Решение № 38 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5471/2007 г.

Решение № 38 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5471/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК (2007 г.) С решение от 11.12.2006 г по гр.д. № 235/2005 Г. по описа на С. районен съд, оставено в сила с решение № 208 от 11.06.2007 г. по гр.д. № 363/2007 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен ревандикационния иск на С. И. М. по отношение собствеността на недвижим имот - УПИ * в кв.56 по плана на с. Г., с площ 606 кв.м. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че е доказал правото си на собственост с решението на поземлената комисия за възстановяване на имота. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е наследник на бившия собственик И. М. Г., починал през 1958 г. и в това качество му е признато право за възстановяване в стари реални граници на ливада от 3 дка в местността "Ч", като в решението на поземлената комисия е посочено, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ и затова възстановяването ще се извърши след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. От заключението на техническата експертиза е установено, че имотът е включен в регулацията на селото от 1983 г. и е записан като общински. Съгласно договор от 22.03.1988 г. върху имота е отстъпено право на строеж в полза на А. К. и А. К., което е реализирано с построяването на вилна сграда, узаконена с акт № 33/89 г., а на основание ПМС № 235/96 г. на собствениците на сградата е продадено и дворното място. Не е било спорно по делото, че понастоящем имотът се владее от А. К. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения единствено за това, че ищецът не е доказал на какво основание неговият наследодател е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Не са обсъждани доказателствата във връзка с правното основание на ответниците да владеят имота. Съображенията, мотивирали съдът да отхвърли иска са неоснователни и в противоречие на закона и установената съдебна практика. Те представляват и изненада за ищеца и накърняват правото му на защита и равенство на страните в процеса, тъй като въпросът дали наследодателят му е бил собственик на имота и на какво основание не е бил спорен и пред двете съдебни инстанции, а освен това ищецът е представил и решение за възстановяване на имота от поземлената комисия. Независимо от допуснатото нарушение обаче като краен резултат решението на въззивния съд е правилно, тъй като ответниците владеят имота на правно основание, което изключва възможността за неговото възстановяване. Налице е хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, според която имотите не се възстановяват, ако към момента на приемане на ЗСПЗЗ се намират в строителните граници на населеното място и върху тях има законно построени сгради. В настоящия случай от данните по делото и техническата експертиза е видно, а тези обстоятелства не се оспорват от ищеца, че след образуване на ТКС имотът е включен в регулационния план на селото, урегулиран е в парцел ****а индивидуално застрояване и върху него е отстъпено право на строеж в полза на ответниците за направата на вилна сграда. Сградата е построена, което е видно от акт за узаконяване от 1988 г. и следователно към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. имотът се е намирал в строителните граници на населеното място и е бил законно застроен, което съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е пречка за неговото възстановяване на бившите собственици. Тази пречка е съществувала още към момента на приемането на ЗСПЗЗ, поради което последващото изкупуване на терена по силата на 235 ПМС е без значение за изхода на делото. Горните обстоятелства установяват, че собственик на имота към настоящия момент е ответникът, поради което ревандикационният иск срещу него правилно е отхвърлен и решението следва да се остави в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение