Решение № 8592 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2018 г.

Решение № 8592 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. от К. против решение № 236 от 21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 29/2017 г. по описа на Административен съд К. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ - К., чрез процесуален представител -юрк. Бучева, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Р. И. Т. против заповед № 277з-62/16.01.2017 г. на директора на ОДМВР-К., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

За да постанови този резултат Административен съд-К. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, същата е постановена в изискуемата от закона форма и е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства.

Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта са посочени две групи нарушения:

1. В периода от 14.12.2015 до 12.10.2016 г., младши инспектор Р. Т., заемащ длъжността -старши технически сътрудник /завеждащ служба "Въоръжение", в сектор "Управление на собствеността и социални дейности", при ОДМВР-К., не е съставил разходни документи, с които да отчете разхода зачислени активи /подробно описани/, като същите не са налични в склад "Въоръжение" на сектор УССД, при извършена инвентаризация, поради което Тасков не е опазил служебно имущество и е нарушил разпоредбите за съхраняване и опазване на служебното имущество, регламентирани в Инструкция № I-125/02.07.2007 г. за отчетността на активите в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи. Сочи, че е нарушено разпоредбата на чл. 20 от инструкцията, а именно: "Всички длъжностни лица, които отговарят за съхраняването, правилното разходване и отчитане на материалните активи, са длъжни редовно да извършват предварителен и текущ контрол за организацията и воденето на отчетността ", както и чл. 5, ал. 1 от същата, съгласно която " Всички постъпления, разходи, прехвърляния, преработки, трансформации, смесвания, комплектувания, празачисления от една категория в друга, изписвания и проверки на наличността на материалните активи в структурните звена на МВР, трябва да се оформят с отчетни документи". Причинената липса на активи - причинява вреда на МВР по вина на служителят Тасков.

Прието е от наказващият орган, че с деянието си младши инспектор Тасков е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 20 от сочената по горе Инструкция № I-125/02.07.2007 г. за отчетността на активите в МВР.

1. Също така- на 12.10.2016 г. в гр. К., на ул. "Ц. О.", пред сградата на бившия завод за кондензатори в гр. К., младши инспектор Р. Т., в соченото длъжностно качество, е носил 2 100 броя боеприпаси - патрони калибър 7,62х39 мм, без за това да има издадено разрешение по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/и без служебна необходимост и основание, които патрони е предал на Р. А. Я. от К., който не е служител на МВР и който не е имал разрешение издадено по реда на ЗОБВВПИ, като случаят е придобил широк обществен отзвук и с извършеното деяние се уронва престижа на службата в МВР.

Прието е, че носейки в себе си 2 100 патрона и предавайки ги на цивилно лице, без надлежните разрешения за това, Тасков виновно е нарушил разпоредбите на чл. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно: т. 15. Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; 19. Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и 20. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Сочи се също така, че деянието на младши инспектор Р. Т. е сериозно нарушение на професионалната етика и е несъвместимо с етичните правила за поведение и с него се уронва престижа на службата в МВР; нарушава общественото доверие.

За извършеното дисциплинарно нарушение, описано в т. 1 е определено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от една година.

За извършеното тежко дисциплинарно нарушение, описано в т. 2 - е определено дисциплинарно наказание "уволнение". На основание чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР на младши инспектор Р. Т. за двете нарушения е наложено по- тежкото наказание, а именно "уволнение".

Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Изводът на първоинстанционния съд е, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

След задълбочен анализ на събраните в административната преписка доказателства, съпоставени с доказателствата събрани в хода на съдебното дирене АС- К. формира извод, че Тасков не е извършил нарушението сочено в т. 1 от заповедта и недоказани са по несъмнен начин липсващи складови наличности, т. е. разходвано имущество. Този извод е правилен и законосъобразен, споделен и от настоящата съдебна инстанция.

Първоинстанционния съд приема, че Р. Т. виновно е извършил дисциплинарното нарушение, сочено т. 2 от заповедта. Този извод е незаконосъобразен, в разрез с приетите от първоинстанционния съд доказателства.

В случая съдът не е съобразил, че в заповедта е описано деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ характер, така както е възпроизведено в Постановление за привличане в качеството на обвиняем на Р. Т., по досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на ОСО-К., а именно, че на 12.10.2016 г. в гр. К., в района на бивш завод за кондензатори е предал на Р. Я. от К. боеприпаси за огнестрелно оръжие- 2 100 патрони за автомат марка "Калашников", калибър 7,62х39мм, без последният да има разрешение за носене .

В тази връзка лаконично е прието от АС- К. за доказан същия факт, а именно че на сочените в заповедта дата и място Тасков е носил в себе си боеприпаси- 2 100 патрона калибър 7,62х39мм, за огнестрелно оръжие "АК-47", без разрешение и е предал същите на лицето Р. А. Т., което също няма разрешение за такива дейности с огнестрелни боеприпаси.

Фактическата обстановка е възприета от съда единствено въз основа на събрани в друго производство доказателства- протоколи за разпит на свидетели в образуваното досъдебно производство 53/2016 г., по описа на ОСлО- при ОП-К., а именно показанията на свидетелите: Пеев, Джалев, Димитров и Чечев, всички служители в сектор БОП-К.

Възприето е от съда за доказано, че на 12.10.2016 г., със съдействието на служители от РУ -К. е извършена специализирана полицейска акция и е констатирано предаване на три черни найлонови торби от Р. Т.- Тината, "оръжейник" в ОДМВР-К. на лицето Р. Я., както и че, Тасков е задържан и заведен в кабинета на директора на ОД МВР - К., където е признал, че е изнесъл от склада на ОД три кутии с общо 2100 патрона, които предал на Янев, с уговорката последния да върне същите по вид и количество.

Същите тези лица са дали и сведения пред дисциплинарно-разследващия орган, необсъждани и ценени от първоинстанционния съд. По своето естество обясненията са тъждествени с показанията на лицата, разпитани като свидетели по соченото досъдебно производство 53/2016 г. Нито в показанията дадени в ДП, нито в обясненията им пред ДРО тези лица обаче не свидетелстват пряко да са очевидци на възприетият от АС- К. -факт- че Тасков е носил у себе си боеприпаси, които е предал на Янев, от броят и видът които са открити в автомобила на последния. Същите заявяват, че оперативно им е било известено, че на сочената дата Тасков ще изнесе от "склад" боеприпаси и ще ги предаде на Янев, на място което също им е било известно. Въпреки това, действията на Тасков по изнасяне, пренасяне и предаване на боеприпасите -не са установени - нито чрез пряко наблюдение, нито чрез специални разузнавателни средства.

Действително, в административната преписка се съдържа "обяснение" от Р. Т., в което същият заявява, че го е изготвил саморъчно и подписал -твърди, че на 12.10.2016 г. е дал на лицето Румен три кутии по 700 патрона като услуга, в заем. Място на предаване не е посочено. Тези обяснения са дадени, непосредствено след задържането на служителят, в кабинета на директора на ОД на МВР-К. и са преди образуване на дисциплинарното производство. Веднага след това - Тасков се отрича от обяснението си, заявявайки, че е дал същото под принуда и натиск.

В съдебно заседание, жалбоподателят твърдейки, че в административната преписка не са описани и доказани негови действия свързани с нарушаване на служебната дисциплина, а са възпроизведени фактите по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 4, във вр. с ал. 3 НК- е поискал спиране на административното производство до приключване на образуваното досъдебно производство.

В проведено 22 март 2017 г. открито съдебно заседание АС-К. е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на производството, приемайки, че липсва идентичност на фактическите обстоятелства, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Тасков, с тези описани в постановлението за привличането му като обвиняем, т. е. за ангажиране на наказателната отговорност.

Погрешен извод на съда. Действията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение и деянието, за което на Тасков е повдигнато обвинение са напълно идентични. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта и доказване и установяване на виновно извършени нарушения на служебната дисциплина.

Въпреки значителният обем на административната преписка и събраните в административното и съдебно производства доказателства - не се установява по несъмнен начин, че Тасков е носил в себе си и предал на Янев описаните боеприпаси, деяния за които му е повдигнато обвинение за извършено престъпление.

Липсата на описани и доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, нарушаващи норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Медийният отзвук по случая също отразяват действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служител във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и с конкретно поведение на Тасков/между впрочем в публикациите лицето е именувано Николов/, нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 203, ал. 1, т. 13, поради което и заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона, е незаконосъобразен и необоснован.

С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.

Предвид изхода на делото следва да се осъди ОД на МВР -К. да заплати на Р. И. Т. направените поделото разноски в размер на 3 015 лв.,, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатени държавна такса и депозит за свидетели.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,