Решение № 4695 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2019 г.

Решение № 4695 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Информационни носители" АД със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Драгор, подадена чрез адв. Р. Петков, против решение № 1965 от 15.10.2019 г., постановено по административно дело № 3127/2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 72/26.07.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, както и в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Информационни носители" АД с искане за отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен. С доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Гавраилова и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Адмиинстративен съд – Пловдив е бил АУПДВ № 72/26.07.2018 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 166/20.09.2018 г., на Министъра на околната среда и водите, с който на "Информационни носители" АД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 и чл. 194а от Закона за водите /ЗВ/ са установени дължими публични задължения в общ размер на 196 983, 47 лв. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително № 31510003/08.03.2007 г. за водовземане от подземни води (Квартерен водоносен хоризонт) чрез 2 бр. тръбни кладенци (ТК) - ТК1 "Информационни носители - Юнаците" и ТК1 "Информационни носители - Юнаците", разположени на територията на поземлени имоти № 150003 и 115004 в землището на с. Юнаците, община Пазарджик. Целта на водовземането е за "питейно-битови цели". Разрешеното водно количество е до 204984 куб. м/годишно. Обектът на водоснабдяване е "Завод за информационни носители" в землището на с. Драгор, община Пазарджик. Разрешителното е издадено с краен срок на действие до 08.03.2013 г. С Решение № РР-1841/13.01.2014 г. на директора на БДИБР срокът на действие на разрешителното е продължен до 08.03.2019 г. Със същото решение на директора на БДИБР, на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50 от 2011; отм. ДВ, бр. 2 от 2017 г.) (Тарифата), е извършено изменение на разрешителното в частта относно разрешената цел на водовземането, като текстът "питейно-битови цели" е заменен със "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Тарифата. Така постановеното решение не е оспорено от дружеството. За да отхвърли жалбата против оспорения акт с искане за прогласяване неговата нищожност, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. Съдът обосновава извод, че в случая актът е издаден въз основа на съставени Констативни протоколи за извършен контрол по смисъла на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, вкл. и за изпълнение на задължението по чл. 194 от същия закон, въз основа на декларации по чл. 194б от ЗВ от самото юридическо лице в БДИБР - гр. Пловдив, както и на база платежни и счетоводни документи. Относно поддържаното от дружеството твърдение, че актът е нищожен на основание чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби, съдът приема същото за неоснователно. Приема, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението, което в случая според съда не се установява. За да остави без разглеждане жалбата в частта, в която се иска отмяна на АУПДВ, с изложени възражения за неговата незаконосъобразност, съдът е приел, че оспорването е просрочено. Установено е, че АУПДВ е оспорен по административен ред пред министъра на околната среда и водите. Жалбата е получена в министерството на 31.08.2018 г. Органът е следвало да се произнесе до 14.09.2018 г., което същият не е сторил, като на 20.09.2018 г. е постановено Решение № 166/20.09.2018 г., с което е потвърден като правилен и законосъобразен АУПДВ № 72/26.07.2018 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив. С оглед изложеното, решаващият състав приема, че жалбата на "Информационни носители"АД подадена в БДИБР на 09.10.2018 г. до съда е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея бъде прекратено. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, изложени в жалбата до първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона, водещи до неговата нищожност. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, което трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай актът е издаден от компетентен орган – инж. Ц. Кънева на длъжност директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ, като при издаването му административния орган се е позовал на подадените от дружеството декларации и дневници за данните от замерванията на обекта. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, включващи: извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Правилно е посочил съдът, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. С оглед изложеното, възраженията на касатора за нарушаване на процесуалните правила и издаване на акта при липса на писмени доказателства се явяват неоснователни. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението. Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от подземни води. Размерът й се определя с тарифа, одобрена с постановление на Министерския съвет № 177/24.06.2011 г. - Тарифа за таксите за за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /обн. с ДВ бр. 50/2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012, в сила от 01.01.2012 г./. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на подземни води. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларации, подадени от дружеството – касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Правилно и въз основа на събраните доказателства на основание чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 и съобразно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване формулата, по която е изчислена таксата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. Относно направените с касационната жалба възражения против съдебното решение в частта, с която е оставена без разглеждане първоинстанционната жалба на дружеството, настоящият състав съобрази следното: За да прекрати производството по делото в частта, с която се иска отмяна на АУПДВ като незаконосъбразен административният съд е приел, че жалбата е просрочена - подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 от АПК. Редът за обжалване на процесния АУПДВ е регламентиран в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК - административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Съгласно чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, когато административният акт е бил оспорен по административен ред, същият може да бъде оспорен по съдебен ред в 14-дневен срок, но този срок започва да тече от деня следващ получаване на съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. В настоящия случай АУПДВ № 72/26.07.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив към МОСВ е съобщен на касатора на 06.08.2018 г., видно известие за доставяне № ИД PS 4000 01 ZOTA C. Същият е обжалван по административен ред с жалба, подадена чрез БДИБР до Министъра на околната среда и водите с вх. № ПО-02-202(2)/17.08.2018 г. по описа на БДИБР, който е препратил подадената жалба, ведно с преписката по издаване на оспорения акт на Министъра на околната среда и водите с писмо, постъпило в МОСВ на 31.08.2018 г. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти, като незаконосъобразен или нецелесъобразен, или отхвърля жалбата или протеста. В хипотезата на непроизнасяне на горестоящия орган на оспорване подлежи първоначалният административен акт по аргумент на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 1, т. 1 от АПК, като срокът за обжалване, съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, започва да тече от крайната дата, на която горестоящият орган е следвало да се произнесе. В случая Министърът на околната среда и водите е получил подадената от "Информационни носители" АД жалба, ведно с преписката по издаване на оспорения акт на 31.08.2018 г., видно известие за доставяне № ИД PS 4000 02010 F R, и срокът за произнасяне на Министъра на околната среда и водите по чл. 97, ал. 1 от АПК, е изтекъл на 14.09.2018 г. От тази дата, т. е. от 15.09.2018 г., е започнал да тече 14-дневният срок за съдебно оспорване на издадения акт за установяване на публично държавно вземане, който в случая е изтекъл на 28.09.2018 г. Жалбата до Административен съд – Пловдив е подадена чрез БДИБР на 09.10.2018 г. Без правно значение за процеса е по-късното произнасяне на Министъра на околната среда и водите с Решение № 166/20.09.2018 г. Срокът за подаване на жалбата е преклузивен. Неговото спазване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. С т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ОСС от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Тълкувателното решение е издадено, за да се преодолее противоречието в практиката на различните съдилища по посочения въпрос и след постановяването му има задължителна сила за тях. С оглед горното, се налага изводът, че касационната жалба в частта, имаща характер на частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на съда в тази част като правилно и законосъобразно - следва да бъде оставено в сила По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на Адмиинстративен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение