Решение № 5002 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Венн 31“ ООД, подадена от процесуалния представител адв. Симеонов, срещу решение № 1457/13.01.2026г., постановено по адм. дело № 6724/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на административния съд по приложението на ЗДДС и ЗКПО с твърдения за съществени пропуски и противоречия при оценката на фактите и събраните доказателства. Поддържа теза за нищожност на ревизионния акт по развити в жалбата аргументи, а по съществото на спора обосновава в отделните пунктове на жалбата оплакването си за необоснованост на решението като намира, че въз основа на събраните доказателства се установява безспорна реалност на извършените доставки. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което процесният РА да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски, съгласно изготвен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), действащ чрез процесуалния си представител юрск. Михайлова, в становище по съществото на спора и в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба и моли съдебното решение да се остави в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт (РА) № Р-22221522006279-091-001/29.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му и потвърдена част с решение №1264/31.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „Венн 31“ ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2021 г. и м.01.2022г. и по ЗКПО – за 2021г., както и на съответни лихви за забава върху главниците. По отношение на доводите за нищожност на ревизионния акт съдът е развил мотиви, при позоваване на приета съдебно-компютърна експертиза, за валидност на ревизионния акт предвид установено надлежно полагане на подписи върху актовете, с които приключва ревизията. Административният съд е формирал извод за издаването на акта от компетентните органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма и съдържание. Посочил е, че РА е създаден като електронен документ и в него са положени валидни квалифицирани електронни подписи на органите по приходите по смисъла на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. По съществото на спора решаващият съд е установил, че ревизията за процесните данъчни периоди е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК. РЛ е дружество, имащо за основен предмет на дейност – търговия на дребно, осъществявана основно онлайн при ползване на наети офис и складово помещение. Като е обобщил извършените процесуални действия от органите по приходите и е извършил съпоставка и преценка на събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства, включително и на заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че не се опровергават констатациите на органите по приходите за липсата на осъществени доставки на стоки по процесните фактури. Относно доставчика „Млечен дол“ ЕООД е приета липса на реалност на доставка по издадената фактура поради липса на идентичност между екземплярите на фактурата, находящи се при двете страни по сделката и поради липса на данни за транспортиране и приемо-предаване на стоките. По отношение на двете фактури, издадени от „Евро инвестмънт“ ЕООД също не е приета реалност поради липсата на данни за транспортиране на стоките, за индивидуализацията им и предвид констатирани несъответствия между положените подписи върху протоколите за представляващ на доставчика и подписа на същото лице, положен като спесимен в Търговски регистър. Предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС първоинстанционният съд е посочил, че фактурираните доставки от „Млечен дол“ ЕООД не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради което е отчетено наличие на основание по чл.26,т.2 ЗКПО за данъчни цели да не бъдат признати счетоводните разходи по издадената фактура,съответно и за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за период 2021г. и за начисляване на допълнително задължение за корпоративен данък и лихви. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Делото се разглежда за втори път от касационния съд. При първото разглеждане на делото от АССГ е прогласена нищожност на ревизионния акт. С решение №6808/23.06.2025г. по адм. Дело №3654/2025г. по описа на ВАС е отменено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Касационният съд, позовавайки се на задължителната сила на решението по ТД №2/2024г. на ОС на ВАС, е приел за валиден РА, издаден в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите на ТД на НАП, различна от компетентната по чл.8 ДОПК. При новото разглеждане на делото в АССГ съдът се е произнесъл и по твърденията на жалбоподателя за нищожност на РА поради липса на компетентност органи по приходите, издатели на РА. Направените изводи от съда в тази връзка са обосновани и почиват върху събраните по делото доказателства, вкл. приета техническа експертиза, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно. В тази част решението е правилно и касационният съд не намира за нужно да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд е определил правилно приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, но не е обсъдил по отделно и в тяхната взаимовръзка релевантните факти по казуса и събраните доказателства. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка – чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, елементите от състава на данъчното предимство - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Предмет на спорната фактура, издадена от „Млечен дол„ ЕООД са стоки – перуки, линия за коса, колие и др. Приходните органи констатират различия в съдържанието на фактурата, представена, както от доставчика, така и в оригинал от РЛ относно описанието на стоките, които са описани по пера и количества при РЛ и са с препратка „по опис“ при доставчика. Въз основа на това обстоятелство е прието при ревизията, че фактурирането е фиктивно, липсва реална стопанска операция и индивидуализация на стоките. Този извод е възприета като обоснован от съда, който приема липса на реалност по доставката и оттам неправомерно начисляване на данъка като основание за отказ от право на приспадане, позовавайки се и на липсата на данни за извършен транспорт на стоките, както и за кадрова и материална обезпеченост на доставчика. Изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Необосновано е приета фиктивност на фактурирането. Не са отчетени релевантните факти, вкл. и данните от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, а именно относно идентичното отразяване на стоките при съконтрахентите, наличието на плащане, както и на данните за придобиване на стоките от доставчика – от предходен италиански доставчик по фактура и ЧМР. Касае се за един и същ първичен счетоводен документ, съдържащ референция към опис на стоките, съхраняван в складовата програма на доставчика и подробно описание на същите стоки при получателя на фактура, така както стоките са и заприходени и впоследствие изписани за последващи облагаеми доставки при последния. В тази връзка е налице и индивидуализация на стоките в оригинала на счетоводния документ и съответно е спазено изискването за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи. Дори и формалното различие в екземплярите от фактурата да е налице, същото не може да се вмени в знание на РЛ за евентуална данъчна измама, тъй като получателят не е съставител на фактурата, нито получава останалите екземпляри от нея. Съответно негативните последствия и невъзможността да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит не следва да са за получателя и платец на стоките, действащ добросъвестно. По делото, вкл. И по отношение на останалите две фактури, липсват твърдения, както и преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измамна схема. С оглед обема и вида на стоките и установеното място за складиране липсата на данни за транспорт е ирелевантна. Настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на достатъчно доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на събраните доказателства и установените факти и обстоятелства, както по отношение на доставчика „Млечен дол“ ЕООД, така и по отношение на доставчика „Евро инвестмънт 2019“ ЕООД. Двете процесни фактури, издадени от „Евро инвестмънт 2019“ ЕООД са с предмет играчки, подаръчни кутии, тениски и др. Приходните органи, а впоследствие и решаващият съд, който възпроизвежда изводите на ревизиращите, не приемат за доказана индивидуализацията на стоките чрез тяхното приемо-предаване, транспортирането им и материалната обезпеченост на доставчика. Тъй като предмет на доставките в случая са родово определени вещи, то за реалното изпълнение следва да бъде доказано предаването на стоките от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без предаването на стоките да бъде извършено не може да се предполага тяхната индивидуализация и прехвърлянето на собствеността, т.е. липсва осъществена престация. В тази част на спора съдът неправилно е приел, че липсват годни доказателства, които да установят благоприятните за жалбоподателя юридически факти по действителното изпълнение на доставките. Съгласно т. 30 от решение от 09.12.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-154/20, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (така и т. 34 от решение на СЕС от 11.11.2021 г. по дело C-281/20). Съгласно приетото заключение на ССчЕ и данните по делото, по тези две фактури са съставени и подписани приемо-предавателни протоколи, по силата на които стоките са индивидуализирани. Фактурите и стоковите наличности намират счетоводно отражение и при двете страни по сделката, налице е и извършено по тях плащане по банков път, с които фактически и правни действия са изпълнени условията на чл.301 ТЗ за сделки между търговци. В този случай не е налице изискване подписването на приемо-предавателния протокол да се извършва единствено и само от представляващия търговеца. Съгласно заключението на ССчЕ стоките са използвани за последващи облагаеми доставки. Изводите на съда за липса на данъчни събития по двете фактури поради недоказана реалност са необосновани. Решението следва да се отмени в частта по ЗДДС в неговата цялост като незаконосъобразно. С оглед на проведеното главно доказване от жалбоподателя относно реалността на доставките по фактурите, издадени от „Млечен дол“ ЕООД, не е налице и единственото основание по чл.10,ал.1 вр. С чл.26,т.2 ЗКПО за направената корекция на ФР на дружеството за 2021г., поради което решението на АССГ, с което се потвърждава РА в частта му по ЗКПО – относно допълнително определеното задължение за корпоративен данък и лихви - също се явява незаконосъобразно и следва да се отмени и в тази си част. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени като незаконосъобразен процесния ревизионен акт. При този изход от делото обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 10 123,58 евро. При определянето на разноските са съобразени доказателствата за внесени държавни такси от жалбоподателя в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 129,90 евро за касационното производство, 550 лв. за експертиза и за адвокатски възнаграждения в първа и касационни съдебни инстанции. Общо дължимите разноски в полза на касатора са за 4016 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,