Решение № 9497 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2016 г.

Решение № 9497 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Т. П. срещу решение № 942 от 27.06.2016 г. постановено по адм. дело № 230 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган. Счита, че заповедта е нищожна, тъй като от заповедта не е видно по какъв начин издателят й - началник Районно управление "Полиция" (РУП) към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Б., РУ - Сандански е упълномощен и имал ли е той право да издаде атакуваната заповед. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 171, т. 1, б. "е", но не е посочено от кой нормативен акт е разпоредбата, което го лишава от правото му на защита. Въз основа на описания в заповедта акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е издадено наказателно постановление (НП) № 15-0339-001107 от 1.07.2015 г. на началника та РУП към ОД на МВР - Б., РУ - Сандански. НП е обжалвано от него и е отменено с решение на Районен съд - Сандански. Заповедта и НП са му връчени на една и съща дата - 30.03.2016 г., което сочи, че заповедта не е издадена на която е издаден АУАН - 9.06.2015 г., а тогава, когато е издадено НП - 1.07.2015 г. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение, по съществото на спора, с което да обяви за нищожна заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът - Началникът на Районно управление - Сандански към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Т. П. против заповед № 15-0339-000384 от 9.06.2015 г. на началника на Районно управление - Сандански към ОД на МВР - Б., с искане за прогласяването й за нищожна За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 9.06.2015 г. от младши автоконтрольор при Районно управление - Сандански към ОД на МВР - Б. Г. Г. е съставен АУАН Серия Т, № 656257 против Б. Т. П., за това, че на същата дата в гр. С. управлява лек автомобил марка "Хонда", с рег. № НАТ434 без сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност в нарушение на чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). АУАН е предявен на нарушителя. Въз основа на акта е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ - временно отнемане на свидетелството на управление на моторното превозно средство до предоставяне на сключена валидна застраховка. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Изложил е, че съгласно чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до предоставяне на сключена валидна застраховка. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът е посочил, че в случая заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от началника на Районно управление - Сандански към ОД на МВР - Б., упълномощен със заповед № 244з-179 от 26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Б., а обстоятелството, че в нея не е вписано, по силата на коя заповед органът е упълномощен да приложи принудителната административна мярка, не се отразява на валидността на акта. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че не са налице основания за обявяване нищожността на заповед заповед № 15-0339-000384 от 09.06.2015 г. за прилагане на оспорената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Както е посочено и в оспореното решение, разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В настоящия случай в хода на първоинстанционното производство е представена заповед № 244з-179 от 26.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Б., с която последният е упълномощил определени длъжностни лица от ОД на МВР - Б., включително началниците на РУ на МВР (т. I. 6 от заповедта) да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това правилен е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговите правомощия. Правилно съдът е приел, че непосочването на заповедта за оправомощаването, в оспорената в първоинстанционното производство заповед за прилагане на ПАМ, не изключва компетентността на административния орган за прилагането й, след като тази компетентност произтича от заеманата от него длъжност и произтичащите от изричната заповед на директора на ОД на МВР - Б. правомощия. Неоснователно е възражението за неотчетена от съда нищожност на заповедта, поради издаването й при несъблюдаване на изискванията за форма - непосочване наименованието на нормативния акт, съставляващ основание за прилагане на ПАМ, а само на съответната разпоредба от него. Порокът във формата води до нищожност на акта само когато е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук - на липса на волеизявление. При липса на фактически и/или правни основания допуснатото нарушение на формата на акта би могло да доведе до унищожаемост, а не до нищожност на акта, като форма на недействителност на същия. В хода на първоинстанционното производство не е установено наличието на допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи върху материализираното в акта волеизявление по начин, водещ до липса на волеизявление, респективно до нищожност на акта. При издаването на ПАМ не е допуснато и нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност на акта. Актът не е лишен от законова опора, нито е издаден при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, което евентуално би довело до неговата нищожност. Твърдението, че издаденото въз основа на посочения в заповедта АУАН наказателно постановление е отменено със съдебно решение, освен, че не е подкрепено с доказателства, е ирелевантно за нищожността на ПАМ. Дори и издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление да е отменено, това не обосновава твърдяната нищожност на мярката, която е приложена в отделно административно производство. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия. Изпълнена е целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, а именно - преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е обосновано е приел че заповедта, предмет на оспорване, не е нищожен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,