Решение № 2164 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2011 г.

Решение № 2164 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Моникс Марин Сервиз" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Крали Марко" № 6, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Цанева, срещу решение № 717/24.03.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3933/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД № 2005/7-1730/25082005 от 10.08.2010 г. (вх. № 9300-649/10.08.2010 г.) на началника на Митнически пункт (МП) Пристанище Варна, потвърдено с решение № М 47-773/21.09.2010 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изложил свои мотиви, чрез които да обоснове извода си за материална компетентност на началника на МП Пристанище Варна. Не са обсъдени доводите на жалбоподателя и не са анализирани обстойно представените по делото доказателства. Компетентността на началника на МП да издаде индивидуален административен акт, с който се определят публични държавни вземания като мито и ДДС не е разписана нито в Закона за митниците (ЗМ), нито в Правилника за неговото прилагане, нито в Устройствения правилник на Агенция Митници. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на решение към ЕАД № 2005/7-1730/25082005 от 10.08.2010 г. (вх. № 9300-649/10.08.2010 г.) на началника на МП Пристанище Варна като издадено от некомпетентен орган и да се присъдят направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - началникът на МП Пристанище Варна и началника на Митница Варна оспорват същата чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова и заявяват претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 220.67 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение към ЕАД № 2005/7-1730/25082005 от 10.08.2010 г. (вх. № 9300-649/10.08.2010 г.) на началника на Митнически пункт (МП) Пристанище Варна, потвърдено с решение № М 47-773/21.09.2010 г. на началника на Митница Варна, с което на "Моникс Марин Сервиз" ООД в качеството му на титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад, поради неизпълнение на задължението си на складодържател по чл. 107, ал. 1 от ЗМ да осигури неотклонение на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение в митнически склад във връзка с установено отклонение на стоки по ЕАД № 2005/7-1730/25082005 на основание чл. 203, § 1 от Регламент № 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и раздел втори от ППЗМ са определени като дължими за вземане под отчет мито 83.50 лв.; акциз - 1012.75 лв. и ДДС - 248.26 лв. Административният съд е приел, че поради просрочие на жалбата, същата като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес е допустима само в частта й, в която е оспорена валидността на акта, доколкото в АПК не е предвиден срок за депозиране на искане за прогласяване на нищожност. По съществото на спора е направен извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на чл. 4, § 3 от МК, определящ митническите органи като отговарящи inter allia за прилагането на митническото законодателство и на разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, според който митническите органи са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. Обсъдена е регламентацията на митническите пунктове като звена от митническата администрация, съдържаща се в чл. 7, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗМ, определени като митнически учреждения в § 1, т. 25 от ДР на ЗМ. Видно от Разрешение за митнически икономически режим № ВG 2999/71/000130, стоката е била декларирана за режим "Митническо складиране" именно в МП Пристанище Варна и там е възникнало митническото задължение по смисъла на чл. 204 от ЗМ. В качеството си на длъжностно лице от митническото учреждение МП Пристанище Варна, неговият началник е митнически орган, ангажиран с обработката на митническите формалности. Така постановеното решение е правилно. В чл. 4, § 3 и § 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. (МК), се съдържат легални определения за целите на кодекса на понятията "митнически органи" и "решения". Според § 3 "Митнически органи" са органите, inter alia, отговарящи за прилагането на митническите правила. Според § 5 "Решение" е всеки един административен акт, издаден от митническите органи, относно прилагането на митническите правила по определен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени лица; този термин включва, inter alia, освен предходния смисъл, и обвързваща тарифна информация по смисъла на чл. 12. Аналогична е и нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. В нормата на чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ е регламентирано правомощието на митническите органи да издават решения по прилагането на митническите разпоредби. В оспореното решение за определяне на задължението за мито има позоваване на чл. 203, § 1 от МК, според който вносно митническо задължение възниква при неправомерно извеждане на стоки, подлежащи на облагане с вносни митни сборове от митнически надзор. Относно вземанията за акциз и ДДС се сочат разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС, определящи компетентност на митническите органи, когато се касае за вносно митническо задължение. С оглед на изложеното дотук, компетентен орган да определи задължение за мита, ДДС и акциз е митническият орган. Според § 1, т. 9 от ДР на ЗМ "Митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. Както правилно е приел първоинстанционния съд, Митническите пунктове са митнически учреждения, посочени като такива изрично в § 1, т. 25, б. "д" от ДР на ЗМ. Според Разрешение за митнически икономически режим № ВG 2999/71/000130 с титуляр дружеството - жалбоподател надзорно митническо учреждение за митническия склад е МП "Пристанище Варна", посочено в кл. 11. Според чл. 204, ал. 1 от ЗМ това е мястото, където е възникнало митническото задължение. Обстоятелството, че Мирослав Костадинов Янев е изпълнявал длъжността началник МП Пристанище Варна към датата на издаване на решението - 10.08.2010 г. също е безспорно установено от представените по делото заповед № 12730/15.10.07 г. на директора на Агенция Митници и заповед № РД М 064/4.02.2010 г. на началник Митница Варна. Неоснователен е доводът на касатора, че в решението на първоинстанционния съд липсват мотиви, както и че не са обсъдени събраните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно приложение на материално правните норми. Същото е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по размер според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,