Решение № 498 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2009 г.

Решение № 498 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова, двамата от гр. Бургас против Решение № 5889 от 8.05.2009 г. по адм. д. № 2901/2009 г. на ВАС, седмо отделение. По съображения за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуални правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговите цели се иска отмяната му, като спорът бъде решен по същество, и бъде отменено и Решение № 5 от 15.01.2008 г. по преписка № 68/2007 г. на Комисия за защита от дискриминацията. Ответникът по жалбата Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалният си представител, я оспорва и изразява становище да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Заинтересованата страна Бонка Събинова Пенкова не е изразила становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение отхвърля жалбата на Димитър Василев Овчаров и Мария Василева Овчарова, двамата от гр. Бургас против Решение № 5/15.01.2008 г. постановено по преписка № 68/2007 г. на Комисия за защита от дискриминацията (КЗД). В изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение на петчленния състав, въз основа на обсъждане на събраните гласни доказателства, съдът приема, че събраните в административното производство гласни доказателства, неопровергани в съдебното производство, установяват оплакванията на Бонка Петрова, заявени в жалбата й до комисията за защита от дискриминация, за осъществена спрямо нея, наемателите и посетителите на офиса й, дискриминация под формата на тормоз на основата на етническия им произход. Дискриминацията във формата на тормоз е осъществявана, съобразно установените обстоятелства, чрез забрана да се слуша турска музика, да се говори на турски език, чрез обидите с акценти върху "турчин", "туркиня", "турска". С решението е прието за установено и създаването на среда на етническа непоносимост, изразяваща се във физическа разправа и словесни обиди към наематели и посетители на офиса, свързани с техния етнически произход. Съдът достига до крайния извод за доказан битов конфликт с дискриминационен характер, основан на етническата принадлежност на Бонка Петрова и нейните наематели и посетители на офиса й. Жалбата, сложила начало на производството пред Комисията за защита от дискриминация, посочва като дискриминационни действия спрямо Бонка Петрова изявления на Димитър Овчаров пред хазаите й, че "не може да съжителства с туркиня" и психически тормоз в следващите няколко месеца, изразяващ се в "нападки с най - вулгарни думи", изхвърляне на урина и остатъци от риба на стълбите пред офиса й, както и опити да бъде компрометирана като преводач пред клиенти. В останалата част жалбата съдържа твърдения за осъществен тормоз спрямо близки на Бонка Петрова, посетители и наематели на едно от заеманите от нея помещения в имота на ул. "П. Каравелов" № 39, гр. Бургас. В административното и съдебно производства безспорно е установено наличието на силно влошени отношения между съжителстващите в двуетажната сграда на ул. "Л. Каравелов" № 39, гр. Бургас сем. Овчарови от една страна и Бонка Петрова и нейните наематели и посетители на офиса й от друга, определени като битови конфликти. За тях свидетелстват и приложените към делото прокурорска преписка № 3146/2007 година на Районна прокуратура - гр. Бургас, съдържаща жалбите на лицата Мехмед Махмуд Мустафа, Нургюл Яшар Алимола, Байрие Феим Алимола, Нурхан Нури Юмер, Неврие Осман Хасан, Тахир Ислям Хюсеин, протоколи за полицейски предупреждения на Димитър Овчаров и Мария Овчарова, както и преписка № 3147/2007 година, по жалба на Димитър Овчаров до Началника на I-во РПУ - Бургас. Наличието на конфликт предполага противопоставяне на най-малко две страни с непримирими позиции. Дискриминацията като форма на намеса по дефиниция е едностранен акт, което налага, в условията на съществуващ конфликт, ясното ограничаване на действията, представляващи проява на дискриминация. Установяването наличието на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация предполага, при безспорно съществуващия битов конфликт, развил се между сем. Овчарови от една страна и Бонка Петрова и нейните наематели и посетители на офиса от друга, установяването с убедителни доказателства на проявите на тормоз по смисъла на т. 1 от параграф 1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Това изисква доказване на проявено нежелано поведение, основано на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Независимо от проявлението й като пряка или непряка, дискриминацията има за цел или резултат поставянето на едно или повече лица в по - неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.). Това обективно проявление като съществен елемент от фактическия състав следва да бъде установено със съответни доказателства. За установяване на изложеното в жалбата на Бонка Петрова за осъществявания спрямо нея и нейните наематели и посетители на офиса психически тормоз Комисията за защита от дискриминация ползва като доказателства показанията на същите тези лица, за които в жалбата се твърди, че са обект на дискриминация, жертва на психически тормоз от страна на Димитър и Мария Овчарови. Всички те изнасят пред комисията факти, свързани с отношения, развили се между тях и Димитър и Мария Овчарови, като в два случая сочат и на отношения с Бонка Петрова. Те са автори и на писмените доказателства - жалби и сведения до полицейското управление. В резултат, решението на Комисията е основано на твърдения и показания на лица, които, поради роднинските, приятелските отношения, обстоятелството, че са били наематели на Бонка Петрова и са влизали в преки отношения с Димитър и Мария Овчарови, подавали са жалби срещу тях или самите те са били обект на жалби от Димитър и Мария Овчарови, в различна степен са заинтересовани от решението на комисията. Разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. изрично възлага доказателствената тежест на лицето, което твърди, че е станало жертва на дискриминация. Както пред комисията, така и в съдебните производства от Бонка Петрова не са ангажирани и представени доказателства за установяване на твърдените в жалбата дискриминационни действия, извършени от Димитър Овчаров лично спрямо нея, изразяващи се в изявления пред хазаите й, че "не може да съжителства с туркиня" и психически тормоз в следващите няколко месеца, изразяващ се в "нападки с най - вулгарни думи", както и опити да бъде компрометирана като преводач пред клиенти. Не са представени от нея и убедителни доказателства, произхождащи от незаинтересован източник, и установяващи твърденията й за осъществяван тормоз спрямо нейните близки и наематели. Такива доказателства не са събрани и от комисията въпреки предоставените й от закона правомощия за служебното изясняване на всички относими факти (чл. 56 и чл. 57 от ЗЗДискр.). Поради недоказаност на твърденията в жалбата на Бонка Петрова, настоящият състав на съда намира за неосъществена спрямо нея, наемателите и посетителите на офиса й, дискриминация под формата на тормоз на основата на етническия им произход, който да е довел до създаването на среда на етническа непоносимост. Крайно влошените отношения са предизвикани от неразбирателство при съжителството в общата сграда, без да е доказано в процеса определящо значение, както и причинна връзка с етническата принадлежност на Бонка Петрова и нейните наематели и посетители на офиса й. Предвид изложеното, изводите в обжалваното решение са незаконосъобразни, което налага неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, при което следва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния закон и решението на комисията. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия