Решение № 9751 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2016 г.

Решение № 9751 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 96 от 28.04.2016 г., постановено по адм. д. № 33/2016 г. Административен съд - Х. е отхвърлил жалбата на В. С. Р. против решение № 1012-26-227-3 от 18.01.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х., с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против разпореждане № 5306058503/2136-26-130/09.11.2015 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - Х. Срещу това решение чрез адв. Челебиев е подадена касационна жалба от В. С. Р. с оплакване, че е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира се и възражение, че съгласно диплома за висше образование, обучението на Р. е продължило от 01.09.1975 г. до 05.06.1980 г., и този стаж следва да се зачете по силата на Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, като заплатените по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО суми за осигурителни вноски за четири години, попадащи във визирания период, следва да му бъдат върнати, като недължимо платени. Изложени са доводи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Х. е нищожно и недопустимо, тъй като съдържанието на подадената до него жалба има характер на искане с правно основание чл. 115, ал. 2 от КСО, а не, както е приел директорът на ТП на НОИ - Х. - производство по чл. 117, ал. 2 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ - Х. и преписката да бъде върната на длъжностното лице по чл. 105, ал. 2 от КСО за възстановяване на внесените по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО суми. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Х., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Административен съд - Х. е изяснил фактическата обстановка по спора, отговорил е на възраженията на страните, обсъдил е в мотивите на обжалваното решение релевантните за спора факти и е постановил правилно и обосновано решение. По делото е установено, че на жалбоподателя, с разпореждане № 9/Прот. № N0107 от 25.02.2015 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - Х. му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 13.01.2015 г. в минимален размер до уточняването на осигурителния стаж, положен до 01.01.1997 г. С писмо изх. № МП-1099-8/12.05.2015 г. на началника на отдел "Пенсии", В. Р. е уведомен, че за периода от 01.01.1998 г. до 23.06.2004 г. липсват данни за внесени авансови осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице и за незаверяване на осигурителен стаж и доход за този период. По тази причина пенсията на Русев не е определена в действителен размер. Жалбоподателят е подал жалба срещу мълчалив отказ на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Х. да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия от 13.01.2015 г., която е оставена без разглеждане от Административен съд - Х. с определение от 23.06.2015 г. по адм. д. № 330/2015 г., което от своя страна е потвърдено с определение № 9887 от 28.09.2015 г. по адм. д. № 10284/2015 г. на Върховния административен съд. Р. е подал ново заявление на основание чл. 102 от КСО, във вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС да му бъде зачетен стаж, придобит след пенсионирането. С ново разпореждане № 5306058503/2136-26-130/09.11. 2015 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Х. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е зачетен потвърден стаж от Руския пенсионен фонд с продължителност 09 м. и 04 дни, и при постановяване на разпореждането от 25.02.2015 г. е допусната техническа грешка и е пропуснато да се зачете осигурителният стаж за периода от 01.02.2014 г. до 12.01.2015 г. - 11 м. 12 дни, положен в България до датата на отпускане на пенсията. В разпореждането е посочено също, че стажът за периода от 01.01.1998 г. до 23.06.2004 г. не е зачетен, тъй като същият не са внесени осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО и чл. 6, ал. 8 от КСО за 2000 г., поради което пенсията не се определя в действителен размер по чл. 70, ал. 3 от КСО. С жалба с вх. № 1012-26-227/18.12.2015 г. относно разпореждане № 5306058503/09.11.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Х., В. Р. е изложил, че е завършил висшето си образование в Р. Ф., гр. М. през 1975 г. - 1980 г. и съгласно Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност трябва да му се зачете обучението от 4 г. и 9 м. за осигурителен стаж. Възразил е, че през 2012 г. считано от 21.12.2012 г. е извършил плащане за закупуване на стаж от 4 години за висшето си образование и че внесената от него сума следва да му бъде възстановена и осигурителният му стаж в горепосоченият период, да бъде зачетен съгласно международното споразумение между двете страни. В заключение е посочил, че има практика на ТП на НОИ - П. и ТП на НОИ - Х. на негови колеги, завършили същия университет като него, на които им се зачита осигурителен стаж за целия учебен период. С решение № 1012-26-227-3/18.01.2016 г. директорът на ТП на НОИ - Х. е отхвърлил жалбата на Русев против разпореждане № 5306058503/09.11.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Х., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменено разпореждане № 9/Прот № N01077/25.02.2015 г. и във връзка с Договора между Р. Б. и Р. Ф. за социална сигурност е зачетен потвърденият от Руския пенсионен фонд осигурителен стаж. Като аргументи за това си решение директорът е изложил, че жалбоподателят е внесъл осигурителните вноски по реда на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за част от периода на обучението си в Русия (01.01.1976 г. до 31.12.1979 г.) - 4 години, за което му е издадено УП-16 преди въвеждането на чл. 45, ал. 3 от НПОС, която е в сила от 01.01.2014 г. От формуляр Приложение 3, изпратено от Руската федерация е посочено, че периодът, за който са внесени осигурителни вноски от жалбоподателя за времето на обучение, е от 01.09.1975 г. до 31.12.1975 г. и от 01.01.1980 г. до 05.06.1980 г., което е в общ размер на 09 м. и 04 дни, и не е налице припокриване на периоди, за които Русев е заплатил осигурителен стаж, за да подлежат на възстановяване тези суми. Административен съд е отхвърлил подадената от Русев жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Х., като е приел, че спорният по делото въпрос опира до това, дали внесеният от жалбоподателя осигурителен стаж в размер на 4 години е зачетен от пенсионния орган при изчисляване на общия му осигурителен стаж за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и дали пенсията е отпусната, като е прието наличие на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО при зачитане на този стаж. Стигнал е до извода, че няма припокриване или дублиране на заплатения стаж и този, признат от Пенсионния фонд на Руската федерация, както и че сумите не са зачетени за осигурителен стаж на друго основание, поради което правилно административният орган е приел, че не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 2 от НПОС за възстановяване на осигурителните вноски за 4-годишния период. Така постановеното решение е правилно. На първо място следва да се отбележи, че възраженията на Русев за нищожност и недопустимост на обжалвания административен акт са неоснователни. Жалбата, която той е подал на 18.12.2015 г., е адресирана до директора на ТП на НОИ - Х. има характер на такава по чл. 117 от КСО. В нея е посочено, че е срещу разпореждането от 19.11.2015 г., с което е признат осигурителният му стаж за обучението му в Русия в размер на 09 м. 04 дни. От цялостния прочит на жалбата, органът, до който е адресирана, оспореният индивидуален административен акт, който е посочен, и аргументите в нея, може да се направи обоснован извод, че се оспорва изводът на пенсионния орган за размера на признатия му за обучение стаж в чужбина. Именно в тази връзка директорът на ТП на НОИ - Х. се е произнесъл с решение по чл. 117, ал. 2 от КСО, като е отговорил на изложените в жалбата възражения. Редът за възстановяване на заплатените осигурителни вноски, когато осигурителният стаж е зачетен на друго основание е по чл. 129 от ДОПК пред длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Видно от съдържанието на касационната жалба, Р. е наясно с посочената процедура, но не я е изпълнил по надлежния ред, което не е основание при едно сезиране на по-горестоящият административен орган за упражняване на административен контрол върху административен акт, да се твърди нищожност и недопустимост на акта, който е издал по една редовна и допустима жалба. Касаторът е имал възможност едновременно с жалбата, която е подал до директора на ТП на НОИ - Х. срещу разпореждането от 19.11.2015 г. да упражни и правото си на искане по чл. 129 от ДОПК пред длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от АПК, след като е целял да не изпусне изтичането на давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО. По отношение на доводите, че решението на директора на ТП на НОИ - Х. е издаден в противоречие с материалния закон, то също е неоснователно. Безспорно е, че през 2012 г. Р. е внесъл осигурителни вноски за закупуване на осигурителен стаж за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1979 г. за времето на обучението му, по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО. От представения от Пенсионния фонд на Р. Ф. формуляр Приложение 3, обаче, се удостоверява осигурителен стаж само от 09 м. и 04 дни, който не съвпада със заплатения от лицето осигурителен стаж. М. Р. Б. и Р. Ф. е сключен договор за социална сигурност, който регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. В чл. 10, т. 1 от посочения договор е предвидено, че при определяне правото на пенсия в съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската федерация се отчита осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на тяхното придобиване. Съгласно чл. 10, т. 2 от Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност в случаите, когато съгласно законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия възниква и без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на другата договаряща страна, то първата договаряща страна отпуска пенсия на основание на своя осигурителен (трудов) стаж (придобит на нейна територия). В настоящия случай правото за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за Р. възниква и без зачитането на стажа, признат от Руската федерация, поради което се преценява приложението на българското пенсионно законодателство, т. е. КСО. Съгласно чл. 45, ал. 1 от КСО времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. Това право също е упражнено от Р., за което му е издадено УП-16 от ТП на НОИ - Х., в което е отразен закупеният 4-годишен осигурителен стаж. Претенцията, която жалбоподателят е заявил, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от НПОС, според която, когато времето по ал. 1 включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО, не се подкрепя от доказателствата по делото. Не са налице данни за признат по силата на Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност друг трудов стаж, освен този за периода на висшето му образование (01.09.1975 г. - 31.12.1975 г. и 01.01.1980 г. - 05.06.1980), който да е зачетен на друго основание, а и за признаването на закупения от него осигурителен стаж през 2012 г. са налични само твърдения, че се признава от Р. Ф., които противоречат на доказателствата по делото. В случая правилно административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 45, ал. 3 от НПОС, според която, когато са приложими разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Както бе посочено по-горе, стажът, който е заплатил Р. за времето на обучението си в Русия за периода от 01.01.1976 г. до 31.12.1979 г., не е потвърден като осигурителен стаж и съответно е взет предвид от пенсионния орган при преценката му за наличие на право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,