Решение № 6603 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2012 г.

Решение № 6603 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Авес 2004" ООД, с адрес за кореспонденция, гр. Сливен, ул. "Даме Груев", № 6, вх. г., ап. 16, представлявано от управителя Веселин Георгиев Бончев, против Решение № 814/2012 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 783 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 201001959 от 18.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден изцяло с решение № РД-10-82/16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 80 335,49 лв. по две фактури съответно от 20.10 и 27.11.2008 г. с издатели "Врант 234" ЕООД и "Мето - В. К." ЕООД с предмет "резервни части и оборудване за металообработващи машини" и "5 броя телфери". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за недоказана реалност на доставките, при представяне на достатъчно доказателства за получаване на стоките от РЛ и последващата им продажба на клиенти в Гърция, които са декларирали вътреобщностните придобивания. Решението противоречи и на задължителна съдебна практика на Съда на Европейския съюз - решението по дело С-484/2003 и др. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, което се доказва и със събраните в ревизионното производство протоколи, че преките доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси, дерегистрирани са по инициатива на приходните органи след издаване на процесните фактури, след връчване на искания за представяне на доказателства, са представени копия от документи, относно процесните доставки: процесните фактури, приемно-предавателни протоколи между преките доставчици и РЛ, инвойс с разписки с издател гръцката фирма BIS 1 - SIA E. E. /за първата доставка/ и фактура на "Нотен 187" ЕООД за втората доставка, международна товарителница, компютърни разпечатки на извлечения за м. октомври и м. ноември 2008 г. от аналитичните партиди на счетоводни сметки 3041 "стоки" - партида "оборудване за металообработващи машини и резервни части"; 401 "Доставчици" - партида 4012 BIS 1 - SIA E. E. и "Нотен 187" ЕООД; 411 "Клиенти" - партида 4111 "Авес 2004" ООД; 702 "Приходи от продажби на стоки" и 4532 "ДДС на продажбите" - само аналитична партида "Авес 2004" ООД и BIS 1 & SIA E. E. В съпроводителното писмо относно първата доставка е декларирано, че произходът на стоките е Гърция. Не са представени документи за извършени разплащания между страните, както и документи за натоварване и транспортиране на стоките. В съпроводителното писмо относно втората доставка (л. 180), с което са входирани документите от представляващия дружеството е декларирано, че произходът на стоките е Р. България и същите са натоварени в гр. Асеновград, като транспортът е за сметка на фирма "Авес 2004" ООД. Не са представени техническа документация, договори, документи за извършени разплащания, както и транспортни документи, във връзка с придобиването на процесните стоки. Извършени са насрещни проверки на предходния доставчик "Нотен 187" ЕООД - установено е, че е дерегистриран и от упълномощено лице са представени фактура, договор и приемо-предавателен протокол с предходен доставчик. Както доставчикът, така и предходните доставчици, не са представили на приходния орган никаква техническа документация за телферите, както и документи, от които да се установи, какви са видовете резервни части и оборудване, които са фактурирани и за какви точно металообработващи машини са предназначени. Такива документи не са представени и от жалбоподателя. Установено е, че пълномощникът на двамата доставчици "Врант 234" ЕООД и "Мето - В. К." ЕООД, на когото са връчени исканията за представяне на документи и писмени обяснения, след стартиране на процедурата по чл. 32 от ДОПК е едно и също физическо лице, което е съдружник в дружеството - жалбоподател. При извършена справка в информационната система на НАП, приходният орган е установил, че както жалбоподателят, така и неговите доставчици не разполагат със собствени активи и с кадрови потенциал за извършване на процесните доставки. По реда на Регламент /ЕО/ 1798/2003 г., органите по приходите са подали молби за административно сътрудничество до данъчната администрация на РГърция, по които са получени отговори, че гръцки дружества са получатели по доставки на ревизираното лице на оборудване за машини, фактурите, за което са отразени в счетоводствата на получателите, които са декларирали вътреобщностни придобивания по тях. При установяване на тези факти приходният орган, а в последствие и съдът, са приели, че по отношение на двете доставки извършени от "Врант 234" ЕООД и "Мето - В. К. " ЕООД няма фактическо изпълнение на доставка на стоки съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е възникнало данъчно събитие, ДДС е начислен неправомерно и получателят по фактурите няма право на данъчен кредит. По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че на 24.11.2008 г. е извършен превод от жалбоподателя към "Врант 234" ЕООД в размер на 52 470 лв. с основание плащане по фактура № 11/20.10.2008 г. Пълният размер на ДДС по тази фактура е 53 335,49 лв., а платената сума е 52 470 лв., като вещото лице в съдебното заседание по приемането на заключението е заявило, че не може да отговори дали това е плащане на ДДС или на част от данъчната основа. Относно произхода на стоките по фактурата на "Врант 234" ЕООД в хода на ревизията са представени два броя международни фактури, издадени от гръцки търговец. Към фактурите е приложена международна товарителница с изпращач гръцкото дружество и получател "Врант 234" ЕООД, превозвач "Кутавов 73" ЕООД, гр. Котел и посочен регистрационния номер на автомобила и ремаркето, в която няма вписана дата и получател на стоката. Жалбоподателят е твърдял пред първоинстанционния съд, че стоката по първата фактура не е била транспортирана от София до Сливен, а е след пристигането й от Гърция е била на склад в София, където е прехвърлена собствеността й на ревизираното лицеи и от където обратно е експедирана за Гърция. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е на събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. I. Относно отказаното право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 53 335,49 лв. по фактура № 1000000011/20.10.2008 г. издадена от "Врант 234" ЕООД с данъчна основа 266 677,47 лв. и предмет на доставката "резервни части и оборудване за металообработващи машини". Не е имало спор между страните, че липсват доказателства за транспорт, а същевременно предмет на доставката са вещи, определени само по своя род. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че както във фактурата, така и в придружаващите я документи, липсва детайлно описание на тези вещи, посочени са чрез общата характеристика "оборудване за металообработващи машини" и "резервни части за металообработващи машини". По същия начин вещите са описани и в представения по-късно от пълномощника на доставчика приемно-предавателен протокол. Няма приложение с опис на различните видове оборудване и резервни части за металообработващи машини. Логичен е фактическият извод да съда, че при липса на посочената индивидуализация, доставените от гръцката фирма стоки по двете посочени инвойс не могат да бъдат обвързани с процесната фактура за м. октомври 2008 г., тъй като стоките в нея не са индивидуализирани, а във фактурата и протоколите са записани общо като оборудване и резервни части на металообработващи машини. В тази връзка правилно е взет предвид и нечетливият подпис за "Врант 234" ЕООД и дата на международната товарителница в кл. 24 "Стоките получени", липсата на дата и попълване на кл. 2 за получател. Обосновано съдът е приел, че не е доказано доставчикът "Врант 234" ЕООД да е притежавал такива стоки, за да ги прехвърли на жалбоподателя - невъзможността приходният орган и вещото лице да извършат проверка в счетоводството на доставчика води до извода, че не може да се установи дали представените от пълномощника на доставчика аналитичните партиди на счетоводни сметки 3041 "стоки" - партида "оборудване за металообработващи машини и резервни части"; 401 "Доставчици" - партида 4012 BIS 1 - SIA E. E.; 411 "Клиенти" - партида 4111 "Авес 2004" ООД; 702 "Приходи от продажби на стоки" и 4532 "ДДС на продажбите" - само аналитична партида "Авес 2004" ООД и BIS 1 - SIA E. E. са част от редовно водено счетоводство. Още повече, че копията от тях са представени от съдружник на жалбоподателя, без възможност да представи оригиналите, нито да осигури реален контакт на данъчния орган със законните представители на доставчика. Логически обоснован е фактическият извод на съда, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че стоките не са били превозвани от София до Сливен, а са били в склад на доставчика, защото същите стоки са използвани от жалбоподателя за последваща доставка с получатели в Гърция. Не е доказано, че "Врант 234" ЕООД има собствен или нает склад в гр. София и че на процесните дати вещи с подобно количество и вид са заприходени в този склад. Няма доказателства за договорните отношения между жалбоподателя и доставчика му по повод държането от последният на вещите предмет на процесната доставка, след като ги е прехвърлил юридически на "Авес 2004" ООД. Следва да бъде споделен изводът на съда, че е икономически неоправдано определено количество стоки да се придобиват от гръцки търговец, да се транспортират до София, да се държат на склад там, след което да се транспортират обратно в Гърция. Що се отнася до доказателствата за последващи облагаеми доставки на ревизираното лице с процесните стоки, съдът правилно е приел, че поради липсата на конкретизация на предмета на процесната фактура, не може със сигурност да се заключи, че точно такива стоки са били предмет на последващите доставки и че точно те са били предмет на декларираните вътреобщностни придобивания. II. Относно отказаното право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 27 000 лв. по фактура № 2000000011/27.11.2008 г. издадена от "Мето - В. К. " ЕООД с данъчна основа 135 000 лв. и предмет на доставката "5 броя телфери". Правилно съдът е приел, че правните изводи, касаещи липсата на доказателства за транспорт са идентични с посочените за горната доставка. Доставчикът в писмо вх. № 10-71-00-81/19.10.2010 г. (л. 180) е посочил, че произходът на стоките е Р. България и същите са натоварени в гр. Асеновград, като транспортът е за сметка на фирма "Авес 2004" ООД. Съдът с право е съобразил, че транспортирането на предмета на доставката като вид подемна транспортна машина, която се движи по високо окачен еднорелсов път, изисква наличие на товарен автомобил, извършил превоз от гр. Асеновград до гр. Сливен, доказателства което нито се твърди да съществуват, нито са представени по делото. Не е доказано, че доставчикът "Мето - В. К. " ЕООД е притежавал телфери, за да ги достави на жалбоподателя. Посоченият предходен доставчик не е намерен от приходния орган, за да се извърши проверка на счетоводството му относно доставката, а представените от пълномощника копия от документи, описани по-горе в изложението, не може да се установи дали са част от редовно водено счетоводство, защото приходният орган или вещото лице не са могли да извършат справка в това счетоводство. По аналогичен случай относно доставка на същия доставчик по оспорване на същия жалбоподател на РА по ЗДДС за друг данъчен период се е произнесъл ВАС с Решение № 16102 от 17.12.2012 г. по адм. д. № 16134 по описа за 2011 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,