Решение № 7783 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2011 г.

Решение № 7783 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Плеснев срещу решение № 1488 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 1356/2010 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Контрол и АНД" в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Пловдив, е изразил писмено становище, с което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Плеснев срещу заповед № РД 14-23-729/21.06.2010 г. на началник сектор "Контрол и АНД" в ОО"КД на ДАИ"- Пловдив, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" (в приложимата редакция) от Закона за автомобилните превози на Петър Иванов Плеснев е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на автомобил м. "Опел" с рег. № СМ 7898 СМ - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба". Съдът е приел от фактическа страна, че на 21.06.2010 г. при извършена проверка служители на ДАИ - гр. Пловдив са установили, че Петър Иванов Плеснев извършва обществен превоз на пътници - превоз срещу заплащане, без да притежава лиценз за обществен превоз на пътници или лиценз на Европейската общност за превоз на пътници. За констатираното нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП инспекторите при ДАИ - Пловдив са съставили акт за установено административно нарушение № 098168/21.06.2010 г. С оспорената заповед, въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя е наложена предвидената в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАвтП принудителна административна мярка. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и представената по делото заповед № РД-01-736/19.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" за упълномощаване на длъжностни лица от администрацията на агенцията да прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки (т. 7 от същата). След анализ на приложимата нормативна уредба съдът е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.2009 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България, дейността се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, визирани в законовите правила, като не е предвидено издаване на лиценз за превоз на пътници с автомобили от 6 до 9 лица, включително водача, каквато категория е притежаваното МПС от жалбоподателя. Счел е за безспорно установено от данните по преписката, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници по см. на § 1 от ДР на ЗАвтП, без да притежава лиценз за дейността. В тази връзка не е кредитирал доводите му, че всъщност извърша услуга "Rent a car", т. е. отдаване под наем на автомобил с шофьор, по съображения, че последната има различен предмет от реално осъществяваната дейност от жалбоподателя по превоз на пътници срещу заплащане със собствения му автомобил. С оглед тези фактически и правни обстоятелства е приел, че административният орган при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила е наложил на жалбоподателя предвидената в закона ограничителна мярка. При тези съображения е постановил оспорения резултат. Недоволен от решението, касаторът поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Отново релевира доводи, че извършва услуга "Rent a car" в съответствие с нормативните изисквания за този вид дейност, а за притежаваното от него превозно средство и предоставяната с него услуга не е необходимо издаване на лиценз. Сочи, че проверката, при която му е съставен АУАН, въз основа на което му е наложена обсъжданата принудителна административна мярка, е извършена неправомерно, от длъжностни лица, които не са оторизирани да осъществяват такава дейност, което води до нищожност на обжалваната заповед. С оглед тези доводи счита, че решението следва да се отмени както и оспореният административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Неоснователни са доводите за нищожност на административния акт. В Глава пета от Закона за движение по пътищата са разписани контролните органи и техните правомощия свързани с правилата за движение по пътищата, изискванията за правоспособност на водачите, както и правата и задълженията на участниците в движението. Нормата на чл. 166, ал. 1 от ЗДвП определя, че оправомощените служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са компетентни да извършват контрол по спазване на правилата за обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и на всички документи, свързани с извършване на превоза. Функционалните им права и задължения при осъществяване на тази дейност са детайлно посочени в чл. 91, ал. 3 от ЗАвтП и включват правото да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка. На следващо място, данните по преписката сочат, че на 21.06.2010 г. е била организирана и проведена съвместна проверка по нерегламентирани превози на пътници с леки таксиметрови автомобили и автобуси с участието на служители на териториалните поделения на МВР, НАП и ИА "Автомобилна администрация". След като при тази проверка е установено, че се касае за осъществяването на дейност от лицето в нарушение на правилата по ЗАвтП, правилно АУАН е бил съставен от компетентните служители при Областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Пловдив. В съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, която сочи, че принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица и приложената по делото упълномощителна заповед (цитирана по-горе), обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, както правилно е приел решаващият съд. Решението не страда от порока материална незаконосъобразност. Съдът правилно е приложил релевантните нормативни правила и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Дефиницията за обществен превоз е дадена в § 1 от ДР на ЗАвтП и според нея това е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - временно спиране от движение на лекия автомобил, с който се осъществява нерегламентираната дейност. Мярката се реализира чрез временно отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, арг. чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" (в приложимата редакция, преди изм. обн., ДВ, бр. 17/2011 г.). Съдът правилно не е кредитирал довода на касатора, че извършва дейност от вида на "Rent a car", както и представените в тази връзка писмени доказателства - договори за отдаване под наем на автомобил, предвид различния предмет на обществения превоз по см. на § 1 от ДР на ЗАвтП и предоставянето на моторно превозно средство под наем на физически и юридически лица. Не е налице и противоречие на приложимите правни норми с разпоредбите на Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29.04.1996 г. и дадената с нея дефиниция на професията автомобилен превозвач - чл. 1, § 2, съгласно която това е дейност, осъществявана от всички предприятия посредством моторни превозни средства, конструирани по такъв начин, че да са подходящи за превозване на повече от девет лица, включително и водача (...) срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на транспорта. Именно защото жалбоподателят е извършвал превоз на пътници без да отговаря на законовите условия за осъществяването на такава дейност му е наложена оспорената принудителна административна мярка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,