Решение № 3897 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2010 г.

Решение № 3897 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Димитър Шидеров моли да бъде отменено решение № 514/12.04.2010 г. по адм. д. № 952/2009 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 260800675/09.02.2009 г. на ТД на НАП - Хасково в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 12 811,30 лв. с лихви, за 2004 г. - 97,30 лв. с лихви и са определени здравноосигурителни вноски за периода 1.12.2002 г. - 31.07.2008 г. 586,20 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от ДОУИ - Пловдив против решението в частта, с която РА е отменен РА в частта, с която са определени задължения за вноски за здравно осигуряване за периода 1.12.2000 г. - 30.11.2002 г. в размер 346,32 лв с лихви, погасени по давност като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна по съображения в писмена защита поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Шидеров против РА № 260800675/09.02.2009 г. на ТД на НАП - Хасково в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 12 811,30 лв с лихви, за 2004 г. - 97,30 лв с лихви и са определени здравноосигурителни вноски за периода 1.12.2002 г. - 31.07.2008 г. 586,20 лв с лихви. Със същото решение РА е отменен в частта, с която са определени задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 1.12.2000 г. - 30.11.2002 г. в размер 346,32 лв с лихви. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. През 2003 г. Шидеров е дал заем на "Бяла мечка" ООД 80 000 лв, придобил е автомобил за 11 941 лв, а през 2004 г. е придобил недвижим имот за 2860 лв. Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите за 2003 г. и 2004 г., и в РА са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за тези периоди, след определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа. Шидеров не е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец, не е подавал годишни данъчни декларации. При извършена проверка през 2005 г., приобщена с протокол от 14.10.2008 г. към процесната ревизия Шидеров е дал обяснения, че дадените в заем средства са от лични спестявания. В процесната ревизия е поддържал, че парите са дадени от баща му, който има доходи от селскостопанска дейност. Впоследствие е поддържал, че не е даван такъв заем на дружеството, а подписал договора по настояване на управителя. В РА е прието, че сумата е дадена в заем, установено е превишение на разходите над приходите в размер 92 905,78 лв. за 2003 г. и 4092,16 лв. за 2004 г. и са определени данъчни задължения върху половината от средствата, които са семейна имуществена общност. В съдебното производство са представени договор за дарение от 30.12.2000 г. от бащата на Шидеров, мемориални ордери от 1992 г. и 1994 г. за изтеглена валута 47 500 щ. д. общо, бордеро за закупена валута 45 000 щ. д. за 87 300 лв. от 7.12.1999 г. от бащата на Шидеров. Вещото лице е дало заключение, че не е налице превишение на разходи над приходи, ако се приеме, че е дадено дарение от 80 000 лв от бащата на Шидеров. Съдът е приел, че в съдебното производство не са оборени фактическите констатации в РА. Договорът за дарение няма достоверна дата и няма доказателства да е съставен на посочената в него дата и не е противопоставим на трети лица. Не са представени доказателства сумите по бордерото да са дадени на ревизираното лице. При извършвана проверка през 2005 г., приобщена с протокол от 14.10.2008 г. Шидеров е посочил, че е дал заем на дружеството от лични спестявания. Предвид противоречивите обяснения на ревизираното лице, липсата на доказателства за осъществявана от бащата селскостопанска дейност и липсата на доказателства за предаване на заемната сума на Шидеров, съдът е приел, че не е доказано получаването на сумата по дарение от бащата. Съдът е приел, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК, законосъобразно са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. и е отхвърлил жалбата. Приел е, че срокът за започване на ревизията по чл. 109 ДОПК е спазен и задълженията за 2003 г. и 2004 г. не са погасени по давност. С РА са определени здравно осигурителни вноски с лихви, които не са внасяни през периода 2000 г. - 31.07.2008 г. С решението на директора на ДОУИ-Пловдив е потвърдено възражението на Шиндеров за погасяване по давност на задължението за здравноосигурителни вноски за периода 2000 г. - 30.11.2002 г., но РА е потвърден и в тази част, като е постановено, че погасените по давност задължения не подлежат на принудително събиране. Съдът е приел, че вноските са дължими за оставалата част от периода на основание чл. 40, ал. 1, т. 14 ЗЗО - за 2000 г., чл. 40, ал. 1, т. 15 ЗЗО - за 2001 г. и 2002 г., чл. 40, ал. 4 ЗЗО за 2003 г. - 2006 г. и чл. 40, ал. 5 ЗЗО - за 2007 г. и са правилно определени по размер. В процеса не са представени доказателства за плащане на дължимите вноски и съдът е отхвърлил жалбата в тази част за периода след 30.11.2002 г. Приел е също, че погасителната давност за здравноосигурителните вноски не е уредена в ЗЗО и е приложим общия ред по чл. 140 ДПК (отм.), по който задълженията са погасени по давност преди възлагане на ревизията на 25.08.2008 г. Приел е, че погасените по давност вземания не подлежат на установяване с РА. По чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платените публични задължения след изтичане на давностния срок, включително отписаните по чл. 173 ДОПК. В решението на ДОУИ - Пловдив не е разпоредено отписване на задълженията. Съдът е приел, че с РА се установяват задължения, които подлежат на принудително изпълнение по чл. 127 ДОПК, което в случая е изключено поради направено основателно възражение за погасителна давност за част от тях, поради което издаването на РА за определени вноски по ЗЗО с лихви за периода 2000 г. - 30.11.2002 г. е незаконосъобразно и е отменил РА в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразност на определените с РА задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по ЗЗО за периода след 30.11.2002 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. Не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. В съответствие с чл. 50, ал. 1 ДОПК правилно съдът е приел, че приобщената проверка от 2005 г. с протокол от 14.10.2008 г. по време на ревизията е годно доказателство за установените при проверката факти и обстоятелства. Представеният акт за смърт с писмената защита, от който е видно, че бащата на Шидеров е починал на 27.11.2007 г. не променя фактическата обстановка по делото. Обосновано съдът е приел, че договорът за дарение няма достоверна дата и не доказва осъществяване на договореното в него, след като през 2005 г. ревизираното лице е дало обяснения, че заемът от 80 000 лв е даден на дружество от собствени средства, а по време на ревизията поддържа, че заем не е даван и че заемът е даден, но със средства по дарение. Фактът, че договорът е съставен преди започване на ревизията, не е достатъчен, за да се приеме, че договореното е изпълнено, както правилно е преценил административният съд. Законосъобразни са изводите на съда, че след като е признато за основателно възражението за давност за част от здравноосигурителните вноски е следвало РА в частта, с която са определени с лихви да бъде отменен, поради уважено възражение за погасителна давност. РА са предварително изпълняеми по чл. 127, ал. 2 ДОПК и ако не бъде отменен в частта за задълженията, погасени по давност, се създава изпълнителен титул за тези задължения в нарушение на чл. 171 ДОПК. Съдът следваше в диспозитива на решението да посочи, че отменя РА в тази част, поради погасяване на тези задължения по давност. Липсата на това уточнение в диспозитива е очевидна фактическа грешка, която съдът може да поправи по чл. 247 ГПК безсрочно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,