Решение № 12342 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2016 г.

Решение № 12342 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" - Р., подадена чрез пълномощника юрк. М. А. Жалбата е против решение № 7 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 71/2015 г. на Административен съд Р. С него по жалба на А. Т. С. е отменено уведомително писмо изх. № 02-170-6500/50#2 от 18.03.2015 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Р. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено уведомително писмо изх. № 02-170-6500/50#2 от 18.03.2015 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Р. Ответникът - А. Т. С., чрез пълномощника се адв. Г. Г., с представени писмени възражения и "писмено изявление" с характер на писмени бележки, изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба е подадена от юрк. М. А., който е редовно упълномощен и за настоящата инстанция с приложено по първоинстанционното производство пълномощно. Затова е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липсата на представителна власт на нейния подател. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник А. Т. С. против уведомително писмо изх. № 02-170-6500/50#2 от 18.03.2015 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Р. С него е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор с № 18/112/01706 от 27.07.2009 г., посочено е, че ползвателят А. Т. С. дължи връщане на полученото първо плащане по същия договор в размер на 24446,00 лв., ведно със законната лихва, като е посочено също, че към 18.12.2014 г. това задължение е напълно погасено. С обжалваното решение № 7 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 71/2015 г. на Административен съд Р. е отменено уведомителното писмо и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма от компетентен орган. Той обаче бил постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора. Освен това съдът е счел, че уведомителното писмо било издадено в противоречие на материалния закон и неговата цел. В тази насока е изложил мотиви, че неправилно административният орган е отказал второто плащане с мотива, че заявлението за това е подадено след срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9/. Приел е, че тази разпоредба е изменена, като срокът по нея е удължен на два месеца, като в този срок са били подадени три молби за второ плащане. Освен това дори при извод за закъсняло подаване на заявлението за второ плащане това се дължало на обективни причини, а не на виновно умишлено поведение на бенефициента. Също така административният орган също допринесъл за закъснението, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 2 от Наредба № 9 писмено да уведоми заявителя за липсите и нередовностите в представените документи. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че въз основа на развило се административно производство по чл. 17 - чл. 21 от Наредба № 9 между жалбоподателя и касационния ответник е бил сключен договор № 18/112/01706 от 27.07.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Въз основа на този договор е било извършено първото плащане по чл. 6, т. 1 от Наредба № 9, като същото е в размер на 24446 лв. Според точка 3.1 от него срокът за изпълнението му е до 27.07.2012 г. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9, в редакцията на тази разпоредба след изменението й с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 след третата година /какъвто е случаят/ се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен в договора за отпускане на финансовата помощ. В случая срокът на договора е изтекъл на 27.07.2012 г., като до изменението на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 /тоест до 07.08.2012 г./ касационният ответник не е бил подал заявката за второ плащане. Нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 е процесуална, поради което изменението е приложимо от момента, в който е влязло в сила, или от 07.08.2012 г. От този момент касационният ответник е следвало да подаде заявката за второ плащане в двумесечен срок от изтичане на договора, или в срок до 27.09.2012 г. Установява се, че в този срок той е подал три молби - на 12.09.2012 г., на 13.09.2012 г. и на 24.09.2012 г., с които е поискал второ плащане по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9. Жалбоподателят неправилно е отказал второто плащане с мотива, че заявката за това е подадена след законовия срок. Същият неправилно се е позовал на нормата на § 39 от Наредба № 9. Според тази разпоредба заявления за подпомагане, подадени преди влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., се прилагат правилата и условията, които са действали преди влизане в сила на тази наредба. Тази норма е неприложима, но не защото заявката за второ плащане не представлява заявления за подпомагане, както е приел административният съд. В действителност и второто плащане чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 касае безвъзмездно финансово подпомагане според уредбата в чл. 1 от Наредба № 9. Особеното по процесната мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР е, че помощта по тази мярка се отпуска на два етапа. За всеки от тях се подава отделна заявка за подпомагане, и след отделни оценки и проверки за заявленията се отпуска или не финансовата помощ. Затова не може да се приеме, че заявката за второ плащане не е заявление за подпомагане, както е приел административният съд. Нормата на § 39 от Наредба № 9 обаче е неприложима защото тя касае заявления за подпомагане, подадени преди влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г. Или тя е приложима за заявления, подадени до 07.08.2012 г. В случая касационният ответник не е подал заявление за второ плащане до 07.08.2012 г., поради което за него разпоредбата на § 39 от Наредба № 9 е неприложима. Не може да се сподели становището на касатора, че и за второто плащане, респ. и за заявлението за него, е приложим старият ред, защото заявлението за подпомагане е било подадено още на 03.09.2008 г. По това заявление се е развило административно производство, което е приключило с издаване на писмо за оторизация на плащането, с което одобрено първото плащане и е изплатено финансово подпомагане в размер на 24446 лв. Според мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на ВАС по т. д. № 1/2015 г., от подаване на заявката за второ плащане се развива ново административно производство, при което административният орган извършва нова и отделна проверка дали са налице условията за отпускане на подпомагане и за второто плащане. След като второто административно производство е самостоятелно, то за заявката за второ плащане са приложими условията и редът към момента на подаването й, а не този към първото плащане. Неоснователни са оплакванията на касатора за приложимост на стария ред, основани на сключеният договор за отпускане на финансова помощ. Този договор има значение само като основание за подаване на заявката за второ плащане. Но по тази заявка се развива административно производство и по него не могат да се черпят аргументи, основани на договора. С оглед на изложеното след като заявката за второ плащане е била подадена в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9, не следва да се обсъжда дали са били налице уважителни причини за по-късно подаване на заявката за второ плащане или дали това не се дължи на поведението на административния орган, респ. дали тези факти се отразяват върху законосъобразността на процесния административен акт. Това би имало значение ако заявката за второто плащане не е била подадена в законовия срок. А в случая тя е била подадена в този срок. По същите съображения неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане до разпит на негов свидетел. Неговите показания биха имали значение само ако заявката за второ плащане не е била подадена в срок. Съобразно изложеното административният съд правилно, в съответствие с материалния закон е отменил обжалвания пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Затова обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,