Решение № 7815 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2015 г.

Решение № 7815 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Владимир Мирчев, против решение № 1706/17.03.2015 г. постановено по адм. дело № 9243/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е обявено за нищожно издаденото от него писмо изх. № 02-221-6500/409/25.08.2014 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за оттегляне на заявление за подпомагане с вх. № 02-221-6500/409/08.08.2014 г. съобразно мотивите на решението. Наведени са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. При това се претендира отмяната му на основание чл. 209, т. 3 АПК и постановяването на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Валери Драганов Наков, от гр. София, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Валери Драганов Наков, против акт на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо изх. № 02-221-6500/409/25.08.2014 г. С писмото, жалбоподателят е уведомен, /както и с предходно писмо изх. № 01-221-6500/409/19.08.2014 г., издадено от същия орган/, че съгласно чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, не може да оттегли изцяло или частично заявлението си за подпомагане за кампания 2014 г., тъй като е уведомен за установени по него нередности. С решението си, АССГ прогласява нищожността на оспорения пред него акт от 25.08.2014 г., и изпраща преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. За да постанови посочения резултат, съдът приема, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, тъй като е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по силата на неправомерно делегирани от изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Решението е обосновано с правилото на чл. 20а ЗПЗП, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като организира и ръководи дейността й. Изтъкнато е, че ДФЗ е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Р България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а ЗПЗП/, както и че съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на закона, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Правомощията на изпълнителния директор на фонда, респективно на Разплащателната агенция, са установени в чл. 20 ЗПЗП, като съгласно приложимата редакция на т. 2, именно изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността, следователно само той е компетентен да издава административни актове, свързани с прилагане на Общата селскостопанска политика. АССГ приема, че към датата на постановяване на оспорения административен акт - 25.08.2014 г., законът не предвижда възможност изпълнителният директор да делегира комуто и да е правомощията си по организацията и дейността на ДФЗ, доколкото такова негово правомощие е разписано едва с допълването на чл. 20а ЗПЗП, с нови ал. 3 и ал. 4, по ДВ, бр. 12/13.02.2015 г. Изтъкнато е, че в мотивите на тълкувателно решение № 4/2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегацията е определена като предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, последният да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния въпрос. Отчетено е, че чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, урежда възможност директорът на ДФЗ да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, но при липсата на предвидено в закона основание за това към датата на постановяване на оспореното писмо. Прието е, че правилникът не може да доразвива закона, като предвижда правомощия на административния орган, с каквито последния по закон не разполага. Наред с горното е отбелязано, че заповедта, с която изпълнителния директор делегира част от правомощията си на заместник изпълнителния директор, не съдържа изрично оправомощаване за издаване на актове във връзка с оттегляне на заявления за подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания по смисъла на чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Видно от приложените по делото доказателства, на Валери Драганов Наков е връчено предходно писмо изх. № 02-221-6500/409/19.08.2014 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което във връзка с предявените от него, заявление за оттегляне вх. № 02-221-6500/409/, декларация за частично оттегляне и жалба вх. № 01-221-6500, всички от 08.08.2014 г., лицето е уведомено, че не може да оттегли изцяло или отчасти, заявлението си за подпомагане за кампания 2014 г., след като по последното са установени нередности, според чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съдът не е взел предвид, че оспореното писмо от 25.08.2014 г. е изпратено във връзка с обективираните в допълнително подадена от Валери Наков жалба вх. № 02-221-6500/409/12.08.2014 г., доводи за наличието на основание за оттегляне на заявлението му за подпомагане за кампания 2014 г. С него заместник изпълнителният директор на ДФЗ, повторно е уведомил земеделския стопанин за наличието на пречка за оттегляне на заявлението му за подпомагане за кампания 2014 г., по смисъла на горепосочената разпоредба от Наредба № 5/2009 г., след като е бил запознат с установена по това заявление нередност. Това писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като е част от процедурата по издаване на акт по заявлението на лицето за подпомагане за кампания 2014 г., респективно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол според изричното правило на чл. 21, ал. 5 АПК, изключващо от кръга на индивидуалните административни актове, волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Контролът върху законосъобразността на такива волеизявления, действия и бездействия, се извършва от съда в производството по оспорване на акта, с който горепосочените производства завършват. В този смисъл и при липсата на нормативноустановено в случая изключение, съдебната проверка на законосъобразността на междинните действия и актове в административното производство, инициирано със заявление за подпомагане от земеделски стопанин, следва да бъде извършена едва при евентуалното оспорване на крайния акт за оторизация и разплащане за заявените за подпомагане площи. В това именно производство съдът дължи проверка на законосъобразността на основанията за отказ/намаляване на плащанията, включваща и обследване на възраженията, относими към изключването или намаляването на заявените за подпомагане площи, в т. ч. и основаните на подаденото заявление за оттегляне на такива площи. Отделно от гореизложеното, дори да се приеме, че писмо изх. № 02-221-6500/409/25.08.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ обективира отказ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, то в случая следва да се отчете, че същият е повторен спрямо акта, обективиран в писмо изх. № 01-221-6500/409/19.08.2014 г., изпратено от същия орган по заявлението за оттегляне на Валери Наков от 08.08.2014 г., и поради това има само уведомителен характер. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС приема, че атакуваното пред АССГ писмо от 25.08.2015 г. няма самостоятелно правно значение и не подлежи на оспорване пред съд, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Първоинстанционният съд не е съобразил, че жалбата в случая е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което е недопустима, и при наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК е следвало да я остави без разглеждане, и да прекрати образуваното по нея производство. Поради това, като се е произнесъл по подадената пред него жалба, съдебният състав е постановил недопустимо решение, за което касационно основание настоящата инстанция следи служебно според изричното правило на чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид това, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете инстанции, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените за юрисконсултско възнаграждение разноски в размер общо на 600 лв, определен от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение