Решение № 12796 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бъчваров, срещу решение 7908 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело 2817/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-05-825/29.10.2024 г. на председателя на Националния статистически институт и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът председател на Националния статически институт /НСИ/, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане и на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. С. против заповед РД-05-825/29.10.2024 г. на председателя на НСИ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли оспорването срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидена форма, като е органът е описал подробно установеното, изложил е мотиви защо счита това за нарушение и е дал съответната правна квалификация. Прието е от съда още, че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на заповедта, като за извършените от страна на ответника действия жалбоподателят е уведомяван и още преди образуване на дисциплинарното производство са му искани обяснения за фактите, както са му изискани обяснения и преди налагане на дисциплинарното наказание. Прието е от съда също така, позовавайки се на обясненията на вещото лице, че възражението на жалбоподателя, че налагането на дисциплинарното наказание е недопустимо, тъй като инсталирането на някои от софтуерите е станало преди повече от една година от налагането му, е неоснователно, както и че установяването на нарушението и налагането на дисциплинарното наказание е извършено в сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Съдът не споделя твърдението за липса на нарушение, тъй като не било установено извършване от страна на жалбоподателя на описаните действия, нито било осъществено бездействие, което да води до посочените нарушения на закона, тъй като фактът на деинсталирането на софтуер Axence nVision, както и инсталирането на софтуера Advanced Uninstaller PRO от жалбоподателя е безспорно установено по делото. Съдът не споделя също така и становището на жалбоподателя, че той не може сам да си създаде акаунта director, защото не разполага с такива администраторски права, но наличието на акаунта, който е създаден на 19.04.2024г., не може да съществува на компютъра му, ако той не е осигурил достъп за това, като без значение за спора обаче е кой е създал акаунта, при условие, че това не е извършено по реда, описан в Инструкцията за работата на системния администратор при подготвяне на служебен персонален компютър от 26.02.2024г. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че с извършването на действия, свързани с въздействие върху предоставените компютърни конфигурации на жалбоподателя, в качеството му на директор на ТСБ - Североизток, той е извършил нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на НСИ, както и на определените в длъжностната му характеристика задължения. Според съда извършено деинсталирането на установен от НСИ софтуер от страна жалбоподателя и инсталирането на нерегламентиран такъв, дори този софтуер да не представлява реален риск за сигурността на информацията, безспорно сочи на неспазване кръга на служебните правомощия. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Настоящата съдебна инстанция намира, че на практика в конкретния случай мотивите на съда се изчерпват с позоваване на част от установяванията на вещото лице по допуснатата съдебно-компютърно техническа експертиза, с посочване на описаната в оспорената заповед фактическа обстановка и с бланкетни правни изводи за част от сочените дисциплинарни нарушения, без да са обсъдени наведените в жалбата доводи от жалбоподателя. Видно от съдържанието на съдебното решение, първоинстанционният съд не излага каквито и да било правни съображения относно голяма част от наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая липсва също така дължимият анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото в контекста на приетите от административния орган нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. В решението не се съдържат мотиви относно това дали извършеното от служителя С. деяние осъществява състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Този извод не се променя и от бланкетното посочване в съдебното решение, че съдът не споделя възражението, че в заповедта не е дадена точна правна квалификация на всяко от извършените нарушения, доколкото съдът е дължал произнасяне по всяко едно от трите сочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, включително и по отношение на това дали всяко едно от нарушенията правилно е квалифицирано под съответната правна норма. Първоинстанционният съд е следвало да съотнесе установените от него факти и обстоятелства към приложимите норми и наведените от жалбоподателя доводи в жалбата, аргументирано по надлежния ред, за да разполага и касационната инстанция с възможност да упражни в пълнота съдебния контрол по реда на Глава дванадесета от АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, при което съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,