение дали става дума за отмяна на разпореждане по предварителното изпълнение. Касае се до законово регламентирано право на отзив, което не представлява контрол по административен ред и упражняването на това право е предоставено на преценката на административния орган. В тази връзка са решение № 9610 от 30.08.2016 г. по адм. д. № 5895/2015 г., решение № 12235 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 5494/2016 г., и двете на ВАС, II отделение. Оспореното решение обективира волеизявление на административния орган, което поначало се инкорпорира в документа на административния акт, за чието изпълнение се отнася (по арг. на чл. 60, ал. 1 АПК), като не съществува пречка това да стане и впоследствие, както в случая - със самостоятелно решение по чл. 60, ал. 2 АПК. Независимо от начина по който е материализирано това акцесорно волеизявление за недопускане на предварително изпълнение, същото е неразривно свързано с постановения административен акт, доколкото променя момента на настъпване на разпоредените правни последици. По тази причина произнасянето на административния орган по чл. 60, ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК е винаги поставено в зависимост от вида и характера на административния акт, чието изпълнение обезпечава. В случая от съдържанието на решението, в което се обективира фактическото основание за издаване на акта, са посочени предходните решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г., с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 г. - 2023 г.; решение № 26 от 2.03.2017 г., с което е допуснато предварително изпълнение на решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г. В оспореното решение са цитирани шест броя жалби срещу решение № 26 от 2.03.2017 г., подадени до Върховния административен съд. Наред с изложеното, в мотивите към административния акт изрично е посочено решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г. Административният орган е направил извода, че актът чието предварително изпълнение е допуснато с решение № 26 от 2.03.2017 г., а именно решение № ЕО-1 от 1.03.2017 г, е отменен с последващо решение. Както бе посочено по-горе това е решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Следователно актът по чл. 91, ал. 1 АПК обслужва последното цитирано решение. С решение № 10233 от 2.08.2017 г., постановено по адм. д. № 3919/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, което е влязло в сила на 20.09.2017 г., е отменено решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите и решение № 33 от 13.03.2017 г., с което се допълва решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите. По делото е прието, че тези решения са незаконосъобразни, тъй като са издадени при неспазване на установената форма на индивидуалния административен акт, в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. При това положение и оспореното решение № 35 от 13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, което е акцесорно спрямо решение № 27 от 6.03.2017 г., се явява лишено от предмет и правно основание. Това налага неговата отмяна. Във връзка с определение № 5687 от 5.05.2017 г., постановено по адм. д. № 3909/2017 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, което е оставено в сила с определение № 10025 от 27.07.2017 г. по адм. д. № 8385/2017 г., на които съдебни актове се позовава ответника, настоящият състав на Върховния административен съд съобразява, че във връзка с проект за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 г. - 2023 г са били издадени множество административни актове, включително и взаимно изключващи се, по пътя на отмяна на първоначалните. Ето защо, законосъобразността на всеки от тях, следва да се преценява по отделно, с оглед фактическите и правните основания за издаването им. По исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски, съдът ще се произнесе с допълнително решение след представяне на документи за внесени държавни такси в размер на 50 лв. конкретно по това дело. Това се налага защото по делото се съдържат данни за внесени държавни такси, но предвид участието на същите жалбоподатели и по други дела, не може да бъде категорично установено дали такива са внесени по това дело. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,