Решение № 3025 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2011 г.

ВАСVII отделение29.02.2012 г.докладчик т Веселина Тенева

Диспозитив

Отменя протокол № 30 от 29.09.2011 г., т. 2 на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 160 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ не повишава Красимира Христова Райчева - прокурор в Районна прокуратура Пловдив в длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. Връща делото като административна преписка на ВСС за ново произнасяне от ВСС по кандидатурата на Красимира Христова Райкова - прокурор в РП Пловдив за повишаване в длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. Решението съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗСВ е окончателно. Оставя без разглеждане жалбата на Красимира Райчева - "прокурор" в Районна прокуратура Пловдив срещу решение на ВСС по т. 2.1. - допълнителна от протокол 30 от 29.09.2011 г., съгласно която на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен нов конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на незаета една щатна бройка "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд и прекратява производството по жалбата в тази част по адм. дело № 13482/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението в тази част, имащо характер на определение може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението му на страните пред петчленен състав на ВАС.

Мотиви

Решение № 3025 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 187 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Красимира Христова Райчева от гр. Пловдив против протоколно решение № 30 от 29.09.2011 г., т. 2 на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 160 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ не повишава Красимира Христова Райчева - прокурор в Районна прокуратура Пловдив в длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд, както и се оспорва решението на ВСС по т. 2.1. от допълнителните точки от същия протокол, съгласно която на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен нов конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на незаета една щатна бройка "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС предвид на това, че същата е участвала в конкурса и е класирана на 9-то място при девет щатни бройки и на първо място на обявената щатна бройка с оценка на комисията 4,40. Основното й възражение се свежда до това, че при обявяването на конкурса за съдия в АСНС не е бил въведен критерия за издържал конкурса да се счита само кандидата с оценка над 4,50, но такъв критерий не е нормативно въведен както в разпоредбите на ЗСВ, така и в Наредба № 2 от 27.04.2011 г. Това изисква е въведено в края на конкурса, което обстоятелство според жалбоподателката опорочава проведения конкурс. Излага, че въведеният праг на конкретна оценка от 4,50 за издържалия изпит обезсмисля самите разпоредби на конкурсното начало, тъй като правилата следва да са ясни за всички участници в конкурса още в началния момент на обявяването му. В подкрепа на тезата си жалбоподателката счита, че след като законодателят е употребил изразите "внася предложение на кандидатите класирани на първо място", "приема решение за повишаване или преместване до попълване на местата", то тези разпоредби по своя характер са императивни и липсва законова възможност за преценка от ВСС след като кандидата е издържал конкурса и не са налице отрицателни обстоятелства по чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ. Счита, че проведеният конкурс е строго специфичен, поради това, че в него участват само магистрати, поради което не би могло да се прави аналогия с конкурс за първоначално назначаване на магистрати в съдебната система, където са разписани в закона други правила. Сочи се, че е налице превратно упражняване на власт с решение № 2 от 29.09.2011 г. на ВСС, тъй като още преди да бъдат подложени на дебат и гласуване от ВСС кандидатите за съдии е гласувана тази допълнителна точка за обявяване на този конкурс да незаетите щатни бройки, в това число и за нов избор на административен ръководител на АСНС. В заключение излага, че оспореното решение на ВСС е постановено при липса на мотиви, според ТР № 1/2006 г. и ТР № 4/2004 г. Моли съда да отмени оспорения акт в посочените му части по т. 2, 19.9,2.1 и да повиши в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд Красимира Райчева, с оценка 4,40 под № 9 в протокола от класирането за този конкурс поради липса на други кандидати. Алтернативно моли съда да отмени оспорения акт и да го измени в посочените му части и повиши Красимира Райчева в длъжност съдия в Апелативен специализиран наказателен съд или да прогласи нищожността му. Ответникът по жалбата Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С оспореното пред ВАС решение от 29.09.2011 г., т. 2 на Висшия съдебен съвет на основание чл. 160 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е отказано повишаването на Красимира Христова Райчева - прокурор в Районна прокуратура Пловдив в длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. С т. 2.1. от допълнителните точки от същия протокол, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен нов конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на незаета една щатна бройка "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. Оспореното решение на ВСС е незаконосъобразно по следните съображения: От приложената и приета като доказателство по делото административна преписка е видно, че Красимира Райчева - прокурор в РП гр. Пловдив е кандидатствала в обявения конкурс за съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. Видно от предложението от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, обсъдено на заседание на същата комисия на 20.09.2011 г. въз основа на резултатите от проведеното събеседване и представените документи Красимира Янева е класирана на 9-то място с оценка 4,40, за която щатна бройка тя е единствен кандидат. Предложението на комисията към ВСС е съветът да проведе гласуване по реда на класирането, като на свободните 9 /девет/ щатни длъжности да бъдат назначени кандидатите, класирани от 1-во до 8-мо място, считайки, че само тези кандидати имат изискуемите професионални качества, без кандидата класиран за 9-тата щатна бройка и предлага за същата незаета щатна бройка "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд да се проведе нов конкурс. От представеното извлечение от пълен стенографски протокол № 30 от заседанието на ВСС проведено на 29 септември 2011 г. от члена на ВСС Г. Шопов е възприето предложението на Комисията по предложенията и атестирането, че само кандидатите от 1-во до 8-мо място имат необходимите професионални качества, като тези класирани на следващите места не притежават необходимите качества. При проведено тайно гласуване с необходимото мнозинство и изискуемия кворум ВСС е прие решение, с което е отказал повишаването на Красимира Райчева - от "прокурор" в Районна прокуратура Пловдив в длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд. Решението на ВСС е валидно, обстоятелство което не се оспорва по делото. Решението е неправилно по следните съображения. Оценката на комисията от 4,40 не обосновава извод за липсата на професионални качества на съдия в специализирания съд, за която длъжност кандидатства Красимира Райчева, тъй като специалният закон - ВСС, с разпоредбите регулиращи правоотношенията относно реда и условията за провеждането на конкурса не въвеждат праг от оценка над 4,50, за да се приеме, че кандидата получил оценка от 4,40 е неуспешно издържал конкурса. Като е приела това обстоятелство комисията и заключението й е възприето с решението от ВСС, че оценката от 4,40 е равнозначна на липсата на професионални качества на кандидата, и че кандидатът не отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, по същество ВСС е въвел ново условие спрямо единствения кандидат класирал се на свободната щатна длъжност и неправилно е приложил материалния закон. Това условие е въведено допълнително след провеждането на конкурса, а не преди това, поради което ВСС, в качеството му на административен орган е взел оспореното решение при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложил материалния закон. Въвеждането на допълнително условие, представлява ограничение на възникнали права при провеждането на конкурса и е в несъответствие с целите на закона. Това е така, защото изискването за праг от 4,50 не е регламентирано както в ЗСВ, така и в Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и избор на административните ръководители в органите на съдебната власт, приети от ВСС и задължителни за прилагане за ВСС. В отделни раздели на ЗСВ, а също така и в Правилата са разграничени реда и условията за провеждането на конкурсите и назначаването на издържалите конкурса кандидати както за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, така и за конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдии, прокурори и следователи, като всеки един от двата конкурса следва самостоятелни правила. В конкретния случай за настоящия конкурс е приложима разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ която гласи следното: "Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата", от което следва, че след като в случая деветата щатна бройка не е попълнена и единствения кандидат - жалбоподателката е с оценка 4,40, същата отговаря на изискванията на чл. 162 и 164 от ЗСВ, необоснован е наложения точно в обратната посока извод на ВСС, материализиран в решението му за отказ кандидата да бъде назначен за съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. В заключение се налага извода, че отказът на ВСС за назначаване на кандидата е немотивиран, тъй като се основава само на нововъведено от ВСС условие, което не е било известно на кандидатите преди провеждането на конкурса, а е оповестено впоследствие, както и, че подобно изискване не е въведено с нормите на ЗСВ и с Правилата. От друга страна, правният анализ на относимите за настоящия казус разпоредби от ЗСВ налагат извода, че между нормите, регулиращи реда и условията за провеждането на различните видове конкурси съществува симетрия, която в случая е пренебрегната от ВСС и неправилно е приложен материалния закон с приемането на оспореното решение. В тази връзка за илюстрация следва да се има предвид прочита на редакцията на чл. 169 /Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г./ който гласи, че за административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални качества и с положителна комплексна оценка "много добра" и "добра" от последното периодично атестиране. Тази съпоставка с конкретния случай обосновава извода, че при несъответствие с целта на закона и при условията на превратно упражняване на власт административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, тъй като е въвел допълнително след приключването на конкурса нов критерий - оценка на комисията "много добра" за кандидата за съдия в специализиран съд, без да е отчетено, че за по-високата длъжност административен ръководител съгласно чл. 169 от ЗСВ, законът предвижда изискване за оценка от последното периодично атестиране "добра". След като законът предвижда за заемането на административни ръководители оценка от атестирането "добра", а оценката на кандидатката от атестирането й е "много добра" /лист 45 по делото/, необосновано от ВСС е въведен по-висок праг - "оценка 4,50" за съдия в специализиран съд. От една страна това е станало след приключването на конкурса, а от друга в противоречие със закона - тъй като това условие не е изискуемо по закон. В случая е налице парадокса, че за административни ръководители законът предвижда по-ниска оценка, а за кандидата за съдия в специализирания съд след приключването на конкурса са поставени от ВСС по-високи изисквания, които не са изискуеми по закон. Незаконосъобразно е обявеният нов конкурс от ВСС за същата щатна длъжност, преди решение № 30 от 29.09.2011 г., т. 2 на Висшия съдебен съвет да е влязло в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че са налице основанията на чл. 146 от АПК за отмяна на решението на ВСС. Следва оспореното протоколно решение № 30 от 29.09.2011 г., т. 2 на Висшия съдебен съвет да се отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, а делото като административна преписка следва да се върне за ново произнасяне от ВСС, като указанията на настоящата инстанция на ВАС са задължителни за съвета, в качеството му на административен орган. По отношение на жалбата на Красимира Райчева - "прокурор" в Районна прокуратура Пловдив срещу решение на ВСС по т. 2.1. - допълнителна от същия протокол, съгласно която на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен нов конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на незаета една щатна бройка "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав приема следното: Жалбоподателката няма правен интерес да оспори протоколното решение в тази му част, предвид на това, че Красимира Райчева не е участник в обявения конкурс. Ето защо жалбата й в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1