Решение № 8993 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К." със седалище- град Благоевград срещу Решение 1898/ 30.10.2023г., постановено по административно дело 374/ 2023 г. на Административен съд Благоевград (АС Благоевград), с което е отхвърлена неговата жалба против Решение ПО-01-45/ 9.03.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) Благоевград. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател посочва, че некоректно поисканата информация до Агенция митница, Община Благоевград, Община Рила и НАП е довела до незаконосъобразност на административното производство. Не било изискано дали посочените в удостоверенията суми са по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени. Освен това информацията е била изискана осем месеца преди издаване на процесното решение, което правило удостоверенията неактуални и негодни да установят по безспорен и категоричен начин фактите, за които свидетелстват. С тези аргументи касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът- Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) в молба- становище счита, подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано. Касационният жалбоподател- ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К." в открито съдебно заседание чрез адвокат Динев, моли да се отмени първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се уважи касационната жалба срещу процесното решение, постановено от Директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано. Постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално- правни норми. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение 1898/ 30.10.2023г., постановено по административно дело 374/ 2023 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К.", представляван от Д. К., със седалище град Благоевград, против Решение ПО-01-45/ 09.03.2023 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с което на ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К.", е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган по смисъла на по чл. 52, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗВ- Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, комуто по закон са предоставени правомощия за това. Посочил, че решението, във връзка с общото изискване по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа обосновани мотиви по чл. 68, ал. 1 от ЗВ, с изложени конкретни фактически съображения за приложението на относимите правни норми. В конкретната хипотеза се установило, че оспорващият ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К.", има непогасени публични задължения към Община Рила и към Община Благоевград. От информация за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК с изх. 225532202931635/ 05.07.2022 г. на ТД на НАП София се установявало, че оспорващият ЕТ "Фешън топ модълс - Д. К.", има задължения към НАП. Съдебният анализ е достигнал извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон. В тази връзка е приел, че след като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неизплатени публични задължения на оспорващия, не са оборени, изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни. Намерил, че по заявлението на ЕТ "Фешън топ модълс- Д. К.", е налице отрицателно условие по чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ- заявителят има задължения за публични вземания, което отрицателно условие е достатъчно компетентният орган да постанови отказ за издаване на разрешително за водовземане. Съдът посочил, че в конкретния случай не са налице възприетите от административния орган пречки, предвидени в чл. 118ж, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, както и възприетата несъвместимост с Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район (2016 г. 2021 г.). Независимо от горното съдът намерил, че доколкото в конкретния случай безспорно се установявало несъответствието на заявлението с условието на чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ, това било достатъчно основание за постановения отказ. Съдът намерил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно- производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения за неоснователност жалбата е била отхвърлена. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, решението на адм. съд за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на АС Благоевград е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти, свързани с административното правоотношение по чл.50- чл.71 от ЗВ, което е имало за предмет заявление за водовземане по чл.60 ЗВ от повърхностен воден обект. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база коректно възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията за немотивираност на оспореното административно решение на БДЗБР. Предвид неговото съдържание същото, съдържа фактически и правни основания в изпълнение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, съгласно правомощията му по чл. 52, ал. 1 т. 1, б.а ЗВ и съобразно законовите изисквания. Издаден е след извършена от органа преценка на всички обстоятелства по чл. 62 ЗВ и чл.68 ЗВ, с изложени конкретни и ясни съображения за невъзможност да бъде удовлетворено искането. С това не е налице съществено процесуално нарушение, като в настоящото съдебното обжалване заявителят може да реализира в пълен обем правото си на защита. Спорният въпрос по делото е относно това дали са налице публични задължения на заявителя, които препятстват положителен резултат от административната процедура. Отказът е обоснован с наличието на финансово задължение, по смисъла на чл. 68, ал. 1 т. 10, б. а от Закона за водите. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт. Налице са предпоставки за прилагане на чл. 68, ал. 1 т. 10, б. а от Закона за водите. Касационният жалбоподател има непогасени публични задължения към Община Рила и към Община Благоевград. В съдебното и в административното производство не е оборено установеното, съгласно чл. 87, ал. 6 от ДОПК, наличие на задължения. С това липсват основания за издаване на разрешително. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за това, че е налице нарушение на материалния закон поради това, че не е проверена дали информацията за публични задължения е коректно подадена. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/ или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4- 9 от ЗВ. При установено изпълнение на изискванията по чл.60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 7 като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия органът постановява отказ за издаване на разрешително. Съобразно чл. 68, т. 10 ЗВ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, както и когато има задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Неоснователни са доводите на касатора, че некоректно поисканата информация до Агенция митница, Община Благоевград, Община Рила и НАП е довела до незаконосъобразност на административното производство. Правилно съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 6 от ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 87, ал. 11 от ДОПК за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция Митници и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Касаторът има публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2 ДОПК към Община Благоевград в размер на 5365 лева, към Община Рила в размер на 20029 лв и към НАП. Дължимите данъчни задължения, са материално- правна предпоставка по чл. 68, т. 10, б. "а" ЗВ за постановяване на отказ за издаване на разрешително за водовземане. Представените по делото доказателства- удостоверения за задължения са официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, които не са опровергани. Те се явяват доказателство за изявленията пред издателя и за извършените от него и пред него действия. От тяхното съдържание е видно, че към датата на подаване на заявлението са налице финансови задължения. Административният съд, в проведеното открито съдебно заседание по делото на 29.06.2023 г. е дал изрични указания на жалбоподателя за представяне на доказателства относно липсата на публични задължения. В съдебното производство жалбоподателят не е установил с допустимите по АПК доказателства наличието на изключенията, визирани от нормата на чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ, а именно публичните му задължения са разсрочени, отсрочени или обезпечени или са дължими по невлезли в сила актове. Такива доказателства в хода на производството не са представени въпреки изричните указания на съда. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото административният съд е преценил, че оспореният отказ е законосъобразен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК