Решение № 9368 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2011 г.

Решение № 9368 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Нова Експорт" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Митровски, против Решение № 3870/5.08.2011 г. по адм. дело № 2808/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът- директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Барух, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Нова Експорт" ЕООД против РА № 20001000378/9.09.2010 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 365/28.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която за д. п. м. 11 и м. 12.2008 г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактура № 300...016/6.11.2008 г., в размер на 53 858 лв. и по фактура № 300...006/10.12.2008 г., в размер на 54 200 лв., поради липса на реални доставки и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Издатели на фактурите са "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД и "Терез адвартайзинг" ЕООД, с предмет и по двете: "реклама по Би Ти Ви, съгласно договор". Като е анализирал събраните по делото доказателства, съдът е установил, че констатациите на органа по приходите в оспорения РА се явяват законосъобразни, а именно: Предмет и на двете фактури са едни и същи доставки, касаещи излъчване в програмата на Би Ти Ви на рекламни материали, рекламиращи стоки и/или услуги и/или търговски марки на "Нова Експорт" ЕООД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от сключените с преките доставчици договори е уговорено, че рекламните материали могат да бъдат рекламни клипове или спонсорски заставки. И по двете доставки изпълнителите са сключили договори с поддоставчик, в лицето на "Бългериан Пропъртис Къмпани-БПК" ЕООД, последния с "Пиеро 97 Медийна агенция" АД, а той пък с "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. Последният е издал на възложителя си /"Пиеро 97 МА" АД/ две отделни общи фактури от 24.11.2008 г. - за 34 бр. излъчвания на рекламен клип и от 29.12.2008 г. - за 36 бр. излъчвания на рекламен клип, в първата от които на ред 5-ти, а във втората на ред 4-ти, са фактурирани стойностите на рекламната кампания на "Нова Експорт" ЕООД, с данъчна основа от 1 162.80 лв. и ДДС-232.56 лв. и данъчна основа от 1231.20 лв. и ДДС-246.24 лв. Съответно получателя им -"Пиеро 97МА" АД е префактурирал тези доставки на "Бългериан Пропъртис Къмпани-БПК" ЕООД на стойности - за м. 11.2008 г. от 1 632 лв. с ДДС и за м. 12.2008 г. на стойност 1 728.24 лв. с ДДС, а то пък от своя страна ги е префактурирало на "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, на стойност 12 852 лв. с ДДС и на "Терез Адвъртайзинг" ЕООД, на стойност 10 800 лв. с ДДС. Последните две дружества, като преки доставчици на ревизираното лице, са му фактурирали същите рекламни услуги на значително по-високи цени, а именно: по фактура № 300...016/6.11.2008 г. на стойност 280 000 лв. и ДДС-56 000 лв., а по фактура № 300..06/10.12.2008 г. на същата стойност 280 000 лв. и ДДС-56 000 лв. При тези данни органа по приходите, а и съда, са приели, че по веригата от доставчици е налице префактуриране на едни и същи доставки, за д.п. м.11 и м.12.2008 г., без наличието на доказателства за реалното им извършване - данни за извършени разходи, вложен труд и материали, както и за изработване на рекламен клип, който да е излъчен. Приели са, че предмет на доставките е осигуряване на рекламно време, а не и изработване на рекламен клип, какъвто не е представен и няма доказателства да е излъчен. Освен това от данните по делото не било установено на какво основание крайните доставчици са завишили цените на фактурираните реклами в пъти, спрямо цените на предходните такива /240 пъти по първата фактури и 228 пъти, по втората/. В подкрепа на направените по-горе изводи съдът се е позовал и на дадените обяснения от управителите на преките доставчици и тези на подизпълнителите, че същите не са изработвали рекламен клип на "Нова Експорт" ЕООД, а че сключените договори имат предвид извършване на услуги по закупуване на рекламно време, което е и предмета им. Поради това и съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че в стойността на фактурираните от преките доставчици услуги, влиза и цената по изработване на рекламен клип, обосноваващо по -високи цени. За съда липсват доказателства, обосноваващи изводи за реалност на процесните доставки и за причината налагаща сключването на поредица от доставки, както и конкретните действия, които е извършил всеки един от подизпълнителите, налагащи плащане. Съдът е констатирал и правилното приложение от страна на решаващия орган на разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По спорните за делото въпроси, съдът е установил релевантните факти и е приложил правилно материалния закон. От данните по делото законосъобразно е прието, че издадените от "Рекламна агенция "Ултиматор" ЕООД, за д. п. м. 11.2008 г. и от "Терез Адвъртайзинг" ЕООД, за д. п. м. 12.2008 г. данъчни фактури, не обективират реални доставки на услуги, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Правилен е извода на съда, че предмет на сключените договори с доставчиците и техните подизпълнители, е само предоставяне на рекламно време на касатора, но не и изработване на рекламен клип и неговото излъчване. За изработване на такъв клип от преките доставчици, респ. от останалите по веригата, касаторът не е представил никакви доказателства. Такива не са представени и от доставчиците. Обратно на твърденията му, поддържани и в касационната жалба, е установено, че тези доставчици са поели задължения за осигуряване на рекламно време, за излъчване на рекламни материали по Би Ти Ви на касатора. В този смисъл са всички обяснения на управителите, дадени при извършената им насрещна проверка. Никой от тях не твърди, че е изработил рекламен клип или друг вид рекламен материал, като предмет на тези доставки. Твърдението в касационната жалба за наличие на изработен и представен впоследствие клип, на технически носител, не се подкрепя от доказателствата по делото. Но дори и да имаше такъв клип по делото не е установено кой го е изработил, с какви средства и по чий договор. Липсват и доказателства за излъчването му в ефира на Би Ти Ви, поради което оплакванията за реалност на процесните доставки, свързани с този клип и с предоставени рекламни материали, са изцяло неоснователни. Неоснователно се поддържа, че реалните доставки се установяват от представените аналогични и за двамата доставчици писмени доказателства, които съдът неправилно не е обсъдил и кредитирал, а именно: договори от 3.11.2008 г. и от 05.12.2008 г., възлагателни писма, данъчни фактури - 2 бр., Сертификати от 3.12.2008 г. и от 12.01.2009 г. за излъчване на реклами по Би Ти Ви за двата периода. Доказателствата са обсъдени и съдът правилно е приел, че същите не обосновават изводи за реалност. За наличието на реални доставки е необходимо доказването на "данъчно събитие" по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, свързано фактически извършена услуга по изработване на рекламни материали и предоставяне на рекламно време за излъчване на рекламна кампания на "Нова Експорт" ЕООД, които тези документи не установяват. Поради това съдът законосъобразно е установил, че наличието на някое от условията за признаване на данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС не е достатъчно. Необходимо е доказването на реално извършена облагаема доставка от всеки един от преките доставчици, свързано с наличието на рекламни материали и излъчването им в ефира на Би Ти Ви, с оглед задължението за престация на рекламно време в тази медия. Такива данни по делото няма. Касаторът не е ангажирал доказателства за изработване на рекламни материали и рекламен клип, няма и данни за излъчването им. Представените Сертификати за излъчване не са такива доказателства, защото издателят им не ангажира юридическото лице-излъчител, а и от съдържанието им не става ясно какво точно е излъчено. Същевременно няма никакви данни за реално изпълнение на доставките по веригата от доставчици, чрез влагането на какъв собствен ресурс - труд и материали е формирана стойността на услугата и особено на преките доставчици, фактурирали стойности многократно надвишаващи тези на останалите доставчици. Неоснователно е и оплакването, че вещо лице е следвало да установи наличието на кадрови и технически ресурс за изработване на рекламния клип, от страна на преките доставчици. Такова вещо лице би било необходимо само при наличието на данни за изработен такъв рекламен клип, а такива данни в случая липсват. Ето защо, като е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по двете издадени от "Рекламна агенция "Ултиматор" ЕООД и от "Терез Адвартайзинг" ЕООД данъчни фактури за м. 11. и м. 12.2008 г., в размер на 53 858 лв. и на 54 200 лв., поради отсъствието на реални доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв. на основание чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение