Решение № 966 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2008 г.

Решение № 966 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационни жалби на Димитрина Емануилова, Александър Емануилов, Орлин Тодоров и Пенка Тодорова, срещу решение № 996 от 20.12.2007 г., постановено по адм. д. № 48/2007 г. на Варненския окръжен съд. Излагат се касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Ответниците Катя Калъпчиева и Стоянка Калъпчиева, в писмено възражение чрез процесуалния си представител, адв. Балачев, вземат становище да се остави в сила обжалваното решение. Ответната страна, община Варна, чрез процесуалния си представител мл. Юрисконсулт взема становище да отмени постановеното решение, поради противоречие на материално и процесуално правните норми. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния преклузивен срок, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 4281/13.12.2006 г. на кмета на община Варна, с която е наредено спиране изпълнението на строеж "Преустройство и промяна предназначението с изграждане надзид до 1.50 м. на дюкян, килер и жилищно помещение, представляващи самостоятелна едноетажна сграда в магазин за промишлени стоки", находящ се в УПИ ХтV-14-196, кв. 688, гр. Варна. В мотивите е прието, че не е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 т. 5-6 от ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че съгласно нормата на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, приложима в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, на основание на която е издадена оспорвана заповед, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи на процесния обект, предмет на обжалвания административен акт. По делото безспорно е установено от цялостния доказателствен материал относим към предмета на спора, в това число от констативния акт, на основание на който е издадена заповедта и съдебно техническата експертиза, която не е оспорена от страните по делото и е обективна, че при извършване на преустрлойството, са били разрушени 3 от четирите стени на сградата и то основи. С изграждането на тяхно място на нови такива със съвременни строителни материали, по безспорен начин обуславя извода, че се променя строителната конструкция на сградата и на вида на конструктивните елементи. Твърденията на жалбоподателите, че това се е наложило от настъпване на случайно събитие, не е елемент от фактическия състав и е без правно значение. Предвид горното налице е съществено отклонение по смисъла на цитираната по-горе правна норма. Върховният административев съд, второ отделение не споделя мотивите на първоинстанционния съд, за нарушена от административния орган на нормата на чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, което според съда е съществено и нарушава права и законни интереси на жалбоподателите. Действително по делото безспорно е установено, че връчването на констативния акт е направено по реда на чл. 224, ал. 2, изр. 4 от ЗУТ, но в конкретния случай това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените норми, както е приел съда. Това е така защото фактическите констатации в него не се оспорват от жалбоподателите и не са опровергани в хода на съдебното производство. От приетата съдебно техническа експертиза безспорно се потвърждават фактите констатирани от административния орган. След като извода за наличието на материално правните предпоставки на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ се налага не само от невръчения по надлежния ред констативен акт, но и от доказателствата по делото се установява безспорно, че не са засегнати права и законни интереси на жалбоподателите, като възложители на строежа, то настоящият съд приема, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган. Като не се е съобразил с горното съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, то следва да се постанови ново решение по съществото на правния спор, с което да се отхвърли жалбата, срещу административния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,