Решение № 10235 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2011 г.

Решение № 10235 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Никола Димов Лефтеров от гр. Варна, против решение № 55/14.01.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3181/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ № М-905/1/09.07.2010 г. на кмета на с. Аврен, по искане вх. № М-905 от 09.06.2010 г., за попълване на кадастрален план на с. Аврен, с ПИ 560. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му поради противоречия с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че административната преписка не е изискана в началото на делото, а едва след неговото възобновяване, (с което са нарушени интересите на жалбоподателя свързани със организирането на защитата му и доказателствените искания), договорите от 1937 г. и от 1949 г. не са представени пред административния орган, тъй като са открити по-късно, необходимата за изясняването на спора експертиза, досежно местонахождението на описаните в договорите имоти и идентични ли са те с процесния, е можело да бъде назначена служебно от съда - това възпрепятства събирането на доказателствата и установяването на истината. Освен това се изтъква, че братът на жалбоподателя - Лефтер Димов е бил лишен от възможността да участва в процеса, а той също е наследник, съгласно удостоверението, издадено от община Аврен, с. Момино, за което съдът е приел, че понастоящем не се намира в административната област на Варна, видно от приложеното удостоверение е старото име на с. Аврен, до м. IХ. 1964 г., твърди се и, че отказът не е оформен и не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява, депозирана е писмена защита от адв. Мария Бонева Александрова, с която се поддържа жалбата. Ответната страна - Кмет на община Аврен, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна - жалбоподателят не доказва с представените нотариални актове наличието на собственост върху продължението на имот 560, чието попълване се иска и чието местоположение е през улицата спрямо собствения му имот. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел законосъобразност на отказа, със съображенията, че същият е мотивиран в достатъчна степен, спазена е формата, издаден е от компетентен орган, а при постановяването му не са нарушени приложимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че за района, в който се твърди, че се намира имота, чието попълване се иска, не е одобрена кадастрална карта, а последният одобрен кадастрален и регулационен план на с. Аврен, е от 1989 г. При прегледа на приложените нотариални актове е установено, че същите не установяват собственост върху продължението на УПИ ХIV-560, находящо се през предвидена улица. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. В отговор на направените от касационния жалбоподател и описани по-горе оплаквания следва да се подчертае, че непълнотата на доказателствата не е предвидено от законодателя касационно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила - още с разпореждането от 08.10.2010 г., когато съдията-докладчик е насрочил делото за о. з., е указал на жалбоподателя необходимостта от събирането на доказателства, дал е възможност за представянето на такива и в с. з. на 22.10.2010 г. и на 09.11.2010 г., когато са се явили и Лефтеров и пълномощникът му, но са представили само двата договора и удостоверението за наследници - доказателствени искания за експертиза, с цел установяване на идентичност на имотите, не са направени. След изрични указания, в пълнота е приобщена по делото и административната преписка, като фактът, че е била представена на по-късен етап в процеса не се е отразил на защитата на жалбоподателя - в последното по делото заседание адв. Александрова не се е явила, но ден преди него, своевременно, е представила писмено становище, от което личи, че е запозната с преписката, петитума му е по същество - за уважаване на жалбата, но не съдържа искания за събиране на допълнителни доказателства, вкл. експертиза, за което отново не е имало пречка. При тези данни за процесуално бездействие и проявена активност едва пред касационната инстанция, (с представянето на допълнителни доказателства), оплакванията за нарушения от страна на съда са несъстоятелни. Последният има задължението да напътства страните, което е и сторил, но не и да събира необходимите доказателства, още повече, че в процеса е ангажиран пълномощник. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК указва, че съдът "може" служебно да назначи експертиза, по негова преценка и по изключение. В случая претендиращият попълването е следвало да установи надлежно, че то без основание е отказано. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда процесуално нарушение, с неконституирането като страна в процеса на брата на жалбоподателя - недопустимо е да се претендират чужди права, а от друга страна, такова задължение не е възникнало, тъй като заявлението е подадено само от касатора и административното производство се е развило между него и административния орган. Ако жалбоподателят е уведомил брат си за образуваното дело, то пък последният не е демонстрирал желанието си за участие в процеса. С оглед казаното дотук, съдът с основание е постановил акта си въз основа на наличните по делото доказателства, като обосновано е приел законосъобразност на отказа, при липсата на категорични доказателства за собственост на имота, предмет на заявлението, без доказана идентичност и местоположение на описаните в представените нотариални актове и договори имоти с процесния. Затова и като правилно, решението следва да бъде оставено в сила, касационни основания за отмяната му не са налице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,