Решение № 15926 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2010 г.

Решение № 15926 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). С решение № 273/29.04.2010 г., постановено по адм. д. № 884/2009 г. Плевенският административен съд е отменил решение № 13/21.07.2009 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 318/20.02.2009 г. на ръководител на "ПО" при РУСО-Плевен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е РУ"СО" гр. Плевен да заплати на Захари Илиев Димитров направените по делото разноски в размер на 200 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Плевен с оплакване, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 13/21.07.2009 г. на директора на РУСО гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 318/20.02.2009 г. на ръководител на "ПО" при РУСО-Плевен, с което е отхвърлено искането на Захари Илиев Димитров за поправка на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молба вх. № 29059 от 29.12.2008 г. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора чрез представените с преписката писмени доказателства и посредством заключение на назначено по делото вещо лице. Със заявление вх. № 24712/05.11.2008 г. Захари Димитров е представил обр. УП2 № 381/03.11.2008 г. с изплатени суми от "Нова Плама" АД в несъстоятелност гр. Плевен и доход за периода 01.05.1998 г. - 31.07.1998 г. и от 01.08.1998 г. до 18.12.1998 г., за които има присъдени суми с влезли в сила съдебни решения, изплатени през м. февруари 2008 г. Назначеното по делото вещо лице е установило, че в издаденото от "Нова Плама" УП2 № 381/03.11.2008 г. са включени само част от сумите, изплатени на Димитров, върху които пенсионният орган е направил своите преизчисления за увеличение размера на получавана пенсия от лицето. Но за периода 01.05.1998 г. - 31.07.1998 г. вместо получената сума от 4265,48 лв., в образеца е отразената сумата 1012,74 лв., върху които са внесени осигурителни вноски. За периода от 01.08.1998 г. до 18.12.1998 г. вместо получените 1746 лв. са отразени 872,29 лв., върху които са внесени осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 70а от КСО/ в редакцията си от ДВ-бр. 41 от 2009 г. в сила от 01.07.2009 г./ средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, а съгласно ал. 4 на същия текст при определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Т. е. като осигурителен доход на лицето следва да бъде зачетена сумата, която му е изплатена като трудово възнаграждение по силата на влезли в сила съдебни решения, тъй като в конкретния случай по отношение на тази сума са налице дължими осигурителни вноски, които следва да бъдат заплатени от осигурителя. Правилен е изводът на съда за допуснато от административния орган нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 35 от АПК, съгласно който текст административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В административната преписка са представени влезли в сила съдебни решения, изпълнителни листа, както и искането на Димитров за коригиране на пенсията. Административният орган е следвало да вземе под внимание цитираните по-горе писмени доказателства и да изпълни задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 36 от АПК - служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения за разрешаване въпрос, както и тези по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, да даде задължителни предписания на осигурителя за издаване на исканото удостоверение, в което да бъдат отразени осигурителния стаж и доход, подробно посочени в съдебните решения, по които признатите суми са изплатени. При тези данни по делото правилно първоинстанционният съд е отменил оспорените административни актове, като се основава на правилна преценка на събраните доказателства. При постановяване на съдебното решение са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и отговорено на всички възражения на страните. Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст поради незачитане като осигурителен доход на суми, които са изплатени като трудово възнаграждение, по отношение на които не са внесени осигурителни вноски и които не са включени от осигурителя в удостоверение УП-2, са незаконосъобразни. Като ги е отменил и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания, Плевенския административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното съдебно решение. Същото е правилно и обосновано, постановени в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,