Решение № 622 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2011 г.

Решение № 622 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Филип Демирев Демирев с настоящ адрес ЗО "Кремиковци" към Затвора в София, срещу решение № 1970 от 27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1899 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Василева, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Филип Демирев срещу директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за сумата 400 000 лв. ведно с лихви, считано от 2.09.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Софийския затвор, изразяващи се в назначаването му на длъжност "чистач", вследствие на което е заболял от туберкулоза. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на длъжностните лица, изразяващи се в преместване на ищеца от длъжност "строителен работник" на длъжност "чистач". Развити са съображения, че издадената за целта заповед № Р-1070 от 8.08.2006 г. на началника на Софийския затвор не е била оспорвана от ищеца, напротив, по делото са събрани доказателства за изразено негово желание да извършва такава работа - собственоръчно написана негова молба от 2.08.2006 г. до началника на затвора. Развити са съображения, че не били извършени и нарушения на чл. 24, ал. 1 Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) - отм., но в сила към 2006 г., според който лишените от свобода имат право да полагат труд. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и не е установил първо, извършването на административни действия от длъжностно лице при затвора, какъвто характер има издадената заповед за назначаването му на работа като "чистач", да е било в разрез с нормативните изисквания на ЗИН и ППЗИН, и второ, да са били налице незаконни действия от страна на администрацията на затвора, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане на лишения от свобода. При тази фактическа обстановка правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени неимуществени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърдения за незаконосъобразни действия на длъжностно лице от администрацията на затвора - по повод назначаването на лицето да работи като чистач, и такива незаконосъобразни действия не са били установени от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение,