Решение № 3695 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2015 г.

Решение № 3695 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2015 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Даниндъстри" ЕООД срещу Решение № 2669 от 21.11.2014 г. по адм. дело № 1106/2014 г. по описа на Административен съд Варна, ХХIII състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт /РА/ № 181301566/24.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 36 от 5.03.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 525/5.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, с който акт на жалбоподателя е отказан данъчен кредит за м. 03/2010 г. в размер 5700,00 лв. и лихва в размер на 2007,99 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие на фактическите изводи на решаващия състав със събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 181301566 от 24.09.2013 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 36 от 5.03.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 525/5.12.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП, с който акт на "Даниндъстри" ЕООД е отказан данъчен кредит за м. 03/2010 г. в размер 5700,00 лв. и лихва в размер на 2007,99 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения за наличие на основание за отказване правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Ломар" ЕООД, тъй като е приел, че от събраните в хода на производството доказателства не се оборват направените от приходната администрация изводи за липсата на реално извършена доставка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АС Варна е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 766 от 18.12.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 181200564 от 15.05.2012 г., към който е издаден и ревизионен акт № П-181200564 от 28.09.2012 г. за поправка на РА, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 03.2010 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. /първата ЗВР е издадена на 21.07.2011 г./. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "Даниндъстри" ЕООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС Варна е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. При този изход на спора и при липса на направено искане, разноски на страните не се дължат. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,