Решение № 7824 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2014 г.

Решение № 7824 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), въ връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Юли Иванов Маринов, от гр. Казанлък, против решение № 7751 от 9.12.2013 г., постановено по адм. дело № 6506/2013 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). С оспорения съдебен акт е отменено решение № 125 от 6.06.2013 г., постановено по преписка № 14/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх. № 44-00-3362/17.09.2012 г. на Юли Иванов Маринов и е прекратена преписка № 14/2013 г. за извършени нарушения на ЗЗДискр. за периода от 17.09.2009 г. до 21.06.2010 г., свързани с изложените оплаквания за нарушени права при упражняване правото на труд и преписката е върната на Комисията за продължаване на производствените действия по жалбата в тази й част. Със същото решение АССГ е отхвърлил жалбата на Юли Иванов Маринов против решение № 125 от 06.06.2013 г., постановено по преписка № 14/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация в останалата му част. В касационната жалба се навеждат общи твърдения за наличие на дискриминация поради "етническа, верска и политическа принадлежност" и се претендира заплащане на обезщетение от 615.14 лв. месечно за имуществени вреди и по 150 лв. за неимуществени за периода 12.06.2000 г. - 21.06.2010 г. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу акта на КЗД, е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да се произнесе първоинстанционният съд е установил, че КЗД е образувала преписка № 14/2013 г. по жалба на Юли Иванов Маринов, вх. № 44-00-3362/17.09.2012 г., с твърдения, че спрямо него е налице дискриминация, т. к. от 12.06.2000 г. до 21.06.2010 г., когато е бил освободен по чл. 327, т. 8 от Кодекса на труда от ДКЦ/МСЦ "Поликлиника" ЕООД - гр. Казанлък, където е работел като полувисш медицински служител, единствено и само на него работната заплата не е осъвременявана и повишавана според определените норми и правила. Претенцията на жалбоподателя е КЗД да определи за посочения период месечно трудово възнаграждение от 615,84 лева и компенсация от 150 лева месец за понесените морални щети. С оспореното пред АССГ решение Комисията е приела, че производството е недопустимо, т. к. по отношение на твърдяното нарушение на ЗЗДискр. е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 с. з., поради което е оставила без разглеждане жалбата и е прекратила образуваното административно производство. За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че Комисията е сезирана с жалба, в която, освен исканията за определяне на трудово възнаграждение и присъждане на обезщетение, се съдържат оплаквания и за неравно третиране въз основа на защитен признак, поради което в кръга на предоставената й компетентност е да разгледа жалбата в тази й част и да прецени имат ли дискриминационен характер действията на лицата, сочени като нарушители на антидискриминационното законодателство (Арг. чл. 47 ЗЗДискр.). Наред с това съдът е счел, че наведените от жалбоподателя оплаквания сочат на твърдяно нарушение, извършено в периода 2000 г. - 2010 г., а жалбата е подадена на 17.09.2012 г. На тази база е обосновал извод, че за периода от 12.06.2000 г. до 17.09.2009 г., за който се претендират нарушения на специалния Закон за защита от дискриминация, производството правилно е прекратено в съответствие с чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр., но за останалата част от периода жалбата следва да бъде разгледана по същество, т. к. спрямо тази част не е изтекъл законоустановения срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. В съответствие с изложеното, съдът е отменил решение на КЗД в частта му, с която е прекратено производството за нарушения на ЗЗДискр., допуснати от управителя на ДКЦ "Поликлиника" Казанлък ЕООД за периода от 17.09.2009 г. до 21.06.2010 г., свързани с изложените оплаквания за нарушени права при упражняване правото му на труд, и преписката е върната на органа на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2-ро АПК, за продължаване на производствените действия в тази им част. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. Следователно за КЗД е налице абсолютна процесуална предпоставка за отказ от разглеждане на спора относно претенцията на Юли Иванов Маринов за неравно третиране в рамките на периода от 12.06.2000 г. до 17.09.2009 г. Правото на защита срещу дискриминация е преклудирано поради неупражняването му в законоустановения срок и като е отхвърлил жалбата срещу административния акт в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. За последващия период (17.09.2009 г. - 21.06.2010 г.), претенцията е допустима, а дали е налице дискриминация е въпрос по съществото на спора. Актът на КЗД законосъобразно е отменен, произнасянето на АССГ е в интерес на жалбоподателя, поради което касационната жалба срещу тази част на решението е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството подлежи на прекратяване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,