Решение № 2057 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2014 г.
ВАСVII отделение25.02.2015 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6702/7.11.2014 г. по адм. д. № 7908/2014 г. по описа на Административен съд София- град. ОСЪЖДА ДАРЯ АЛЕКСАНДРОВА НАЙДЕНОВА, ЕГН: ..............., да заплати на КПУКИ сумата от 300 (триста лева) лева, възнаграждение за процесуално представителство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2057 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Даря Александрова Найденова против решение по адм. д. № 7908/2014 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на решението с оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че няма икономическа зависимост с "Трактор" ООД, защото е съдружник с по-малко от 0,1% от капитала на дружеството, а за 14 години не е получила дивиденти. При извършване на контрол със съставянето на доклада, е част от тричленна централна инвентаризационна комисия, юристът в комисията е подписал без забележки. Проверката е техническа и има за цел проверка наличностите по договор за съхранение, а това изключва възможността за укриване. Докладът е одобрен от директора на ТД "ДР" Плевен. В хода на проверката от КПУКИ е продала дяловете си на стойност 34 лева. Не е налице неспазване на чл. 8 от ЗПУКИ. Ответната страна КПУКИ оспорва касационната жалба, защото жалбоподателката е лице, заемащо публична длъжност и е свързано лице с "Трактор" ООД, тъй като има дялове в него, което не е обвързано с размера на този дял. Неполучаването на дялове е без значение. Резултатът от проверката е без значение за състава на чл. 8, изр. 1, предл. 6 и чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба, защото в административната преписка липсват данни за облага или за поето задължение от Найденова спрямо "Трактор" ООД. Докладът е утвърден от директора на ТД "ДР" Плевен и не представлява административен акт, защото сам по себе си не засяга права, интереси и свободи. Найденова не е упражнила контролна дейност по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6702/7.11.2014 г. по адм. д. № 7908/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна касационната жалба на Даря Александрова Найденова против Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. на КПУКИ, с което е установено нарушение по чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ поради подписване на доклад изх. № 1347/19.09.2013 г. до директора на ТД "Държавен резерв" и неизпълнение на задължение по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало по сигнал и е приключило с издаване на Решение № РС-122-14-058/10.07.2014 г. за нарушение по КПУКИ от 19.09.2013 г. Съгласно чл. 8 от ЗПУКИ лице заемащо публична длъжност няма право да осъществява контролни функции в частен интерес. Обосновано съдът приема, че жалбоподателката е лице заема длъжност "началник на отдел УСБКРЗ", която в структурата се намира след директор на ТД "Държавен резерв", гр. Плевен (л. 54). Длъжността има за цел организиране, управление и контролиране на дейностите по съхранение на държавни резерви и военновременни запаси в собствени складови бази и външни съхранители към ТД "ДР" Плевен, създаване и съхраняване, ползване и възстановяване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти от страна на задължени лица, по поддръжка и експлоатация на машини и съоръжения. В длъжностната характеристика влизат задължения по организация, управление и контрол на работа в складовете на Агенцията, стопанисвани от ТД "ДР" и с външните съхранители към Д "Държавен резерв", гр. Плевен. Следователно освен, че длъжността е публична, тя има качеството на контролиращ орган във връзка с изготвянето на доклад изх. № 1347/19.09.2013 г. на Централна инвентаризационна комисия, с председател Даря Найденова, до директора на ТД "Държавен резерв" за извършена инвентаризация на "Трактор" ООД. Това се установява и от Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризации в ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", съгласно които описите, документите и резултатите от инвентаризацията се подписват от всички членове на комисията, които носят отговорността за правилното провеждане на инвентаризациите, вярното съставяне на описите, установяването на фактическата наличност- чл. 24 от Правилата. Следователно приемането на доклада от директора не снема отговорността от членовете на комисията и председателя й в лицето на жалбоподателката като решаващ орган по осъществяването на инвентаризационния контрол. Жалбоподателката и "Трактор" ООД като външен съхранител на материали ВВЗ и гр. 89, собственост на ДА ДРВВЗ, с който ТД ДР, гр. Плевен има договор за съхранение на ВВЗ№ ДС-48/18.02.2013 г., са "свързани лица" по определението на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, защото Даря Найденова притежава в него дялове. Това по смисъла на закона означава наличието на икономически зависимости. Без значение е обстоятелството дали е получавала или не през годините дивиденти. Обемът на дяловете е ирелевантен за правилното прилагане на закона. В случая е налице и частен интерес, който води до облага била тя от материален или нематериален характер по определението на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, в какъвто смисъл са мотивите на съда. Съществуването на този частен интерес е обстоятелството, което може да повлияе на безпристрастното изпълнение на служебните задължения, а резултатът не е част от фактическия състав на конфликта на интереси. Непопълването на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ не е спорно по делото. Представена е декларация от 20.01.2009 г. по чл. 12, т. 2 вр. с чл. 14 от ЗПУКИ - л. 39, в която жалбоподателката е декларирала, че няма участие в търговско дружество. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил материално законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответната страна претендира разноски за настоящото съдебно производство, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в размер на 300 лева по чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 208 АПК
- чл. 12, т. 4 ЗПУКИ
- чл. 27, ал. 3 ЗПУКИ
- чл. 8 ЗПУКИ