Решение № 299 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2007 г.

Решение № 299 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. Б., чрез пълномощника й адв. Ц. С., срещу решението от 26.05.2006 г. по гр. д. № 1872/2005 г. на Софийски градски съд, IV-в отд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.), и се иска отмяната му. Ответникът Г. П. К., чрез пълномощника му адв. Др. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението от 18.03.2005 г. по гр. д. № 20815/2003 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлил предявения от Г. С. Б. против Г. П. К. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на празно дворно място от 850 кв. м., находящо се в гр. С., вилна зона "Киноцентър-II част", съставляващо парцел ****, кв. 19, при посочени граници. Установено е по делото, че с нот. акт № 127 от 08.06.1994 г. на първи нотариус при СРС ищцата е закупила процесния имот през време на брака й с ответника, прекратен с влязло в сила на 23.05.2004 г. съдебно решение. От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че всяка от страните е имала доходи от трудова дейност, а и от продажба на наследствени имоти. Въззивният съд е направил извод, че твърдяното преобразуване на лични средства на ищцата, получени от продажба на наследствени имоти, при закупуването на процесния имот не е доказано по несъмнен начин и презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК не е оборена. Жалбата е неоснователна. За да се признае, че придобитата по време на брака недвижима вещ е изключителна собственост на единия от бившите съпрузи в резултат на преобразуване на лични средства, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК (отм.) изисква да са вложени лични средства по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК (отм.) от претендиращия бивш съпруг към момента на придобиване на правото на собственост на вещта. В случая събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени от въззивния съд и правилно е прието, че не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е закупила процесния имот с нейни лични средства- получените от продажба на наследствени имоти. Свидетелите, които сочат, че с тези средства е купила имота, нямат непосредствени впечатления, а възпроизвеждат казаното им от нея. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че е установено, че страните били в лоши отношения и живели разделени, от което следвало, че ответникът не е давал пари. Според свидетелските показания, вкл. и тези на свид. Станоев, към 1994 г. страните са били в добри отношения, не са били разделени, а отношенията им са се влошили няколко години по-късно. Предвид изложеното не са налице заявените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение